26 юли 811 г. Хан Крум убива император Никифор I
В съвсем 1000-летната история на Византийската империя има единствено три случая, когато василевси умират в борба. Първи император Валент пада в борбата с готите през 378 година. При завладяването на Константинопол от турците през 1453 година умира Константин XI. Третият случай на гибел на василевса в борба е “на сметката” на българите.
И тази гибел е увековечена в доста летописи и мнозина по света са чували за чашата, направена от черепа на Никифор I. Императорът умира в борбата при Върбишкия проход на 26 юли 811 година.
Никифор I се качва на престола на Византия през 802 година. Плановете му са да върне в рамките на империята териториите, завоювани от българите. През 807 година подхваща акция, само че тя е неудачна. Достига единствено до Одрин, тъй като се постанова да се върне в столицата си, където придворните кроят скрит план зад тила му. Българският държател хан Крум счита подхванатата от Никифор акция като задоволителен мотив, за военни дейности против византийците. Крум навлиза в земите по поречието на Струма. През 809 година ханът обсажда и завладява значимата цитадела Средец. В отговор на това Никифор I стартира подготовка за нов поход против българите.
През лятото на 811 година 80-хилядна византийска войска минава границата – Стара планина – и нахлува в българските земи. По пътя към столицата на българите византийците грабят и унищожават обитаемоте места. На 20 юли армията атакува Плиска. Градът се отбранява от 12-хиляден гарнизон, само че преимуществото на византийците е голямо и столицата пада. Градът е разграбен и опожарен. Издевателствата над мирното население са чудовищни. Хронистите са описали случаи, в които български деца са приковавани за земята, а върху тях са пускани мелнични камъни, с цел да ги премажат.
Хан Крум праща на императора две послания. Първото е при навлизането на василевса в българските земи. Крум предлага мирни договаряния. Никифор I въобще не обръща внимание на предлагането, убеден в успеха, която ще пожъне. След разграбването на Плиска ханът праща второ обръщение, в което споделя: “Ето, ти победи. И така, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром”. И това предложение е подминато с неуважение.
Крум събира небрежно 50-хилядна армия и се приготвя да пресрещне византийците. Никифор I научава за подготовката на българите. Това го кара да предприеме отдръпване към столицата си, като избира най-прекия път – през Върбишкия проход. На 25 юли вечерта, когато византийските армии към този момент са навлезли във вътрешността в прохода, на императора му излиза наяве, че българите са близо и му готвят засада. Донесенията на разузнавачите му, които праща, само че прекомерно късно, сочат, че армията му ще се наложи да излиза с борба от прохода, защото българите са отрязали пътя му за оттегляне. Хронистът Теофан Изповедник написа, че в отчаянието си Никифор I споделя на свитата си: “Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта”.
След като цяла нощ българите блъскат мечовете в щитовете си, скрити в дърветата в теснината, в ранното утро на 26 юли 811 година подхващат офанзива непосредствено в центъра на византийския лагер. Обезкуражени и уплашени гвардейските елементи, охраняващи императора се огъват под натиска на българската офанзива. Редовните войски, виждайки, че армията губи борбата, са обхванати от суматоха и хукват да се избавят. Част от тях се насочват право към издигнатите от българите загради в южната част на прохода. Търсейки избавление, се пробват да прекосят реката, само че затъват в калта. Застигнати са от другите византийски бойци. Българите бързо ги унищожават. В борбата умират съвсем всички. Не е тъкмо ясно, дали император Никифор I е покорен и екзекутиран, или пада погубен още по време на офанзивата на лагера му. Фактът, който е документиран от доста хронисти, е прочут на всеки българин – хан Крум подрежда черепа на василевса да бъде обкован със сребро и да се трансформира в чаша, от която спечелилият и неговите доближени да пият в символ на великата победа.
Хронистите пишат: “Като отрязал главата на Никифора, Крум очистил черепа и го обковал извън със сребро, с горделивост карал славянските князе да пият.”
Синът на Никифор I, Ставракий, съумява въпреки и тежко ранен да избяга. За малко ръководи Византия, само че в раздирания тежки междуособици двор доста бързо се отхвърля от трона и се замонашва.
Хан Крум употребява това, че Византия е слаба и през идващите години подхваща разширение на българската страна на юг от Стара планина. В края на ръководството си ханът доближава до стените на Константинопол, само че повалилата го неочаквана гибел попречва на завладяването на безконечния град.
И тази гибел е увековечена в доста летописи и мнозина по света са чували за чашата, направена от черепа на Никифор I. Императорът умира в борбата при Върбишкия проход на 26 юли 811 година.
Никифор I се качва на престола на Византия през 802 година. Плановете му са да върне в рамките на империята териториите, завоювани от българите. През 807 година подхваща акция, само че тя е неудачна. Достига единствено до Одрин, тъй като се постанова да се върне в столицата си, където придворните кроят скрит план зад тила му. Българският държател хан Крум счита подхванатата от Никифор акция като задоволителен мотив, за военни дейности против византийците. Крум навлиза в земите по поречието на Струма. През 809 година ханът обсажда и завладява значимата цитадела Средец. В отговор на това Никифор I стартира подготовка за нов поход против българите.
През лятото на 811 година 80-хилядна византийска войска минава границата – Стара планина – и нахлува в българските земи. По пътя към столицата на българите византийците грабят и унищожават обитаемоте места. На 20 юли армията атакува Плиска. Градът се отбранява от 12-хиляден гарнизон, само че преимуществото на византийците е голямо и столицата пада. Градът е разграбен и опожарен. Издевателствата над мирното население са чудовищни. Хронистите са описали случаи, в които български деца са приковавани за земята, а върху тях са пускани мелнични камъни, с цел да ги премажат.
Хан Крум праща на императора две послания. Първото е при навлизането на василевса в българските земи. Крум предлага мирни договаряния. Никифор I въобще не обръща внимание на предлагането, убеден в успеха, която ще пожъне. След разграбването на Плиска ханът праща второ обръщение, в което споделя: “Ето, ти победи. И така, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром”. И това предложение е подминато с неуважение.
Крум събира небрежно 50-хилядна армия и се приготвя да пресрещне византийците. Никифор I научава за подготовката на българите. Това го кара да предприеме отдръпване към столицата си, като избира най-прекия път – през Върбишкия проход. На 25 юли вечерта, когато византийските армии към този момент са навлезли във вътрешността в прохода, на императора му излиза наяве, че българите са близо и му готвят засада. Донесенията на разузнавачите му, които праща, само че прекомерно късно, сочат, че армията му ще се наложи да излиза с борба от прохода, защото българите са отрязали пътя му за оттегляне. Хронистът Теофан Изповедник написа, че в отчаянието си Никифор I споделя на свитата си: “Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта”.
След като цяла нощ българите блъскат мечовете в щитовете си, скрити в дърветата в теснината, в ранното утро на 26 юли 811 година подхващат офанзива непосредствено в центъра на византийския лагер. Обезкуражени и уплашени гвардейските елементи, охраняващи императора се огъват под натиска на българската офанзива. Редовните войски, виждайки, че армията губи борбата, са обхванати от суматоха и хукват да се избавят. Част от тях се насочват право към издигнатите от българите загради в южната част на прохода. Търсейки избавление, се пробват да прекосят реката, само че затъват в калта. Застигнати са от другите византийски бойци. Българите бързо ги унищожават. В борбата умират съвсем всички. Не е тъкмо ясно, дали император Никифор I е покорен и екзекутиран, или пада погубен още по време на офанзивата на лагера му. Фактът, който е документиран от доста хронисти, е прочут на всеки българин – хан Крум подрежда черепа на василевса да бъде обкован със сребро и да се трансформира в чаша, от която спечелилият и неговите доближени да пият в символ на великата победа.
Хронистите пишат: “Като отрязал главата на Никифора, Крум очистил черепа и го обковал извън със сребро, с горделивост карал славянските князе да пият.”
Синът на Никифор I, Ставракий, съумява въпреки и тежко ранен да избяга. За малко ръководи Византия, само че в раздирания тежки междуособици двор доста бързо се отхвърля от трона и се замонашва.
Хан Крум употребява това, че Византия е слаба и през идващите години подхваща разширение на българската страна на юг от Стара планина. В края на ръководството си ханът доближава до стените на Константинопол, само че повалилата го неочаквана гибел попречва на завладяването на безконечния град.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ