В новия роман на Николай Табаков привидно темата е коронавирусът,

...
В новия роман на Николай Табаков привидно темата е коронавирусът,
Коментари Харесай

Синята гора“: Да заразиш с красота и справедливост

В новия разказ на Николай Табаков видимо тематиката е коронавирусът, но посредством персонажите и сюжета писателят ни занимава с фундаментални, същностни въпроси за индивида и неговото съществуване

Насред корона суматохата се появи новият разказ на Николай Табаков „ Синята гора “, който очевидно се вписва в реда на книгите му, тълкуващи „ хората от реката “ в свойствения за Табаков жанр. Една предговаряща записка предизвестява: Книгата напълно се уповава на мислени обстоятелства, събития и топоними. Свищов е съчинен, Бостън измамлив, за София да не приказваме. Моля за внимание! Ако някой се познае в тази книга, да знае, че е изцяло фиктивен и се постанова да вземе незабавни ограничения. Диагнозите слагам аз, рецептурникът е в ръцете на Господ, медикаменти може да намерите по аптеките в страната. (Алкохолът е нездравословен за вашето здраве!) Наздраве!….

Щом моли, дано внимаваме

Когато в основата на избрана литературна творба става дума за настоящи събития, които са се случили и не престават да протичат в непосредственото време, постоянно съществува заплаха сътвореното да е нетрайно във времето. Това постоянно се случва, когато създателят се плъзга по повърхността, без да се задълбочава, и остава при настоящото, повърхностното, епидермалното, публицистиката и образците са доста. Конкретното събитие би трябвало да бъде единствено мотив за слагане на значими екзистенциални, обществени и морални въпроси, които са битийни за индивида. Само когато писателят успее да се измъкне от съответното, да го направи универсално и да сложи всемирен значими проблеми, реализира триумф. Такъв е казусът с Николай Табаков и романа му „ Синята гора “.

Привидно тематиката е коронавирусът, който е напълно настоящ и всички сме потънали в него. Но посредством персонажите и сюжета писателят ни занимава с фундаментални, същностни въпроси за индивида и неговото съществуване. Героите, рисувани от Табаков, непременно желаят да заразят всичко към себе си с хубост и правдивост. Тази е целевата причина на всичките му текстове. Което внезапно ги разграничава от мизантропичното и резигниращото, задаващо главния звук в литературата на съвремието ни. Табаков е измежду малцината, които празнуват живота в неговата смисленост.

Както евентуално се досещате, романът „ Синята гора “ няма нищо общо с дърводобива. Той споделя живота. Катери се по стръмнините на личните ни безредици, спуска се стремително в персоналните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е стръв, прелъщение, безконечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски взор се изправят горските глъбини на, сякаш, почтеното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна убеденост, че сме тъкмо ние, че сме тук и в този момент. Разпознаваме себе си в героите, без съмнение вземаме страна, неспокойно отхвърляме, размирно се съгласяваме, от време на време плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, провокират, постоянно са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме. А тъкмо това ни слага освен в достоверната обстановка на съществено размишляващи човешки същества, само че слага пред нас оня безконечен, изконен, безусловно персонален и безвъзвратен въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда. Въпросът е сложен. Отговорът - в случай че го потърсите.

Една разходка в гората.

Премиерата на романа " Синята гора " ще се състои на 29 септември (сряда) от 18 часа в Балабановата къща в Стария град. За книгата ще приказват Борис Минков, Георги Делов и Шинка Дичева.

Той е безапелационен, че сами финансират партията си и избират " човек по човек, с цел да няма пробив “.

Ах, морето!

Когато бях дребен, също ме водеха на море. Морето отново беше красиво, пясъкът отново беше златен, от вълните отново се раждаха афродити. Както в този момент. Моите родители бяха млади - те вечно ще си останат млади.

Спомням си лятото на далечната 1999 година. В прилежаща Югославия (имаше и такава държава) се водеше война, горе-долу над нашата блага татковина прелитаха тежки бомбардировачи, а от това стъклата на прозорците излизаха отвън себе си от гняв. Нашите се колебаеха дали в такова едно, военно време, е редно да се върви на курорт. Слънце, знаете, празнични нощи. А напълно наоколо, зад границата, гинеха хора. Не беше доста честно, не беше почтено, никакво не беше. Накрая решението го взех аз. Разревах се и споделих, че желая на море.

На плажа продаваха сладолед. В Белград бе улучено Военното министерство. На плажа се срещнах с момичето Елза. В бункера на улица " Йосип Брос Тито " се криеха хора. Момичето Елза приличаше на Алиса в страната на чудесата. В оня бункер една майка прегръщаше момиченцето си, а момиченцето прегръщаше кукла. Куклата се споделяше Соня. В пясъка открих сребърна мида, тя блестеше под лъчите на слънцето като сребърна звезда. От тавана на бомбеното скривалище се сипеше мазилка, след всеки бомбен екот стените се втурваха към хората, пространството се огъваше и свиваше като какавида в личния си пашкул. Под яркото слънце аз се правех на недосегаем и криех зад тила си красивата мида от момичето Елза. Очите на момиченцето в бункера бяха по-големи от самото момиченце. На брега на морето ние с момичето Елза играехме рискова игра. Играта на живите. Детето с куклата запита майка си дали сърбите имат Господ. Бягах по плажа, а момичето Елза ме гонеше. В отдалечен Белград, на пресечката сред улиците " Йосип Брос Тито " и " Црнотравка " се взриви бомба. От адския тропот - оглушаха живите, разтанцуваха се мъртвите, хукнаха светофарите, огънаха се улиците, разпаднаха се визиите. Няма показа за невъзможното. На нашия плаж беше умерено, нашият Господ си имаше бански костюм. Хората в бункера падаха на колене и се молеха на стените да устоят, все едно се молеха на Всевишния. Не разбирах добре какво се случва сред мен и момичето Елза, само че беше хубаво. В тъмнината на укритието момиченцето с куклата запита по кое време най-накрая ще пристигна Господ, с цел да ги избави. Майката се разплака. На плажа в " Аркутино " лежаха хора, подредени под стройните редици на чадърите като армия. Една гола армия. В Белград един стихотворец с китара на име Джордже Балашевич изведе хората на моста и под плача на прелитащите изтребители изпя песента " Дуньо моя ". Вечерта в ресторанта татко ми се напи и сподели на келнера, че Господ вижда всичко. В планините на Сърбия някакъв човек простреля с картечница различен, бил мохамеданин. Подарих си лековерно мидата, а в отговор момичето Елза ми подари целувка. Първата целувка на японския жител Хироюки Агава се случила в града Хирошима. Майка ми сподели на татко ми, че не помни толкоз извънредно лято.

Баща ми се споделяше Майкъл Клифърд Самюъл и беше от американския град Бостън. Майка ми носеше красивото име Мария.

Разбира се - Господ вижда всичко. Откъс от романа " Синята гора "
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР