Цветелина Пенкова: Накъде е тръгнала Европа?
В неделя крайнодясната групировка „ Братя на Италия " (Fratelli d`Italia) отпред с Джорджия Мелони, завоюва изборите в Италия. Пресата в Европа дефинира обстановката като „ най-десния завой на Италия от ерата на Мусолини “. Две седмици по-рано в Швеция партия, в началото учредена от неонацисти и други десни екстремисти, в този момент ще бъде втората по величина секта в Народното събрание.
Във Франция крайната десница от дълго време е водещата опозиционна мощ и би трябвало да се регистрира положителния резултат на Льо Пен на президентските избори. В Испания крайнодясната партия „ Вокс “ също се постанова. В Унгария и Полша крайната десница към този момент е на власт и организира откровена антиевропейска политика в някои сфери.
Провалите на политическите партии и институциите биват заменяни от мощно, „ харизматично “ водачество, което граничи с авторитаризъм. Накъде е тръгнала Европа? Нима крайнодесните обединения са единственият избор пред нас – европейците, най-демократичното общество?
Нормален развой е по време на всяка дълбока икономическа и обществена рецесия да се търси опция, само че тя постоянно се оказва в крайните измерения на политическия набор. Обществените промени и скоростта на реализирането им (например зеления и дигитален преход) кара хората да реагират внезапно на световни, софтуерни, публични и културни трансформации, които усещат отвън своя надзор. Свидетели сме на възходящи социално-икономически неравенства, неправда, съмнение в демократичните институции, фрагментиране и рецесия на политическото посланичество, конфликт сред статукво и предпочитание за нещо ново.
В момента сме в обстановка на война в Европа и това е основен фактор, който фрапантно трансформира обстановката от „ сериозна икономическа и обществена рецесия и промяна “ до „ действителна опасност за демократичните полезности и мира на остарелия континент “. Изборите, които вършим, може да ни тласнат в две направления.
От едната страна е алтернативата за справяне с икономическите последици, дейна обществена политика и дипломация за реализиране на мир. Това е задачата на лявото през днешния ден. От другата страна стои извънредно дясното, което „ развява “ по-радикални и нападателни ограничения и политика с неизмерими на този стадий съществени последици, застрашаващи мира и жителите на Европа.
Логичният въпрос е, в случай че това са двата избора, за какво няколко страни в Европа към този момент показват втората опция като желана. Отговорът е един – боязън. Страховете, неодобрението и гневът на хората са това, което ги предизвика да гласоподават за радикални, популистки, антисистемни и все по-антидемократични партии. Като че ли опасността ни се коства толкоз неизбежна, че единственото решение е в търсенето на „ дейна отбрана “.
Отказвам да приема, че европейците ще вършат избор за своето бъдеще, водени от боязън. Това не е присъщо на нашето демократично общество и е една забравена процедура от предишния век. Този стадий от историята е тъмен за европейската народна власт. И не би трябвало да разрешаваме като виновни европейски жители да се повтори.
Надигащата се крайнодясна вълна е тревожна, освен тъй като демократичните правила са сложени под въпрос, само че и тъй като тези партии са искрено евроскептични и слагат под подозрение самото битие и легитимност на Европейски Съюз и обединена Европа. Трябва да се регистрират и тревожните сигнали, че нараства броят на страните, в които е допустимо да се премине от чисто кампанийна „ анти Европейски Съюз “ изразителност, в съответна антиевропейска политика с предприемане на евентуални държавни дейности (по образеца на Унгария).
В интервали на многопластова рецесия, политическият опит не трябва да бъде подценяван. Управлението на страната не е тетрадка за чернова и не е учене в придвижване, основано на правилото " проба - неточност ". Говорим за потребност от издържани, стратегически решения, които да регистрират вътрешни и външни фактори, разрастващи се сега прекомерно динамично и непредвидимо.
Гражданите към този момент имат дребен предел на толерантност, което значи, че няма да разрешават да бъдат дълготрайно лъгани в лъжливи популистки очаквания.
Спирачката на тези предизвикателни за европейската народна власт процеси са достоверна и мощна обществена опция, която да върне вярата на хората в справедливостта, достойния труд и равенството. Има потребност от политически партии, които са изчистени от зависимости, разполагат с управнически опит и ясна политика за общественото, икономическо и спокойно бъдеще.
Да затворим дружно вратата на Европа за крайната десница.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Във Франция крайната десница от дълго време е водещата опозиционна мощ и би трябвало да се регистрира положителния резултат на Льо Пен на президентските избори. В Испания крайнодясната партия „ Вокс “ също се постанова. В Унгария и Полша крайната десница към този момент е на власт и организира откровена антиевропейска политика в някои сфери.
Провалите на политическите партии и институциите биват заменяни от мощно, „ харизматично “ водачество, което граничи с авторитаризъм. Накъде е тръгнала Европа? Нима крайнодесните обединения са единственият избор пред нас – европейците, най-демократичното общество?
Нормален развой е по време на всяка дълбока икономическа и обществена рецесия да се търси опция, само че тя постоянно се оказва в крайните измерения на политическия набор. Обществените промени и скоростта на реализирането им (например зеления и дигитален преход) кара хората да реагират внезапно на световни, софтуерни, публични и културни трансформации, които усещат отвън своя надзор. Свидетели сме на възходящи социално-икономически неравенства, неправда, съмнение в демократичните институции, фрагментиране и рецесия на политическото посланичество, конфликт сред статукво и предпочитание за нещо ново.
В момента сме в обстановка на война в Европа и това е основен фактор, който фрапантно трансформира обстановката от „ сериозна икономическа и обществена рецесия и промяна “ до „ действителна опасност за демократичните полезности и мира на остарелия континент “. Изборите, които вършим, може да ни тласнат в две направления.
От едната страна е алтернативата за справяне с икономическите последици, дейна обществена политика и дипломация за реализиране на мир. Това е задачата на лявото през днешния ден. От другата страна стои извънредно дясното, което „ развява “ по-радикални и нападателни ограничения и политика с неизмерими на този стадий съществени последици, застрашаващи мира и жителите на Европа.
Логичният въпрос е, в случай че това са двата избора, за какво няколко страни в Европа към този момент показват втората опция като желана. Отговорът е един – боязън. Страховете, неодобрението и гневът на хората са това, което ги предизвика да гласоподават за радикални, популистки, антисистемни и все по-антидемократични партии. Като че ли опасността ни се коства толкоз неизбежна, че единственото решение е в търсенето на „ дейна отбрана “.
Отказвам да приема, че европейците ще вършат избор за своето бъдеще, водени от боязън. Това не е присъщо на нашето демократично общество и е една забравена процедура от предишния век. Този стадий от историята е тъмен за европейската народна власт. И не би трябвало да разрешаваме като виновни европейски жители да се повтори.
Надигащата се крайнодясна вълна е тревожна, освен тъй като демократичните правила са сложени под въпрос, само че и тъй като тези партии са искрено евроскептични и слагат под подозрение самото битие и легитимност на Европейски Съюз и обединена Европа. Трябва да се регистрират и тревожните сигнали, че нараства броят на страните, в които е допустимо да се премине от чисто кампанийна „ анти Европейски Съюз “ изразителност, в съответна антиевропейска политика с предприемане на евентуални държавни дейности (по образеца на Унгария).
В интервали на многопластова рецесия, политическият опит не трябва да бъде подценяван. Управлението на страната не е тетрадка за чернова и не е учене в придвижване, основано на правилото " проба - неточност ". Говорим за потребност от издържани, стратегически решения, които да регистрират вътрешни и външни фактори, разрастващи се сега прекомерно динамично и непредвидимо.
Гражданите към този момент имат дребен предел на толерантност, което значи, че няма да разрешават да бъдат дълготрайно лъгани в лъжливи популистки очаквания.
Спирачката на тези предизвикателни за европейската народна власт процеси са достоверна и мощна обществена опция, която да върне вярата на хората в справедливостта, достойния труд и равенството. Има потребност от политически партии, които са изчистени от зависимости, разполагат с управнически опит и ясна политика за общественото, икономическо и спокойно бъдеще.
Да затворим дружно вратата на Европа за крайната десница.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ