Джамбазки скочи срещу двойните стандарти при храните
В формалната си страница в обществената мрежа Facebook българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки излезе с остра позиция във връзка с двойните стандарти при храните.
Цитирайки резултати от относително проучване на етикетите, наличието, качествата и цените на хранителни артикули в България и в разнообразни страни в Западна Европа, Джамбазки за следващ път остро разкритикува лицемерието и двойния стандарт, което Брюксел постанова в западната част на Стария континент.
Ето и цялата позиция на Ангел Джамбазки:
"Двойният стандарт в Европейски Съюз. Отново.
Когато обстоятелствата приказват, брюкселските лицемери и българските им микрофони мълчат. Гузно.
Отдавна предизвестяваме, че във подправения възторг на „ европейските полезности “ има тежка пробойна. Именно, че тези с „ полезностите “ ни считат за втора употреба, второ качество хора, които не заслужават качествена храна, а могат да употребяват каквото има и каквото остане.
Преди дни министърът на земеделието Румен Порожанов
Румен Порожанов е министър на земеделието, храните и горите. Роден е на... към профила показа резултатите от ново, този път още по-мащабно относително проучване на етикетите, наличието, качествата и цените на хранителни артикули в България и в разнообразни страни в Западна Европа.
Ето и малко цитати от проучването:
„ Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта (75,5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24,5%) са налице разлики в показаната информация във връзка с състав и/или хранителна стойност.
Различията в етикетите се отнасят за: мляко за дребни деца, моцарела, безалкохолни питиета, сладкарски, тестени и шоколадови артикули и зеленчуков бульон. “
Съществени разлики се откриват при следните артикули:
„ Мляко за дребни деца – по-високо наличие на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко наличие на мляко на прахуляк. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прахуляк и е с по-ниско наличие на микроелементи и витамини.
Въпреки че българският аналог може да се дефинира като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия. “
„ Сирене моцарела – разлика в цвета и усета на продуктите, съществуване на шупли в разрезната повърхнина и наслойка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско чисто количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура. “
Бързо замразени багети – по-малко салам и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско наличие на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е открито по-малко наличие на лешници в продукта на българския пазар.
Безалкохолни питиета – разлики в състава, степента на газираност, усета и енергийната стойност.
При безалкохолна напитка с усет на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово наличие спрямо продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар.
Тъй като продуктът е необятно публикуван в цяла Европа е направено в допълнение съпоставяне на етикетите с още пет други държави-членки на Европейски Съюз (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), съгласно което плодовото наличие варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Сравнението на цените демонстрира същата нелицеприятна картинка.
Данните сочат, че при 31 продукта (58% от обхванатите продукти) цените в България са с сред 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-член на Европейски Съюз
Като цяло цените на шоколад, бисквитени произведения и безалкохолни питиета в България са значително под тези в останалите държави-членове на Европейски Съюз, обхванати в изследването.
22 продукта (42% от обхванатите продукти) се оферират по-скъпо в България (от 1% за сирене „ Бри “ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия) в сравнение с в другата държава-член на Европейски Съюз, като усещане прави:
Италия – фрапантна разлика при една марка макаронени произведения, чиито цени в България са към 2,5 пъти над тези на италианските аналози.
За останалите артикули разликите не са толкоз основни – в множеството случаи разликата не надвишава 20% по-скъп артикул в България.
И по този начин, по-малко мляко, по-малко какао, по-ниско плодово наличие, по-нисък грамаж, обаче повече палмово масло, освен това в мляко за дребни деца (!), само че пък на по-високи цени, от тези в Западна Европа.
При състояние, че стандартите на живот в Източна Европа, където сме ние българите и западната част на континента и съюза радикално се разграничават. В наша щета. И тази разлика в стандартите е главната причина за миграционното цунами на млади източноевропейци към Западна Европа.
Както към този момент загатнах, за тази разлика в качеството на стандартите на храните предизвестяваме от дълго време. Първоначално ни се присмиваха, след това отричаха, след това ни назоваха популисти и най-после си признаха. Както се споделя – обстоятелства.
Затова, идващият път, когато срещнете някоя празноглава, неуместно ухилена кукувица, която на всеки сериозен въпрос, ориентиран против лицемерието и двойния стандарт на брюкселските бюрократи Ви дава отговор с бодряшки комсомолски лозунги вид „ Да, Европа! “, „ Повече Европа “ и впрочем глупотевини, попитайте я следните няколко неща:
Да произвеждаш един и същи артикул, под една и съща марка, на една и съща цена, само че със друго наличие и да продаваш „ първото качество “ в западната част, а „ втората цедилка “ на туземците в източната част не е ли хранителен апартейд?
Съзнателното пласиране на по-некачествените артикули на изток, значи ли, че развитите демокрации считат своите източни съседи за недостойни да оценят и употребяват същинско мляко, кафе, шоколад и по тази причина им изпращат един мармот да завива в станиол каквото е останало от трапезата?
Отношението към жителите в източната част, което е пример за колониален нрав, не опонира ли на лицемерните лозунги за „ общи европейски полезности “? Що за обща полезност може да бъде концепцията да продаваш по-некачествено детско мляко на географски принцип?
А решение има. Предлагали сме го в Народно събрание, беше отхвърлено, отново ще го предложим. Решението е непознатите вериги да бъдат задължени да оферират избран % локална продукция, създадена в България ", приключва Джамбазки.
Цитирайки резултати от относително проучване на етикетите, наличието, качествата и цените на хранителни артикули в България и в разнообразни страни в Западна Европа, Джамбазки за следващ път остро разкритикува лицемерието и двойния стандарт, което Брюксел постанова в западната част на Стария континент.
Ето и цялата позиция на Ангел Джамбазки:
"Двойният стандарт в Европейски Съюз. Отново.
Когато обстоятелствата приказват, брюкселските лицемери и българските им микрофони мълчат. Гузно.
Отдавна предизвестяваме, че във подправения възторг на „ европейските полезности “ има тежка пробойна. Именно, че тези с „ полезностите “ ни считат за втора употреба, второ качество хора, които не заслужават качествена храна, а могат да употребяват каквото има и каквото остане.
Преди дни министърът на земеделието Румен Порожанов
Румен Порожанов е министър на земеделието, храните и горите. Роден е на... към профила показа резултатите от ново, този път още по-мащабно относително проучване на етикетите, наличието, качествата и цените на хранителни артикули в България и в разнообразни страни в Западна Европа. Ето и малко цитати от проучването:
„ Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта (75,5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24,5%) са налице разлики в показаната информация във връзка с състав и/или хранителна стойност.
Различията в етикетите се отнасят за: мляко за дребни деца, моцарела, безалкохолни питиета, сладкарски, тестени и шоколадови артикули и зеленчуков бульон. “
Съществени разлики се откриват при следните артикули:
„ Мляко за дребни деца – по-високо наличие на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко наличие на мляко на прахуляк. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прахуляк и е с по-ниско наличие на микроелементи и витамини.
Въпреки че българският аналог може да се дефинира като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия. “
„ Сирене моцарела – разлика в цвета и усета на продуктите, съществуване на шупли в разрезната повърхнина и наслойка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско чисто количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура. “
Бързо замразени багети – по-малко салам и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско наличие на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е открито по-малко наличие на лешници в продукта на българския пазар.
Безалкохолни питиета – разлики в състава, степента на газираност, усета и енергийната стойност.
При безалкохолна напитка с усет на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово наличие спрямо продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар.
Тъй като продуктът е необятно публикуван в цяла Европа е направено в допълнение съпоставяне на етикетите с още пет други държави-членки на Европейски Съюз (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), съгласно което плодовото наличие варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Сравнението на цените демонстрира същата нелицеприятна картинка.
Данните сочат, че при 31 продукта (58% от обхванатите продукти) цените в България са с сред 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-член на Европейски Съюз
Като цяло цените на шоколад, бисквитени произведения и безалкохолни питиета в България са значително под тези в останалите държави-членове на Европейски Съюз, обхванати в изследването.
22 продукта (42% от обхванатите продукти) се оферират по-скъпо в България (от 1% за сирене „ Бри “ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия) в сравнение с в другата държава-член на Европейски Съюз, като усещане прави:
Италия – фрапантна разлика при една марка макаронени произведения, чиито цени в България са към 2,5 пъти над тези на италианските аналози.
За останалите артикули разликите не са толкоз основни – в множеството случаи разликата не надвишава 20% по-скъп артикул в България.
И по този начин, по-малко мляко, по-малко какао, по-ниско плодово наличие, по-нисък грамаж, обаче повече палмово масло, освен това в мляко за дребни деца (!), само че пък на по-високи цени, от тези в Западна Европа.
При състояние, че стандартите на живот в Източна Европа, където сме ние българите и западната част на континента и съюза радикално се разграничават. В наша щета. И тази разлика в стандартите е главната причина за миграционното цунами на млади източноевропейци към Западна Европа.
Както към този момент загатнах, за тази разлика в качеството на стандартите на храните предизвестяваме от дълго време. Първоначално ни се присмиваха, след това отричаха, след това ни назоваха популисти и най-после си признаха. Както се споделя – обстоятелства.
Затова, идващият път, когато срещнете някоя празноглава, неуместно ухилена кукувица, която на всеки сериозен въпрос, ориентиран против лицемерието и двойния стандарт на брюкселските бюрократи Ви дава отговор с бодряшки комсомолски лозунги вид „ Да, Европа! “, „ Повече Европа “ и впрочем глупотевини, попитайте я следните няколко неща:
Да произвеждаш един и същи артикул, под една и съща марка, на една и съща цена, само че със друго наличие и да продаваш „ първото качество “ в западната част, а „ втората цедилка “ на туземците в източната част не е ли хранителен апартейд?
Съзнателното пласиране на по-некачествените артикули на изток, значи ли, че развитите демокрации считат своите източни съседи за недостойни да оценят и употребяват същинско мляко, кафе, шоколад и по тази причина им изпращат един мармот да завива в станиол каквото е останало от трапезата?
Отношението към жителите в източната част, което е пример за колониален нрав, не опонира ли на лицемерните лозунги за „ общи европейски полезности “? Що за обща полезност може да бъде концепцията да продаваш по-некачествено детско мляко на географски принцип?
А решение има. Предлагали сме го в Народно събрание, беше отхвърлено, отново ще го предложим. Решението е непознатите вериги да бъдат задължени да оферират избран % локална продукция, създадена в България ", приключва Джамбазки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ