Изграждането на биологични хъбове в Австралия ще стимулира използването на отпадъци
В околната среда боклуци няма, в човешката природа е да създава доста боклуци, стартира своя разбор австралийското списание. Индустриалните процеси, на които разчитаме, с цел да запълним нашите супермаркети и стомаси, са големи източници на органически материал, който може да се употребява за произвеждане на сила, единствено в случай че бизнесът вижда стойност в това. Фирмите за храни и питиета обаче имат мислено други неща, тъй че цялата тази сила в множеството случаи не отива на никое място.
Тъй като фирмите стартират съществено да се насочват към нулеви излъчвания, австралийската компания Utilitas се зае да предложи възобновяване на сила и запаси като услуга, при която клиентите в секторите на храните и напитките търсят стабилно ръководство на отпадъците и отпадъчните води. „ Те не желаят да харчат капитала си за това, тъй като към този момент са заети да мащабират личното си произвеждане, с цел да отговорят на търсенето на техните артикули “, споделя изпълнителният шеф на Utilitas Фиона Уотърхаус.
Да ги накараме да платят
Уотърхаус е свикналa с клиенти, които си слагат твърди цели за основаване на стойност от боклука. Освен нежеланието да влагат капитал в нова инфраструктура, предприятията за произвеждане на боклуци също биха желали да не трансформират оперативните разноски или може би да харчат по-малко. „ Те желаят да рапортуват за напредъка си към реализиране на нулева стойност “, споделя Уотърхаус.
Амбицията на Utilitas е да построи 100 "bioHub " (биологични хъбове) в цялата страна, като анаеробни абсорбатори, които поемат органични боклуци от наематели на индустриални зони и близки източници и ги трансформират в електричество, газ или транспортно гориво, или и трите, в това число водород. „ Обхванахме 350 места в цялата страна и приоритизирахме основаването на първите 100 места “, разяснява тя.
Оборудването е построено, притежавано и експлоатирано от Utilitas, употребявайки подготвени решения. „ Ние създаваме мястото, проектираме процесите, управляваме снабдяването и инсталирането на оборудването, подсигуряваме процеса и вършим въвеждането в употреба “, споделя Уотърхаус. „ Това се счита за доста комплицирано, само че не е по този начин, тъй като има прекалено много хора, участващи в целия развой. “
От къде да стартираме
Компанията преработва „ уплашена “ през годините земя и инфраструктура с анаеробно разграждане, с цел да създава възобновим природен газ, биометан и водород. „ Ние назоваваме биогаз невидимата възобновима сила “, споделя Уотърхаус. „ Това е възобновима сила и е фантастично, само че може и да не съществува в Австралия, тъй като е доста, доста подценявана и подценявана. “
Партньорството на Utilitas с основаната в Съединени американски щати компания ReCarbon дава опция за произвеждане на водород, където микровълновата плазма се употребява за преобразяване на въглеродния диоксид и метана в наследник газ и водород, наред с други неща. Уотърхаус споделя, че водородът, получен по технологията на ReCarbon е по-евтин от потреблението на електролиза.
Utilitas и ReCarbon работят дружно за производството на водород в завода на Utilitas в Бундаберг, като се стремят да създават 200 кг дневно и ще продължат да работят до постигане на един звук дневно. Остатъкът, който остава откакто всички горива са създадени, се употребява значително за възобновяване на земята.
Какво влиза
Суровините при производството на биоенергия са разнородни. На първо място Utilitas би трябвало да тества суровините, създадени на даден обект, с цел да има визия какво може да чака, че ще се създаде на другия край. „ Науката за отпадъците дефинира инженерството “, споделя Уотърхаус, някогашен шеф на стратегическата политика към Агенцията за запазване на околната среда в Куинсланд.
Прогнозирането дали даден район ще се класира за собствен личен bioHub, се свежда до разглеждането на индустриалния растеж и растежа на популацията в дадена област, рестриктивните мерки на мрежата, рестриктивните мерки за газ и превоз, съществуването или появяването на производители на храни и питиета. Компанията има обект в Бундаберг, Куинсланд, създава дружество в долината Хънтър. Двугодишният проект на компанията е да има най-малко един цех в употреба, пет в развой на създаване и 15 обекта.
Ако те могат да го създадат, можем и ние
Водещият bioHub е индустриален обект с повърхност от 3,8 хектара, който пренасочва остарялата пречиствателна станция Bundaberg East за филтриране на отпадъчни води в първия главен плануван регион за битови комунални услуги в Австралия. Използва се технологията Ecostruxure на Schneider Electric за подкрепяне на отдалечени интервенции и предсказуема поддръжка. Досега портфолиото от планове на комунални услуги включва 200 kW конфигуриран потенциал и 5 MW проектирани планове. Комапнията не се ангажира със период за създаване на 100 биологични хъба, а вместо това демонстрира на Германия капацитета за развиване на биоенергия в Австралия.
През 1989 година, когато първата австралийска апаратура за биогаз без филтриране на отпадъчни води е конфигурирана в свинеферма в Баларат, в Германия са работили към 100 съоръжения за биогаз. До 2015 година, когато втората достоверна апаратура за биогаз беше обвързвана към мрежата в друга австралийска свинефермаа, Германия имаше към този момент 8 500 сходни централи. Днес в Германия са свързани към 12 500 съоръжения за биогаз с по към 300 kW.
„ А Франция всяка седмица свързва нов план за възобновими газове към своята мрежа за природен газ “, споделя Уотърхаус. Ако те могат да го създадат, можем и ние. „ В Австралия без подозрение има капацитет най-малко за хиляда съоръжения. “
Газова мрежа- няма да е като разходка в парка
Уотърхаус споделя, че ще са нужни към 1250 съоръжения за биогаз, за да се заменят към 10% от газа в мрежата. Това е цел, която можем да реализираме, споделя тя, само че това няма да е като разходка в парка. Биоенергийните централи се нуждаят от непрекъсната зареждане с тонове боклуци, с цел да продължат да изхвърлят контрактуваната мощ. „ Трябва да подкрепите вашия енергиен контракт с договорите за първични материали - а отпадъчната индустрия нормално не договаря индустриални боклуци “, споделя тя. „ Това е най-голямото предизвикателство и е нещо, върху което работим дълго, дълго време, с цел да можем да рискуваме суровината. “
Икономиката на отпадъците от сила разчита на държавни данъци за боклуци и такси за депониране. Проектите, които могат да бъдат идентични във всеки смисъл, могат да имат разграничени според от вероятностите за реализация според от това къде в страната се намират.
Простите икономии на транспортни разноски - където 180 тона органични боклуци дневно съставляват почти 20 товарни автомобила - са по-лесни за пресмятане. „ Всеки ден отпадъците се извозват из цялата страна “, споделя тя. „ Целта е да сложим 100 биологични хъба в разнообразни районни общности, с цел да локализираме тази функционалност, тъй че транспортната логистика да бъде понижена във времето. “
Тъй като фирмите стартират съществено да се насочват към нулеви излъчвания, австралийската компания Utilitas се зае да предложи възобновяване на сила и запаси като услуга, при която клиентите в секторите на храните и напитките търсят стабилно ръководство на отпадъците и отпадъчните води. „ Те не желаят да харчат капитала си за това, тъй като към този момент са заети да мащабират личното си произвеждане, с цел да отговорят на търсенето на техните артикули “, споделя изпълнителният шеф на Utilitas Фиона Уотърхаус.
Да ги накараме да платят
Уотърхаус е свикналa с клиенти, които си слагат твърди цели за основаване на стойност от боклука. Освен нежеланието да влагат капитал в нова инфраструктура, предприятията за произвеждане на боклуци също биха желали да не трансформират оперативните разноски или може би да харчат по-малко. „ Те желаят да рапортуват за напредъка си към реализиране на нулева стойност “, споделя Уотърхаус.
Амбицията на Utilitas е да построи 100 "bioHub " (биологични хъбове) в цялата страна, като анаеробни абсорбатори, които поемат органични боклуци от наематели на индустриални зони и близки източници и ги трансформират в електричество, газ или транспортно гориво, или и трите, в това число водород. „ Обхванахме 350 места в цялата страна и приоритизирахме основаването на първите 100 места “, разяснява тя.
Оборудването е построено, притежавано и експлоатирано от Utilitas, употребявайки подготвени решения. „ Ние създаваме мястото, проектираме процесите, управляваме снабдяването и инсталирането на оборудването, подсигуряваме процеса и вършим въвеждането в употреба “, споделя Уотърхаус. „ Това се счита за доста комплицирано, само че не е по този начин, тъй като има прекалено много хора, участващи в целия развой. “
От къде да стартираме
Компанията преработва „ уплашена “ през годините земя и инфраструктура с анаеробно разграждане, с цел да създава възобновим природен газ, биометан и водород. „ Ние назоваваме биогаз невидимата възобновима сила “, споделя Уотърхаус. „ Това е възобновима сила и е фантастично, само че може и да не съществува в Австралия, тъй като е доста, доста подценявана и подценявана. “
Партньорството на Utilitas с основаната в Съединени американски щати компания ReCarbon дава опция за произвеждане на водород, където микровълновата плазма се употребява за преобразяване на въглеродния диоксид и метана в наследник газ и водород, наред с други неща. Уотърхаус споделя, че водородът, получен по технологията на ReCarbon е по-евтин от потреблението на електролиза.
Utilitas и ReCarbon работят дружно за производството на водород в завода на Utilitas в Бундаберг, като се стремят да създават 200 кг дневно и ще продължат да работят до постигане на един звук дневно. Остатъкът, който остава откакто всички горива са създадени, се употребява значително за възобновяване на земята.
Какво влиза
Суровините при производството на биоенергия са разнородни. На първо място Utilitas би трябвало да тества суровините, създадени на даден обект, с цел да има визия какво може да чака, че ще се създаде на другия край. „ Науката за отпадъците дефинира инженерството “, споделя Уотърхаус, някогашен шеф на стратегическата политика към Агенцията за запазване на околната среда в Куинсланд.
Прогнозирането дали даден район ще се класира за собствен личен bioHub, се свежда до разглеждането на индустриалния растеж и растежа на популацията в дадена област, рестриктивните мерки на мрежата, рестриктивните мерки за газ и превоз, съществуването или появяването на производители на храни и питиета. Компанията има обект в Бундаберг, Куинсланд, създава дружество в долината Хънтър. Двугодишният проект на компанията е да има най-малко един цех в употреба, пет в развой на създаване и 15 обекта.
Ако те могат да го създадат, можем и ние
Водещият bioHub е индустриален обект с повърхност от 3,8 хектара, който пренасочва остарялата пречиствателна станция Bundaberg East за филтриране на отпадъчни води в първия главен плануван регион за битови комунални услуги в Австралия. Използва се технологията Ecostruxure на Schneider Electric за подкрепяне на отдалечени интервенции и предсказуема поддръжка. Досега портфолиото от планове на комунални услуги включва 200 kW конфигуриран потенциал и 5 MW проектирани планове. Комапнията не се ангажира със период за създаване на 100 биологични хъба, а вместо това демонстрира на Германия капацитета за развиване на биоенергия в Австралия.
През 1989 година, когато първата австралийска апаратура за биогаз без филтриране на отпадъчни води е конфигурирана в свинеферма в Баларат, в Германия са работили към 100 съоръжения за биогаз. До 2015 година, когато втората достоверна апаратура за биогаз беше обвързвана към мрежата в друга австралийска свинефермаа, Германия имаше към този момент 8 500 сходни централи. Днес в Германия са свързани към 12 500 съоръжения за биогаз с по към 300 kW.
„ А Франция всяка седмица свързва нов план за възобновими газове към своята мрежа за природен газ “, споделя Уотърхаус. Ако те могат да го създадат, можем и ние. „ В Австралия без подозрение има капацитет най-малко за хиляда съоръжения. “
Газова мрежа- няма да е като разходка в парка
Уотърхаус споделя, че ще са нужни към 1250 съоръжения за биогаз, за да се заменят към 10% от газа в мрежата. Това е цел, която можем да реализираме, споделя тя, само че това няма да е като разходка в парка. Биоенергийните централи се нуждаят от непрекъсната зареждане с тонове боклуци, с цел да продължат да изхвърлят контрактуваната мощ. „ Трябва да подкрепите вашия енергиен контракт с договорите за първични материали - а отпадъчната индустрия нормално не договаря индустриални боклуци “, споделя тя. „ Това е най-голямото предизвикателство и е нещо, върху което работим дълго, дълго време, с цел да можем да рискуваме суровината. “
Икономиката на отпадъците от сила разчита на държавни данъци за боклуци и такси за депониране. Проектите, които могат да бъдат идентични във всеки смисъл, могат да имат разграничени според от вероятностите за реализация според от това къде в страната се намират.
Простите икономии на транспортни разноски - където 180 тона органични боклуци дневно съставляват почти 20 товарни автомобила - са по-лесни за пресмятане. „ Всеки ден отпадъците се извозват из цялата страна “, споделя тя. „ Целта е да сложим 100 биологични хъба в разнообразни районни общности, с цел да локализираме тази функционалност, тъй че транспортната логистика да бъде понижена във времето. “
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ