В политиката, изглежда, има винаги налични шансове за възкресение. В

В политиката, наподобява, има постоянно налични шансове за възкресение. В момента Валери Симеонов се пробва да прожектира таман това и се възмущава, че не се приема добре от публиката. След като бе заслужено пратен в нищото поради митингите на майките на деца с увреждения, тъкмо година по-късно той се върна като актант: индиферентен, сюблимен, неосъществим. В Нова телевизия съобщи, че имал просто " по-чепат темперамент " и поради това се изтървал с това-онова, само че към този момент работел върху себе си. Затова и не разбирал за какво още веднъж майките на деца с увреждания още веднъж стачкуват против него. Какво чака той от тях, прочее? Примерно те да стоят зад екрана и да видят - а, ето го отново Валери Симеонов, да, същия, само че ето, трансформирал се е, в този момент е различен човек, дори ми е леко приветлив. 
Това, което става, не визира единствено него, а и доста други. В политиката се носи едно общо чувство, че всяко прогонване, колкото и нажежено да наподобява сега на абсурда, е с двупосочен билет. Принципът е: покрий се за една година, а след това се покажи, извади глава от дупката и кажи, дори леко самичък на себе си изумен - а, ти да видиш, ето ме и мене отново! Това е противоположното на сепукуто - там достойнството изисква да прекратиш цялата неточност на съществуването (разбира се, никого не бихме поощрили за това, колкото и да е непочтен, само че просто Симеонов веднъж се бе позовал, по различен мотив, на сходен фрапантен способ, заявявайки, че щял да скочи от моста). Но до момента в който японецът ги прави тия работи, при нас има друго: концепцията за спонтанни възкресявания. Българският политик живее на правилото на хидрата - от всяка паднала глава израстват нови две, като на всичкото от горната страна новите са малко по-качествени - ето, толкоз мизерии му се случиха на Пламен Георгиев, шефът на комисията с това име, което е малко по-сложно от КОНПИ, само че всеки би трябвало да ревизира в Гугъл по какъв начин тъкмо се написа, а всички ни мързи, по тази причина да го оставим по този начин - КОНПИ - та Пламен Георгиев, откакто изгърмя с терасата си, възкръсна като консул във Валенсия: то да ти се ще да се завихри скандал към теб, че току-виж хептен си се уредил. Ако всичко минава спокойно и безшумно - добре. Ако те смъкват от поста ти - напълно добре. 
Всички тези възкресения постоянно са съпроводени от една доста любопитна имитация, която е от вида " Работих върху себе си " - тъкмо това съобщи и Симеонов. Навремето Пеевски по този начин бе получил катарзис. Тоест, чака се всички ние да си представяме по какъв начин този вид политици една година отпътуват някъде надалеч в гората, хвърлят по едни камъчета в езерото, посрещат и изпращат слънцето и умуват - къде сгреших, къде сбърках, дай ми сили Господи, или в случай че не ти, най-малко ученията на Петър Дънов, та да се оправя. И ето, прекарват една година в отшелничество, върнат се и са нови и страхотни хора, даже признателни за това, че са опознали себе си посредством разкаянието. Как тъкмо е работил върху себе си Валери Симеонов да вземем за пример незабавно стана ясно: новите митинги против него незабавно разгласи за " политически ", т.е., не били тъкмо митинги, ами платили на избрани хора да се съберат да го овикат, овикат, че да му скапват кефа. Ето по този начин човек работи върху себе си - работиш, работиш, и най-после отново същото. Даже има противоположен резултат: като си мълчал примерно една година, толкова си натрупал, че в този момент за няколко утринни блока би трябвало да изкараш всичко, дето те е яло и пило, до момента в който си ял и пил. И така нататък: да кажем добре пристигнал на този човек, който го нямаше дълго и на всички ни липсваше, а в този момент е още веднъж тук и отново ще ни липсва това да го няма. Но той е прекарал време в Чистилището, и ние би трябвало да разберем това. 
Следващият, мисля, е Цветанов. В момента - дайте му още малко време - работи върху себе си. 
 
Автор: Райко Байчев