В очите на настоящите български политически елити Северна Македония не

В очите на актуалните български политически елити Северна Македония не заслужава да бъде членка на Европейския съюз, до момента в който не се съгласи, че езикът, който нейните хора приказват, не е македонски - южнославянски език самичък по себе си - а в действителност произлиза от български, написа Euronews.

България, която е държава-членка на Европейски Съюз от 2007 година, държи бъдещето на Северна Македония в Европейски Съюз като пленник, без значение от това по какъв начин цяла прилежаща нация се усеща от това. Това опълчване сред двете страни разкрива съдбовен минус в процеса на участие в Европейски Съюз.

Всяка стъпка по пътя на присъединение изисква цялостен консенсус от всички 27 държави-членки и България употребява най-значимата власт, предоставена на държава-членка - тази за налагане на несъгласие за присъединение на претендент - като се придържа към своето несъгласие през 2020 година за започване на договаряния за участие на Северна Македония с Европейски Съюз.

Това се случва, макар че всички останали страни се съгласяват, че двумилионната балканска страна е повече от подготвена.

България, която слага под подозрение правото на страната да образува личната си еднаквост и история, единствено основава оскърбление в една от най-проевропейските страни на континента, споделя Никола Димитров, заместител министър-председател на Северна Македония и главният договарящ на Европейски Съюз за страната.

" Да се слага под въпрос македонския език дава отговор ли на това, което Европа отстоява? Не би трябвало ли Европа да бъде континент, който се грижи за езиковото и културното разнообразие и където всички народи се третират с достолепие и почитание? ", изяснява той пред Euronews.

" Въпросът за това кой си и на какъв език приказваш не е ли въпрос за засегнатите хора и единствено за засегнатите хора? "

Северна Македония към този момент преодоля обилни трудности, с цел да покаже своя ангажимент за присъединение към съюза. След като реализира цялостна държавност през 1991 година едвам след разпадането на Югославия и първо трябваше да се оправи с южната си съседка Гърция, като наложи несъгласие върху потреблението на името " Македония " за страната - потвърждавайки, че те имат район със същото име.

Разрешаването на разногласието за името лиши 11 години. След заявката си за участие в Европейски Съюз през 2004 година Северна Македония бе избрана за районен любимец, само че тя трябваше да откри решение на гръцкото несъгласие, на което бе подложена от 2008 година

През 2018 година това, което тогава се наричаше Република Македония, се съгласи да стигне до такава степен, че да промени името си на Северна Македония, с цел да преодолее ветото от Атина, което попречва присъединението на страната към Европейски Съюз и НАТО и подписа Преспанското съглашение с Гърция.

" Загубихме генерации в чакалнята на Европейски Съюз ", изясни Димитров. " Започнахме нашето европейско странствуване след Словения и преди Хърватия. И двете станаха държави-членки преди години и ние към момента се борим за разкриване на договарянията за присъединение. И тъкмо когато най-сетне разрешихме въпроса със Споразумението от Преспа, затрупано с огромни интернационалните похвали и обещания за договаряния за присъединение към Европейски Съюз, се появява друго огромно затруднение ".

Дори след последното отчаяние неговото държавно управление не възнамерява да се откаже от стремежите за Европейски Съюз и ще продължи интензивно да търси решение, сподели Димитров пред Euronews. Но ветото се счита за нездравословно както за добросъседските връзки, по този начин и за доверието в съюза.

" Ако има политическа воля и водачество от страна на България, мисля, че можем да намерим европейско решение, което би било добре за македонско-българското другарство, за европейското заричане за района и за Северна Македония. Но има " в случай че ", тъй като към този момент направихме всичко допустимо ", продължава той.

" И почтено казано, в случай че моят майчин език, македонският, е повода да не можем да се приближим до Европейски Съюз, по този начин да бъде. Тогава Европейски Съюз в действителност не е това, което сме си мислили - общественост на полезности ", сподели Димитров.

Зоран Заев: Преговорите с Европейски Съюз не би трябвало да се трансформират в договаряния с България

" Македонската национална еднаквост е просто невероятно да бъде обект на договаряния "

Европейски Съюз остави на изчакване вероятността за присъединение пред Албания и Северна Македония - чийто развой на присъединение е обвързван - години наред, преди да реши да стартира договаряния през март 2020 година, с всички 27 държави-членки в единодушие и без никакви предварителни условия.

Тогава България се промени.

България изпрати записка до останалите членове с искане Европейски Съюз да се признае македонския като " писмена районна норма на българския език ". Тя също по този начин издаде несъгласие върху откриването на договарянията, тъй че всички да знаят, че приема това съществено.

Най-скорошното несъгласие се появи по-рано това лято, по време на срещата на върха на Европейски Съюз в Брюксел през юни.

Докато заместник-министърът на външните работи Румен Александров се опита да бъде изкусен в изказване на съвещанието на Съвета по общи въпроси на Европейски Съюз на 22 юни, наблягайки, че България е " отворена за градивен разговор... за намиране на взаимно допустими решения ", други бяха по-откровени.

" Не можем да кажем " да ", преди да сме уверени, че съседът ни няма да построява своята еднаквост, като краде от историята на България ", сподели българският президент Румен Радев на срещата на върха на Съвета на Европейски Съюз единствено няколко дни по-късно, обещавайки да резервира вратата към Присъединяването на Северна Македония към Европейски Съюз твърдо затворено.

Времето също не е на македонска страна. Понастоящем българските политици попадат в политическа невъзможност след изборите през юли - разлюляване, което остави страната без явен любимец. Това се цитира и като една от аргументите да не се анулира ветото на договарянията за присъединение на Северна Македония през юни.

Въпреки това, идващото държавно управление в България е малко евентуално да анулира ветото или да промени позицията на страната във връзка с македонския език, без значение от вътрешнополитическото разтърсване.

България организира два избора в границите на три месеца, като вторият бе през юли 2021 година Резултатите отразяват резултатите от април, като същите шест партии и обединения минаха наложителния избирателен предел.

На предварителните избори през юли популистката консервативна коалиция, водена от партията ГЕРБ на някогашния министър председател Бойко Борисов, се класира на второ място. Провъзгласената за партия сещу елита " ИТН ", ръководена от ефирен водещ и музикант Слави Трифонов, излезе отпред.

Въпреки успеха се чака партията на Трифонов да се бори с образуването на държавно управление. Други партии, прекрачили прага, като " Демократична България " и " Изправи се " към този момент оповестиха, че няма да се причислят към нито една държавна коалиция, ръководена от " ИТН ".

Ветото през 2020 година против Северна Македония бе възприето от мнозина като изчислен ход на някогашния министър председател Борисов да успокои своите националистически съдружни сътрудници - все по-успешен избирателен трик в Централна и Източна Европа - преди изборите през 2021 година

Този ход не даде резултат. Нито Борисов, нито крайнодесните националисти, които градят платформата си върху това, като Красимир Каракачанов, чиято партия Вътрешна македонска революционна организация не прекрачи прага на Народното събрание, не реализираха електоралния триумф, който чакаха и на двата тазгодишни избора.

Каракачанов, гръмък български националист, стигна до такава степен, че заплаши с изпращане на боен полк в Северна Македония, с цел да отстрани всички плочи, отразяващи българската фашистка окупация по време на Втората международна война.

Въпреки това, неговите националистически послания се провалиха. Но българският проблем се трансформира в проблем на Европейски Съюз.

В Скопие: България не ни пуска в Европейски Съюз, само че ще ни води в космоса

Има да се свърши доста повече работа на Земята...

Димитър Бечев счита, че това е по този начин, тъй като въпросът с македонския език не е толкоз поляризиращ в България, колкото считат политическите водачи.

Бечев, старши помощник в Атлантическия съвет, счита, че с цел да привлекат задоволително внимание с цел да завоюват, популистите на политическата сцена би трябвало да имат нещо, против което да се борят.

Но никой не се опълчва на преобладаващото разбиране, че македонците в действителност приказват български.

" Това е ниша ", сподели Бечев. " В резултат на това имате консенсус и също така, защото това е подобен бутиков проблем, имате най-радикалните гласове, преобладаващи в дебата, просто тъй като няма сериозен глас. "

Това също значи, че България не бърза да търси решение. " Ако всички са съгласни по този въпрос, това е нещо като назад във времето. И това е неприятно за македонците, тъй като това значи, че няма чувство за неотложност да се реши в този момент ".

Това, което споделя Бечев, е, че проблем, който държи една страна за пленник, в действителност не възпламенява хората в другата страна. Освен че бъдещето на цяла страна, в тази ситуация, Северна Македония, зависи от приемането на тази тематика в България.

Според Бечев, защото Борисов най-вероятно е излязъл от властта, малко се знае кой ще поеме този въпрос в София. В допълнение към основаването на въпроса, Борисов се нарежда като ключ към неговото решение и най-вероятно възнамерява излаз за Северна Македония, изяснява Бечев.

Борисов е политически артист, който мнозина в Европейски Съюз не схващат.

Бечев твърди, че Борисов евентуално е планувал сюжет за разрешаване на казуса със Северна Македония, който той да поддържа - изключително като се има поради относително положителните му връзки с държавното управление в Скопие в предишното - само че всички обещания, дадени на македонското държавно управление преди, в този момент са на животоподдържащи системи.

" Борисов има опит в това по какъв начин Борисов дава обещания на хората и по-късно ги хвърля под рейса. Което направил с македонския министър председател Зоран Заев ", съобщи той.

Тъй като неговата партия не съумява да образува държавно управление след изборите през април и в този момент пада на второ място, връщането на Борисов на власт е съвсем невероятно. Той се счита за прекомерно отровен даже от личните членове в партията, които избират някой различен да поеме юздите.

" Дори и да се върне, няма да му пука толкоз за въпроса със Северна Македония, тъй като е заложено неговото оцеляване. Просто няма никой от българска страна, който да е подготвен да рискува. Така че ние сме пленници на този въпрос ", сподели Бечев.

Заев нашумя в Северна Македония, когато в изявление за българската осведомителна организация БГНЕС предишния ноември той допусна, че България не е окупационна мощ по време на Втората международна война.

Заев направи скъпа вътрешна хазартна игра - видимо за нищо, съгласно Бечев. На Заев към момента се гледа в отрицателна светлина в България.

" Стигна до крайности, с цел да угоди на София. И в този момент той е компрометиран като някакъв антибългарски политик ", сподели Бечев.

По своята същина този спор произтича от последствията от Втората международна война, когато Северна Македония и България са сложени на противоположни страни.

По време на междувоенния интервал регионът на днешна Северна Македония е част от Кралство Югославия. Наречена е Вардарска Бановина, административна единица, еквивалентна на провинция. В духа на таговашното развиване самото име Македония е неразрешено.

Кралство Югославия се предава на силите на Оста през 1941 година, а България получава по-голямата част от Северна Македония от нацистите, както и елементи от Южна Сърбия и Северна Гърция, за администриране.

Силите на Оста извършват неосъществените етнонационалистически стремежи на своите съдружници на континента и по този метод извършват дългогодишните български националистически желания да управляват днешна Северна Македония.

След освобождението си през 1944 година Социалистическа република Македония се трансформира в една от шестте републики на Социалистическата федеративна република Югославия, водена от Йосип Броз Тито.

За разлика от Югославия, след Втората международна война България става част от ръководения от Сталин комунистически блок и остава правилен съдружник на Съветския съюз до рухването на топ функционера Тодор Живков през 1989 година и първите многопартийни избори през идната година.

България и Северна Македония в границите на Югославия са в спор, започващ през 1948 година, когато едната страна приема демократична форма на социализъм при Тито, а другата отстоява твърдия комунизъм по Варшавския контракт.

Демократизацията ги накара да станат още веднъж другарски настроени. България бе първата страна, която призна това, което тогава беше известно като Република Македония, когато разгласи самостоятелност от някогашна Югославия през 1991 година

Матю Нимиц: Не може да се договаря еднаквост

Македонският език е признат от дълго време и по целия свят хората знаят, че македонският език съществува, съгласно някогашния договарящ

Спорът от югославската ера в този момент се употребява като мотив от българска страна, като се твърди, че македонската еднаквост и кодификацията на езика през 1944 година е метод Югославия и Тито да минимизират българското културно значение.

" Аргументът за Югославия е метод за усъвършенстване на случилото се. Защото е мъчно от националистическа позиция да разберем, че хората, които са имали тази връзка преди няколко генерации, ненадейно са развили обособена национална еднаквост ", прибавя Бечев.

" Това е човешки инстикт, да упрекваме външни сили като конспирации, а не да преглеждаме сложността на процеса. " Вината на някой различен " е политическа измама ", изяснява той.

Северна Македония подписа контракта за добросъседски връзки с България през 2017 година, който включваше основаването на взаимна историческа комисия. Целта на комисията - сходни на които съществуват другаде в Европа и по света - е да позволи въпроси, отнасящи се до значими исторически персони или препратки към учебници, които евентуално биха могли да провокират отрицателно усещане или стандарти за другите.

Македонският историк Петър Тодоров, член на комисията, споделя, че от този момент работата на комисията е спряла заради разликата в метода.

" Нашият принцип през цялото време беше да изготвим оферти за двете държавни управления, които отразяват значимото за двете общества ", сподели Тодоров.

" За страдание другата страна има метод, който акцентира единствено това, което е значимо за българската вероятност и единствено за българското общество. Не можем да приемем това решение, тъй като то не би представлявало взаимно пространство, а по-скоро основава различен проблем в връзките на двете страни. "

" България е сензитивна към това да бъде показана като фашистки окупатор във Втората международна война ", сподели той. " Вярвам, че това е вътрешен проблем на българското общество и те би трябвало намерено и самокритично да разискват съдействието на България с фашистите през Втората международна война. "

" Но същността на помиряването, без значение дали сред страните или в границите на едно и също общество, може да пристигна единствено от сериозно преразглеждане на предишното. И в случай че се опитате да го скриете, да го забравите, тогава процесът е жертван на крах ", показва Тодоров.

Но това е и по-широк въпрос на континента, съгласно него. " След края на комунизма в Европа се появи антикомунистическо придвижване, което е доста сериозно към социализма ", сподели Тодоров.

След рухването на Желязната завеса някогашните комунистически страни, търсещи приемане от западните страни, бързо сложиха фашизма и комунизма на идентични основи - като паралелни тоталитаризми - които посяха семената на историческия ревизионизъм, вариращ от реабилитация на нацизма до комунистически закононарушения, които са сведени до най-малко.

През 2009 година Европейският парламент издаде резолюция, осъждаща " всички тоталитарни режими от предишния век ". Този пакет от комунизъм дружно с нацизма и фашизма има " споделено завещание ".

" Мисля, че това насърчи крайнодесните придвижвания да реализират резултати със социализма, като в същото време релативизира всички закононарушения, осъществени през Втората международна война ", изяснява Тодоров.

Рзкази, включващи фашисткото или комунистическото минало на страната - или и двете - са трансформирали процеси като интеграцията в Европейски Съюз, които нормално са били чисто бюрократични в предишното.

Това опонира на самата роля на политиците. " Тяхната отговорност е да основат условия за нашата работа, в смисъл, че политиците не са тези, които интерпретират историята и дефинират кое е правилно и кое не ", заключава Тодоров.

Журналистът и анализатор Сашо Орданоски има вяра, че въпреки българското несъгласие да отразява политическите позиции от интервала на Живков, то също по този начин разкрива геополитическата неоходимост, в която се трансформира интеграцията на Северна Македония в Европейски Съюз.

" Състезанието сред Гърция, България и Сърбия за това кой ще ръководи Северна Македония е съревнование за " Сърцето на Балканите ", сподели той.

" И не за първи път се генерира този тип сила, тъй като който ръководи Северна Македония, може свободно да твърди, че господства на Балканите. "

Гърция не сложи под въпрос македонската еднаквост около името на страната, както потвърждава самото съглашение от Преспа. В съглашението езикът се назовава македонски: " Това е интернационален документ, спонсориран от Организация на обединените нации, който не оставя подозрения по отношение на идентичността на нацията и нейния език. Споразумението, което също беше оценено в интернационален проект, закрепи и двете ", изяснява Орданоски.

По подигравка на ориста, като южнославянска нация, македонците се усещаха по-малко изгонени от България. Гърция беше трудността, което те чакаха.

" Въпреки че връзките ни с България в никакъв случай не бяха развити, нямаше отрицателна сила. След последните месеци на доста яростна българска атака, където се приказваха всевъзможни неща, обществеността в Северна Македония беше скандализирана и объркана ", сподели той.

" Мнозина споделят, че би трябвало да се откажем и какво, в случай че го създадем. Ако влезем в Европейски Съюз, влизаме в него, в случай че не влезем, добре, това не би трябвало да е цената на нашето влизане. И е срамно, че българите сами попаднаха в обстановка, в която потомство македонци реагират отрицателно ", сподели Орданоски.

Страда освен българският облик. Самата концепция за Европейския съюз е под въпрос, счита Орданоски.

" Ясно е, че този спор е резултат от доста въпроси без отговор, които тормозят Европа от стотици години. Европейски Съюз трябваше да бъде рецептата и решението за разрешаване на разногласия един път вечно, като всички стават част от огромно семейство без граници, където ще обменяме своя опит и култури ", сподели той.

" Срамно е, че тази рецепта - единствената, която може да работи, тъй като всичко останало е по-лошо - е потвърдено невъзможна за използване от самите европейци. "

В London School of Economics: Блокадата на България за РСМ подкопава световната роля на Европейски Съюз

Балканите - планетарна стратегическа спирачка на Европейски Съюз против международни конкуренти