В Норвегия са открити гигантски залежи на фосфати, ванадий и титан
В Норвегия са открити големи находища на фосфати, ванадий и исполин, които могат да обезпечат независимостта на Европейски Съюз от вноса от Китай и Русия, оповестява Дойче веле. Става дума за минимум 70-80 милиарда тона руда.
Първите изследвания бяха направени през 2018 година - в Далане, в едва обитаемата югозападна част на страната, само че едвам в този момент излиза наяве, че скъпите минерали са в количества, осигуряващи добива за столетие напред.
Ванадият е считан за " суровината на бъдещето " - той се употребява за производството на акумулаторни акумулатори с огромен потенциал. Ванадиевите акумулатори са считани за надалеч по-добри от широкоразпространените литиево-йонни батери, тъй като се зареждат пъти по-бързо, а и подлежат на преработване. Титанът пък играе значима роля в стоманодобивната индустрия, до момента в който фосфатите са неотменими при производството на торове.
Първоначално се е предполагало, че залежите доближават 300-400 метра дълбочина, само че посредством направените измервания е открито, че минерализирането на рудните скали е достигнало минимум до 2200 метра дълбочина. Инвеститорът Михаел Вурмзер даже се надява, че е двойно повече - до 4500 метра.
Швейцарецът Михаел Вурмзер е банкер, вложител и стратегически консултант. Преди години се среща с нови бизнес сътрудници от Норвегия - те му оферират да закупи пет лиценза за многообещаващи фосфатни находища в Норвегия. Находището към този момент е привлякло вниманието на норвежките университети и на Норвежката геоложка работа.
Вурмзер се съгласява и през 2018 година основава с сътрудници компанията " Norge Mining ", с която стартират изследвания. Сега компанията има 46 лиценза за създаването на сектор с повърхност от 420 кв. км - почти четири пъти по-голям от Париж. През 2012 година Норвежката геоложка работа прави оценка цената на залежите на към 30 милиарда евро - само че тогава преценките ѝ се базират единствено на находищата с дълбочина 100 метра.
Според последните сондажи, става дума за сред 70 и 80 милиарда тона фосфатна руда. Това са най-големите находища на фосфати в света - повече, в сравнение с в Мароко с към 50 милиарда тона и Китай с към 3 милиарда тона. И това даже не са точни сметки, тъй като изчисленията са правени единствено въз основа на 1500 метра дълбочина, изяснява Вурмзер. Към тях се прибавят и 4,5 милиарда тона ванадий, а за титана още няма точни преценки. Независими лаборатории са открили свърхвисока централизация на скъпи първични материали в рудата.
Норвежките открития привлякоха и интереса на Европейски Съюз. Фосфатите, ванадият и титанът са в листата на така наречен " сериозни първични материали ", който Европейска комисия води от 2011 година насам. Той включва 30 редки субстанции и минерали, избрани като значими за европейската икономическа и екологична политика.
До момента трите упоменати първични материали са се внасяли в Европейски Съюз от Китай (60%), Русия (20%), а останалото от Казахстан, Мароко и други африкански страни. Очаква се потребностите да порастват - единствено при ванадия с 58 % до 2030 година.
Първите изследвания бяха направени през 2018 година - в Далане, в едва обитаемата югозападна част на страната, само че едвам в този момент излиза наяве, че скъпите минерали са в количества, осигуряващи добива за столетие напред.
Ванадият е считан за " суровината на бъдещето " - той се употребява за производството на акумулаторни акумулатори с огромен потенциал. Ванадиевите акумулатори са считани за надалеч по-добри от широкоразпространените литиево-йонни батери, тъй като се зареждат пъти по-бързо, а и подлежат на преработване. Титанът пък играе значима роля в стоманодобивната индустрия, до момента в който фосфатите са неотменими при производството на торове.
Първоначално се е предполагало, че залежите доближават 300-400 метра дълбочина, само че посредством направените измервания е открито, че минерализирането на рудните скали е достигнало минимум до 2200 метра дълбочина. Инвеститорът Михаел Вурмзер даже се надява, че е двойно повече - до 4500 метра.
Швейцарецът Михаел Вурмзер е банкер, вложител и стратегически консултант. Преди години се среща с нови бизнес сътрудници от Норвегия - те му оферират да закупи пет лиценза за многообещаващи фосфатни находища в Норвегия. Находището към този момент е привлякло вниманието на норвежките университети и на Норвежката геоложка работа.
Вурмзер се съгласява и през 2018 година основава с сътрудници компанията " Norge Mining ", с която стартират изследвания. Сега компанията има 46 лиценза за създаването на сектор с повърхност от 420 кв. км - почти четири пъти по-голям от Париж. През 2012 година Норвежката геоложка работа прави оценка цената на залежите на към 30 милиарда евро - само че тогава преценките ѝ се базират единствено на находищата с дълбочина 100 метра.
Според последните сондажи, става дума за сред 70 и 80 милиарда тона фосфатна руда. Това са най-големите находища на фосфати в света - повече, в сравнение с в Мароко с към 50 милиарда тона и Китай с към 3 милиарда тона. И това даже не са точни сметки, тъй като изчисленията са правени единствено въз основа на 1500 метра дълбочина, изяснява Вурмзер. Към тях се прибавят и 4,5 милиарда тона ванадий, а за титана още няма точни преценки. Независими лаборатории са открили свърхвисока централизация на скъпи първични материали в рудата.
Норвежките открития привлякоха и интереса на Европейски Съюз. Фосфатите, ванадият и титанът са в листата на така наречен " сериозни първични материали ", който Европейска комисия води от 2011 година насам. Той включва 30 редки субстанции и минерали, избрани като значими за европейската икономическа и екологична политика.
До момента трите упоменати първични материали са се внасяли в Европейски Съюз от Китай (60%), Русия (20%), а останалото от Казахстан, Мароко и други африкански страни. Очаква се потребностите да порастват - единствено при ванадия с 58 % до 2030 година.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ