В петък депутатите гласуваха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния

...
В петък депутатите гласуваха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния
Коментари Харесай

Парламентът прие на първо четене механизъм за разследване на главния прокурор

В петък депутатите гласоподаваха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се вкарва механизъм за следствие на основния прокурор. Предложенията за ремонти в кодекса бяха общо пет на брой от разнообразни вносители, като главният от тях - на служебното държавно управление, дружно с още три други, бяха признати.

Измененията плануват основният прокурор или неговите заместници да могат да бъдат разследвани от определен на инцидентен принцип углавен арбитър с сан на арбитър от Върховния касационен съд (ВКС).

Приемането на механизъм за следствие на основния прокурор е основен ангажимент на България по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). То е предложено и поощрено от редица интернационалните организации.

За да влезе в действие механизмът за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор, той би трябвало да бъде признат на второ четене в Народното събрание. Дали това ще стане обаче, не е ясно, предвид на събитието, че след 4 работни дни (на 3 февруари) президентът ще разпусне Народното събрание.

Втори ден народните представители дебатират по измененията в Наказателно-процесуален кодекс. В четвъртък разискването ​заради липса на кворум в пленарната зала. Преди това Народното събрание поддържа на първо четене концепцията на " Възраждане " Националната следствена работа да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да проверява основния прокурор и неговите заместници.

Механизмът за надзор на основния прокурор беше заложен при редакциите на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) на България от служебните държавни управления на Румен Радев и постоянния кабинет на Кирил Петков . Последните оферти за промени, свързани с ПВУ, бяха на.
Как ще бъде " следен " основния прокурор
Законопроектът на служебното държавно управление планува при данни за закононарушение, осъществено от основния прокурор или неговите заместници, следствието да се води от углавен арбитър от Върховния касационен съд (ВКС), от Апелативен съд или Окръжен съд, само че с сан на арбитър от Върховен касационен съд.

Той ще се се дефинира на инцидентен принцип от лист с магистрати, авансово утвърден от Наказателната гилдия на Върховен касационен съд, които са дали единодушие, и ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП).

Друг углавен арбитър ще управлява дейностите на този специфичен прокурор .

Целта на концепцията арбитър да проверява основния прокурор е той да бъде самостоятелен при взимането на решения. Главният прокурор е началник на държавното обвиняване и редица интернационалните организации и специалисти са предупреждавали през годините, че може да въздейства на всяко следствие против себе си, стартирано от прокурор, който му е зависещ.

Сред проверяващите основния прокурор могат да бъдат и служители на реда, избрани със заповед на министъра на вътрешните работи, както и митнически инспектори, избрани със заповед на министъра на финансите.

За закононарушения от общ темперамент, осъществени от основния прокурор или негов заместител ще бъдат формирани каузи в Софийския градски съд като първа инстанция. Две правосъдни инстанции ще се занимават със случаи на отвод от формиране на досъдебно произвеждане.

Законопроектът съдържа и други оферти, които имат за цел да отговорят на серия от над 70 неоправдателни решения против България в съда в Страсбург поради неефективно следствие и нарушение правата на потърпевшите от закононарушения. Това сподели от парламентарната естрада зам.-министърът на правораздаването Емил Дечев, който показа законопроекта.
Какво плануват другите признати ремонти
Друг от признатите на първо четене законопроекти за промени в Наказателно-процесуален кодекс планува опция проверяващите служители на реда да могат да стартират и да преценят образуването на досъдебно произвеждане.

Изменението беше препоръчано от Костадин Костадинов ( " Възраждане " ) и група народните представители. То планува разширение на правото на обвинения да апелира множеството прокурорски актове в досъдебната фаза.

Приет беше и импортираният от Бойко Рашков ( " Продължаваме Промяната " ) законопроект. Измененията в него също целят реализиране на процесуална експедитивност. Според тях проверяващите органи ще могат да внасят искане за освидетелстване, за позволение за претършуване и изземване пред първоинстанционния съд. Те ще могат и да показват за утвърждение от съда на протокола за осъщественото деяние в изискванията на необходимост.

Предложено е да се разшири опцията за потребление на специфични разследващи средства по отношение на очевидец, дал единодушието си за това, за тежки умишлени закононарушения. Промените плануват опция проверяващите служители на реда да организират досъдебни производства против магистрати.

Парламентът отхвърли измененията, импортирани от Надежда Йорданова ( " Демократична България " ). Със законопроекта се оферираше делата за закононарушения от общ темперамент, осъществени от основния прокурор или негов заместител, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.

Йорданова прикани правната комисия допустимо най-бързо да изготви отчета за общия законопроект, тъй че да може измененията да бъдат признати до края на работата на 48-ото Народно заседание.

Четвъртият признат законопроект също е на служебното държавно управление. С него се транспонира европейска инструкция и се вкарват общи минимални правила за отбраната на правата на децата , обвинени или обвинени в наказателното произвеждане.

Предвижда се задържането на дете да се употребява като последна мярка, като то не може да продължи повече от пет месеца при обвиняване за тежко съзнателно закононарушение и повече от една година, когато се планува наказване, не по-малко от петнадесет години затвор.

Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното произвеждане да не може да продължи повече от два месеца.

Законопроектът планува още делата, по които обвиненият е малолетен, да се проверяват, преглеждат и вземат решение с преимущество, и кардиналното малолетните обвинени да бъдат съдени при закрити врата.
Спорове, замяна на реплики и обиди
Механизмът за следствие на основния прокурор беше признат не без разногласия, взаимни обвинявания и обидни квалификации сред депутатите. Започналите в четвъртък следобяд диспути продължиха и в петък до обед. Едва след поискана от Българска социалистическа партия отмора започнаха всъщност и законопроектите бяха признати.

По време на дебатите в петък трима народни представители получиха наказване. Председателстващият съвещанието Йордан Цонев наказа със " забележка " Радостин Василев от " Продължаваме Промяната " “ и Георг Георгиев .

Василев – за непочтено държание, изразяващо се в жестове, оскърбяващи законодателния орган, а Георгиев – за изявление, съдържащо обидни квалификации към негов сътрудник депутат.

Преди това Бойко Рашков от " Продължаваме Промяната " получи " неодобрение " за нарушение на реда в пленарната зала и репликиране от място.

Репликата му от място беше към депутата от ГЕРБ Младен Маринов , който сподели, че вижда в законопроекта на Рашков " завръщане не на полицейщина, а на милиционерщина ".
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР