Мъжът, който подобри рекорда на Стефка Костадинова
В общество, в което с всевъзможни естетични процедури, обезобразяващи човешкото лице до неразбираемост, е нещо всекидневно от години, българският интернет консуматор видя в мъж под прикритие.
Личало му. Имало адамова ябълка. Лъжат ни. Прозирало нещо в гащите. Работата била съмнителна, само че и ясна. Всичко било уредено, тъй като украинците единствено ги бутат напред в тоя живот.
Ние сме номер едно. Летвата била смъкната. Няма по какъв начин да са ни лишили върха. Господ е българин. Рипни, Калинке. Мачкай, Стефке.
Цяла България се обиди и огорчи, че Ярослава Махучих усъвършенства върха на Стефка Костадинова в дисциплината скок на височина.
Все едно цяла България е скачала 2.09 метра през по този начин далечната 1987 година, а не съответно Стефка Костадинова. Макар и сравнението в действителност да не е удачно, защото сред тоновете интернет ненавист, изсипани от случайни българи против украинската състезателка, председателката на Българския олимпийски комитет Костадинова показа в телевизионно изявление, че наскоро е поискала на младата атлетка персонално, очи в очи, това достижение.
И въпреки всичко какво значение има, ние сме огорчени.
Не се огорчихме, че на възраст до 6 години у нас са с наднормено тегло, а при тези сред 7 и 19 години от затлъстяване страдат 21 на 1000 деца.
Не се огорчихме, че 15-годишните в България са на последно място в Европейски Съюз по математика, а по четене – на предпоследно съгласно най-актуалните резултати от интернационалния тест PISA.
Не се огорчихме, че по данни от националното представително проучване „ Млада България “, извършено измежду деца и младежи на възраст сред 16 и 25 години, на въпроса „ Коя специалност бихте определили като най-привлекателна персонално за вас “ отговорите „ режисьор “ и „ фотограф “ са по-ниско в класацията от „ кранист “ и „ ММА войник “.
Не се огорчихме, че съгласно Световната здравна организация Българските деца сред 11 и 15-годишна възраст се оказват от ранна приложимост на цигари, алкохол и канабис.
Нито че България се подрежда на едно от челните места по измежду подрастващите в 44 страни и райони в Европа, Централна Азия и Канада.
Никой не се огорчи изключително, че на унищоженото ни защита в бар счупи на три места челюстта на един млад български мъж, прибрал се за малко от Нидерландия, където учи висшето си обучение, тъй като приятелят му седнал на пица. Ние тия, дето учат по чужбина доста не ги обичаме. Правят се на забавни очевидно нещо и знаят повече непознати езици, в сравнение с национални хора. А и да си интелигентен и хубав е неприятно и обидно, в случай че не знаете.
Не се огорчихме кой знае какъв брой, че Доспат е частен град, в който кметът, в случай че реши, бута къщите на хората и удря дами в главите с керемиди.
Не се огорчихме същински, че партия „ Величие “ като цяло е допустима, нито се огорчихме, че бяхме на косъм да се отметнем от позицията си за клането в Сребреница, след което да берем позор пред целия свят, в случай че не беше да отбрани националния интерес в последния миг.
Не се огорчаваме непрекъснато от новините за деца зад кормилото, оставени от родителите си да карат по автомагистралите из страната.
Не изглеждаме изключително огорчени и от това, че и състезател въобще популяризира хазарт и понички.
Не вдигнахме изключително доста звук на оскърбление, когато неведнъж задържаният за принуждение против дами преби до гибел приятелката си – украинската гражданка Силвия Г. Неприятно, само че какво да се прави.
За сметка на това превъртяхме интернета тъй като друга, жива украинка, усъвършенства върха на Стефка Костадинова, подложен в навечерието на по този начин наречените демократични промени преди цели 37 години. Най-голямото ни оскърбление в последно време.
Е, на този декор, нищо чудно, че сме склонни от ден на ден и повече да имаме вяра, че някой подменя действителността, че нещата не са такива, каквито наподобяват, че зад кулисите на обозримото един огромен кукловод движи всички ни съгласно скришен, пагубен проект. Все отново истината, такава, каквато е, е прекомерно нелицеприятна, с цел да бъде наша отговорност, нали по този начин?
Отрицанието – един от най-удобните защитни механизми, с които човешката душeвност има потребността да си служи.
Някой, някъде там, скришно и тайно, прави по този начин, че и дребното ни наслади да бъдат помрачени. Целият свят е против нас.
За всичко са отговорни другите. За всичко са отговорни чужденците. Ние сме първи, те нищо не схващат.
Победите им не са победи. Жените им не са дами.
Провалите ни не са провали. България не е най-бързо изчезващата нация в света. Миналото ни е велико. Не сме обладани от завист и не живеем в неистина. Ние сме велики, чувате ли? Ние сме номер едно.
Завинаги. Ние скочихме 2.09 метра през 1987 година. Наш е върхът. Чухте ли? Чу ли, жена? Аз скочих. Аз скочих 2.11 дори. Тази нищо не е скочила. Донеси ми една бира от хладилника, че не мога да стана. Ще им кажа аз на тях кой е най-хубавият.
·
Личало му. Имало адамова ябълка. Лъжат ни. Прозирало нещо в гащите. Работата била съмнителна, само че и ясна. Всичко било уредено, тъй като украинците единствено ги бутат напред в тоя живот.
Ние сме номер едно. Летвата била смъкната. Няма по какъв начин да са ни лишили върха. Господ е българин. Рипни, Калинке. Мачкай, Стефке.
Цяла България се обиди и огорчи, че Ярослава Махучих усъвършенства върха на Стефка Костадинова в дисциплината скок на височина.
Все едно цяла България е скачала 2.09 метра през по този начин далечната 1987 година, а не съответно Стефка Костадинова. Макар и сравнението в действителност да не е удачно, защото сред тоновете интернет ненавист, изсипани от случайни българи против украинската състезателка, председателката на Българския олимпийски комитет Костадинова показа в телевизионно изявление, че наскоро е поискала на младата атлетка персонално, очи в очи, това достижение.
И въпреки всичко какво значение има, ние сме огорчени.
Не се огорчихме, че на възраст до 6 години у нас са с наднормено тегло, а при тези сред 7 и 19 години от затлъстяване страдат 21 на 1000 деца.
Не се огорчихме, че 15-годишните в България са на последно място в Европейски Съюз по математика, а по четене – на предпоследно съгласно най-актуалните резултати от интернационалния тест PISA.
Не се огорчихме, че по данни от националното представително проучване „ Млада България “, извършено измежду деца и младежи на възраст сред 16 и 25 години, на въпроса „ Коя специалност бихте определили като най-привлекателна персонално за вас “ отговорите „ режисьор “ и „ фотограф “ са по-ниско в класацията от „ кранист “ и „ ММА войник “.
Не се огорчихме, че съгласно Световната здравна организация Българските деца сред 11 и 15-годишна възраст се оказват от ранна приложимост на цигари, алкохол и канабис.
Нито че България се подрежда на едно от челните места по измежду подрастващите в 44 страни и райони в Европа, Централна Азия и Канада.
Никой не се огорчи изключително, че на унищоженото ни защита в бар счупи на три места челюстта на един млад български мъж, прибрал се за малко от Нидерландия, където учи висшето си обучение, тъй като приятелят му седнал на пица. Ние тия, дето учат по чужбина доста не ги обичаме. Правят се на забавни очевидно нещо и знаят повече непознати езици, в сравнение с национални хора. А и да си интелигентен и хубав е неприятно и обидно, в случай че не знаете.
Не се огорчихме кой знае какъв брой, че Доспат е частен град, в който кметът, в случай че реши, бута къщите на хората и удря дами в главите с керемиди.
Не се огорчихме същински, че партия „ Величие “ като цяло е допустима, нито се огорчихме, че бяхме на косъм да се отметнем от позицията си за клането в Сребреница, след което да берем позор пред целия свят, в случай че не беше да отбрани националния интерес в последния миг.
Не се огорчаваме непрекъснато от новините за деца зад кормилото, оставени от родителите си да карат по автомагистралите из страната.
Не изглеждаме изключително огорчени и от това, че и състезател въобще популяризира хазарт и понички.
Не вдигнахме изключително доста звук на оскърбление, когато неведнъж задържаният за принуждение против дами преби до гибел приятелката си – украинската гражданка Силвия Г. Неприятно, само че какво да се прави.
За сметка на това превъртяхме интернета тъй като друга, жива украинка, усъвършенства върха на Стефка Костадинова, подложен в навечерието на по този начин наречените демократични промени преди цели 37 години. Най-голямото ни оскърбление в последно време.
Е, на този декор, нищо чудно, че сме склонни от ден на ден и повече да имаме вяра, че някой подменя действителността, че нещата не са такива, каквито наподобяват, че зад кулисите на обозримото един огромен кукловод движи всички ни съгласно скришен, пагубен проект. Все отново истината, такава, каквато е, е прекомерно нелицеприятна, с цел да бъде наша отговорност, нали по този начин?
Отрицанието – един от най-удобните защитни механизми, с които човешката душeвност има потребността да си служи.
Някой, някъде там, скришно и тайно, прави по този начин, че и дребното ни наслади да бъдат помрачени. Целият свят е против нас.
За всичко са отговорни другите. За всичко са отговорни чужденците. Ние сме първи, те нищо не схващат.
Победите им не са победи. Жените им не са дами.
Провалите ни не са провали. България не е най-бързо изчезващата нация в света. Миналото ни е велико. Не сме обладани от завист и не живеем в неистина. Ние сме велики, чувате ли? Ние сме номер едно.
Завинаги. Ние скочихме 2.09 метра през 1987 година. Наш е върхът. Чухте ли? Чу ли, жена? Аз скочих. Аз скочих 2.11 дори. Тази нищо не е скочила. Донеси ми една бира от хладилника, че не мога да стана. Ще им кажа аз на тях кой е най-хубавият.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ