Проф. Мариана Мурджева отговаря на топ въпроси за ваксините
В обществото към момента се задават въпроси по отношение на продължителността на имунния отговор след преболедуване и след имунизиране, могат ли да се имунизират някои групи лица с имунен недостиг, съществува ли нужда от слагане на подсилваща доза ваксина, какъв дял от приетите в болница са имунизирани и неимунизирани.
Ето и отговорите на някои от тези въпроси съгласно последните научни данни, публикувани на страницата на Министерството на здравеопазването във Фейсбук.
Ясно ли е към този момент какъв брой време след имунизиране и след преболедуване се задържат антителата в организма?
Датски учени от Университета в Копенхаген разгласиха в сп. EBioMedicine на 21 август т.г. данни, че обезвреждащи вируса антитела се потвърждават и 6 месеца даже след лека форма на COVID-19. По същото време учени от Китай разгласиха резултати от проучвания върху продължителността на хуморалния имунен отговор при над 800 оздравели в Ухан след първата вълна. При 70% от тях 12 месеца след първите признаци се потвърждават антитела против рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин на вируса, въпреки че те стартират да понижават след 9-я месец. Любопитен факт е, че преболедувалите мъже продуцират повече от тези антитела от преболедувалите дами.
Подобно е изследването в Каталунския теоретичен център Irsi Caixa за продължителността на имунния отговор при преболедували, където също демонстрират съществуване на антитела в продължение на най-малко една година след преболедуване. Интересно е, че приетите в болница заболели създават по-голямо количество антитела, само че способността на тези антитела да блокират нови разновидности на вируса по-късно е по-ниска спрямо тази на преболедувалите без признаци или с леки признаци. Последната група образуват по-малко антитела, само че са по-защитени от повторна зараза. В процеса на проучването е открито, че няколко месеца след имунизиране у преболедувалите се ускорява имунният отговор, а 50% от неимунизираните заболели от COVID-19 са податливи на повторна зараза с бета разновидността на ковид. Ако обаче се появи нов вариант със основни генетични промени, надали създаваните антитела и кафези биха били толкоз ефикасни.
По-рано - през юни т.г., в сп. New England Journal of Medicine американски учени споделиха данни, че при имунизираните също се откриват anti-SARS-CoV-2 антитела 6 месеца след втора доза с иРНК ваксина. Чуждестранни изследвания, а и в някои наши научни лаборатории, демонстрират, че имунният отговор с формиране на антитела след имунизиране против COVID-19 стартира да понижава след 6-я месец, до момента в който след преболедуване може да трае и повече от година. Каква е гаранцията обаче, че преболедуването от COVID-19 няма да докара до съдбовен излаз или тежка клинична симптоматика с затруднения, избягването на които се цели с използването на имунизациите? Трябва да се означи, че съществуването на всевъзможни антитела против вируса след преболедуване не е индикация за надеждността на имунната защита. Съвместно изследване на гръцки и американски учени потвърждава, че шест до осем месеца след преболедуване от COVID-19 в кръвния серум се откриват антитела против S-протеинa на вируса, само че в 74% от случаите. Неутрализиращите вируса имуноглобулини липсват у ¼ от преболедувалите. В това е смисълът на имунизирането след преболедуване.
Задължително ли е да се слага втора доза ваксина след преболедуване на лица от COVID-19 в интервала след първата ваксина?
Не е наложително да се слагат две дози, тъй като срещата с причинителя на болестта след първа доза ваксина играе роля на подсилваща имунизация и подкрепя построяването на по-напрегнат имунитет. Също по този начин, има данни, че „ дългият “ COVID-19 синдром с признаци на лесна отмалялост, главоболие, бодърствуване, зной се усъвършенства след имунизиране. Предполага се, че имунизацията пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната зараза, която евентуално е в основата на тези признаци.
Ако преболедувалият е неимунизиран и е под 65 години, без имунен недостиг, 6 месеца след преболедуване една доза от имунизациите при двудозов режим е задоволителна. Научни данни демонстрират, че имунният отговор след лека и среднотежка форма на боледуване води до формиране на имунна памет с обезвреждащи вируса антитела и характерни кафези. Joseph Ebenger и колектив демонстрират в сп. Nature Medicine, че равнищата на характерните IgG антитела, които са генерирани след използване на една доза ваксина при хора, преболедували COVID-19 преди имунизиране, са съпоставими с равнищата на антителата, формирани след цялостния курс на имунизиране при лица, които не са боледували. Няма данни към момента за трайността на имунния отговор след еднодозово имунизиране на преболедували.
Вярно ли е, че успеваемостта на имунизациите против Делта разновидността на ковид понижава?
Колектив от британски учени, управителен от доктор Лопез Бернал, през предишния месец разгласява данни, че въпреки и с леко понижена успеваемост, имунизациите на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech дават положителни резултати и против Делта разновидността на вируса. Например при първата ваксина двудозовият режим обезпечава успеваемост от 75% при Алфа разновидността и 67% при Делта, а при втората успеваемостта след две дози е 93.7% при алфа и 88% при делта разновидността. Тези данни поддържат обстоятелството, че имунизациите защищават от заразяване, даже и с Делта вид, огромна част от ваксинираните.
Проф. доктор Мариана Мурджева, дм е приключила Медицински факултет при ВМИ-Пловдив, компетентност медицина през 1985 година Общински народен съвет „ лекар “ от 1997 година Магистър по здравен мениджмънт от 2011 година (ФОЗ, МУ-Пловдив). Специалист по клинична микробиология и имунология. Работи като доктор –микробиолог в гр. Карлово от 1985-1988 година Заема поредно длъжностите помощник, старши и основен помощник в Катедрата по Микробиология и имунология на МУ-Пловдив. От 2001 година е доцент по микробиология, а от 2012 година е професор по имунология в същата катедра. Началник на Лаборатория по Микробиология в УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив. Специализира в Англия, Унгария, Германия, Холандия. Има над 180 научни труда, над 250 научни участия в интернационалните конференции и конгреси. Ректор на Медицински университет – Пловдив от м. септември 2019г.
Ето и отговорите на някои от тези въпроси съгласно последните научни данни, публикувани на страницата на Министерството на здравеопазването във Фейсбук.
Ясно ли е към този момент какъв брой време след имунизиране и след преболедуване се задържат антителата в организма?
Датски учени от Университета в Копенхаген разгласиха в сп. EBioMedicine на 21 август т.г. данни, че обезвреждащи вируса антитела се потвърждават и 6 месеца даже след лека форма на COVID-19. По същото време учени от Китай разгласиха резултати от проучвания върху продължителността на хуморалния имунен отговор при над 800 оздравели в Ухан след първата вълна. При 70% от тях 12 месеца след първите признаци се потвърждават антитела против рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин на вируса, въпреки че те стартират да понижават след 9-я месец. Любопитен факт е, че преболедувалите мъже продуцират повече от тези антитела от преболедувалите дами.
Подобно е изследването в Каталунския теоретичен център Irsi Caixa за продължителността на имунния отговор при преболедували, където също демонстрират съществуване на антитела в продължение на най-малко една година след преболедуване. Интересно е, че приетите в болница заболели създават по-голямо количество антитела, само че способността на тези антитела да блокират нови разновидности на вируса по-късно е по-ниска спрямо тази на преболедувалите без признаци или с леки признаци. Последната група образуват по-малко антитела, само че са по-защитени от повторна зараза. В процеса на проучването е открито, че няколко месеца след имунизиране у преболедувалите се ускорява имунният отговор, а 50% от неимунизираните заболели от COVID-19 са податливи на повторна зараза с бета разновидността на ковид. Ако обаче се появи нов вариант със основни генетични промени, надали създаваните антитела и кафези биха били толкоз ефикасни.
По-рано - през юни т.г., в сп. New England Journal of Medicine американски учени споделиха данни, че при имунизираните също се откриват anti-SARS-CoV-2 антитела 6 месеца след втора доза с иРНК ваксина. Чуждестранни изследвания, а и в някои наши научни лаборатории, демонстрират, че имунният отговор с формиране на антитела след имунизиране против COVID-19 стартира да понижава след 6-я месец, до момента в който след преболедуване може да трае и повече от година. Каква е гаранцията обаче, че преболедуването от COVID-19 няма да докара до съдбовен излаз или тежка клинична симптоматика с затруднения, избягването на които се цели с използването на имунизациите? Трябва да се означи, че съществуването на всевъзможни антитела против вируса след преболедуване не е индикация за надеждността на имунната защита. Съвместно изследване на гръцки и американски учени потвърждава, че шест до осем месеца след преболедуване от COVID-19 в кръвния серум се откриват антитела против S-протеинa на вируса, само че в 74% от случаите. Неутрализиращите вируса имуноглобулини липсват у ¼ от преболедувалите. В това е смисълът на имунизирането след преболедуване.
Задължително ли е да се слага втора доза ваксина след преболедуване на лица от COVID-19 в интервала след първата ваксина?
Не е наложително да се слагат две дози, тъй като срещата с причинителя на болестта след първа доза ваксина играе роля на подсилваща имунизация и подкрепя построяването на по-напрегнат имунитет. Също по този начин, има данни, че „ дългият “ COVID-19 синдром с признаци на лесна отмалялост, главоболие, бодърствуване, зной се усъвършенства след имунизиране. Предполага се, че имунизацията пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната зараза, която евентуално е в основата на тези признаци.
Ако преболедувалият е неимунизиран и е под 65 години, без имунен недостиг, 6 месеца след преболедуване една доза от имунизациите при двудозов режим е задоволителна. Научни данни демонстрират, че имунният отговор след лека и среднотежка форма на боледуване води до формиране на имунна памет с обезвреждащи вируса антитела и характерни кафези. Joseph Ebenger и колектив демонстрират в сп. Nature Medicine, че равнищата на характерните IgG антитела, които са генерирани след използване на една доза ваксина при хора, преболедували COVID-19 преди имунизиране, са съпоставими с равнищата на антителата, формирани след цялостния курс на имунизиране при лица, които не са боледували. Няма данни към момента за трайността на имунния отговор след еднодозово имунизиране на преболедували.
Вярно ли е, че успеваемостта на имунизациите против Делта разновидността на ковид понижава?
Колектив от британски учени, управителен от доктор Лопез Бернал, през предишния месец разгласява данни, че въпреки и с леко понижена успеваемост, имунизациите на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech дават положителни резултати и против Делта разновидността на вируса. Например при първата ваксина двудозовият режим обезпечава успеваемост от 75% при Алфа разновидността и 67% при Делта, а при втората успеваемостта след две дози е 93.7% при алфа и 88% при делта разновидността. Тези данни поддържат обстоятелството, че имунизациите защищават от заразяване, даже и с Делта вид, огромна част от ваксинираните.
Проф. доктор Мариана Мурджева, дм е приключила Медицински факултет при ВМИ-Пловдив, компетентност медицина през 1985 година Общински народен съвет „ лекар “ от 1997 година Магистър по здравен мениджмънт от 2011 година (ФОЗ, МУ-Пловдив). Специалист по клинична микробиология и имунология. Работи като доктор –микробиолог в гр. Карлово от 1985-1988 година Заема поредно длъжностите помощник, старши и основен помощник в Катедрата по Микробиология и имунология на МУ-Пловдив. От 2001 година е доцент по микробиология, а от 2012 година е професор по имунология в същата катедра. Началник на Лаборатория по Микробиология в УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив. Специализира в Англия, Унгария, Германия, Холандия. Има над 180 научни труда, над 250 научни участия в интернационалните конференции и конгреси. Ректор на Медицински университет – Пловдив от м. септември 2019г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ