Мартин Луков пред Sportal.bg: Животът ми не е приказка
В най-искреното си изявление до този миг вратарят на националния тим и , подвигна завесата на персоналния си живот пред Sportal.bg . Най-добрият пазач за миналата година се появи в една друга светлина, надалеч от лъскавата страна на футбола и за първи път приказва за очарователната си половинка Илиана, изпълнените цели и останалите фантазии. Върнахме го към сложните моменти в кариерата му, които за малко да го извадят от футболните терени и го накарахме да излезе от зоната си на комфорт, с цел да разберем какви са тайните му кулинарни умения. Бързо обаче се върнахме към обичания спорт, с цел да обсъдим и тематиката народен тим и какво се случва зад кулисите там.
- Защо решихте да бъдете вратар?
- Когато бях дребен играех като централен бранител, само че в детските години не обичах доста да търча и взех решение, че ще ми бъде по-лесно да бъда вратар. В следствие се оказа, че не е чак толкоз елементарно, само че се веселя, че открих себе си на този пост.
- Ако имате опция да се върнете обратно ще измененията ли нещо?
- Не бих трансформирал поста си. Обичам си го. Това е моето място на терена и се усещам доста добре.
- Като какъв полеви състезател се виждате сега?
- Представям си, че бих бил халф. Имам тъничък пас (смее се).
- Казват, че вратарите имат особена полуда...
- Със сигурност би трябвало да си малко вманиачен, другояче нещата не се получават толкоз елементарно.
- В какво се показва тази полуда?
- В страсти, да не си нерешителен, да не се притесняваш за здравето си, да си самоуверен.
- В този ред на мисли, от какво се страхувате в живота?
- От провокации не ме е боязън в никакъв случай. Страх ме е от естествените неща, от които би трябвало да се опасява един човек, това е загуба на околните хора. Няма по-страшно от това.
- Кое е най-голямото предизвикателство в живота Ви?
- Да си хвана гадже македонка (смее се). Това в действителност е огромно предизвикателство в моя живот, само че пък доста си заслужава.
- За първи път споменавате приятелката си Илиана. Какъв човек е тя?
- Човекът до мен е страховит. Мога да разгадавам за всичко на нея. Подкрепя ме ужасно доста. Тя просто ме прави по-добър човек.
- Как Ви промени?
- Чувствам се по-улегнал. Със сигурност се усещам по-добре откогато съм с нея.
- По-често ли се усмихвате?
- Да, сигурно.
- Защо играете с №71?
- Когато пристигнах в Локомотив (Пловдив) типичните номера за вратари – 1 и 12 бяха заети и трябваше да предпочитам някакъв огромен номер. Просто ми хареса цифрата 71. Нямам сантимент.
- Бихте ли го сменил?
- Ако имам опция не бих го сменил до края на кариерата ми, тъй като реализирах много триумфи с този номер на гърба си. Мисля, че това е моят номер.
- Отстрани животът Ви наподобява като приказка – имате добра кариера, красива жена до себе си. Какво обаче се крие зад тази красива фасада?
- Със сигурност в профил може да наподобява по един метод, само че действителността е напълно друга. Животът ми не е приказка. Не мога да се оплача, само че зад всичко това стоят ужасно доста труд, старания, нерви и травми. Специално в спорта има болки, които претърпяваме и хората не знаят. Те виждат единствено това, което представяш пред тях като игра. Мисля, че даже на най-големите футболисти животът им не е такава ария, каквато наподобява. Със сигурност има ужасно доста неща, които хората не знаят.
- Стига ли Ви времето за околните Ви?
- Вече живеем в един свят на технологии, в който посредством обществените мрежи и приложенията на телефоните имаме опция да виждаме околните си. Аз не съм родом от Пловдив, а в този момент пребивавам там. Освен моята другарка, която е с мен, околните ми са надалеч. Гледам, когато имам време да се прибирам за една вечеря, тъй като доста държа на фамилията. Когато има комфортен миг виждам да съм покрай тях и да се забележим онлайн.
- Какво постоянно има за вечеря, когато се прибирате в дома си в София?
- Вкъщи постоянно има спагети. Останало ми е по този начин от футбола. По лагерите постоянно има паста, у дома също.
- А Вие можете ли да готвите?
- Ооо, мога, когато ми пристигна музата (смее се). Ако принудително някой ми каже да направя нещо за ястие и не желая, няма да се получи вкусно.
- Какво готвите най-добре?
- Пилешко месо. Имам си секрети съставки, с които върша марината и го овкусявам. Става в действителност ужасно.
- Няма да ни ги издадете нали?
- Не, несъмнено. Балканът пази своите секрети (смее се).
- Отнесохме се. Да се върнем на тематика футбол. Какво Ви дава сили да продължавате в тежките моменти?
- Близките хора. Когато преживяваш тежък миг, те са тези, които ти дават кураж, които постоянно са зад теб. Това са най-близките ми другари, приятелката ми, моето и нейното семейство.
- Имал ли сте миг, в който сте желал да се откажете от футбола?
- Такива мисли се прокрадваха в мен, когато получих тежката си травма през сезон 2016/2017. Тогава скъсах кръстни връзки. В този миг бях футболист на Дунав (Русе). Когато мина интервенцията и трябваше да прохождам отначало ми беше много тежко. Не съм си казвал тъкмо, че желая да спра, само че се чудех заслужава ли си да имаш такива болки, до през вчерашния ден да си тичал, играл и упражнявал, а в идващия миг да би трябвало да се научиш още веднъж да вървиш. Просто се чудех дали ще съумея да се преборя и да се върна по-силен, тъй като в действителност е мъчно да прохождаш още веднъж и по-късно да искаш да надграждаш себе си и да постигаш триумфи. В първите няколко дни бях на такава вълна, само че по-късно си споделих, че нищо не е изгубено и е обикновено човек от време на време да изпада в психологични разстройства, когато се случи нещо сходно. Бързо открих упоритостта и се веселя, че съумях да преодолея тази травма и да се върна по-силен.
- Казват, че в тежките обстановки хората схващат кои са същинските им другари. Това ли беше един от моментите, който преся хората в живота Ви?
- Да, имаше хора, когато тогава се изгубиха, само че имаше и такива, които помогнаха ненадейно. Със сигурност тежките моменти са тези, които вършат човек и по-силен и му отварят очите за доста неща в живота. За жал те са неизбежни. Не може да има единствено хубави. Животът е колело и се върти. Има хубави моменти, по-късно има мигове на горест. Въпросът е тъгата и неприятните моменти да се преодоляват колкото може по-леко и бързо.
- Колко същински другари имате?
- Не са доста. Познавам и почитам ужасно доста хора, само че най-близките си знаят кои са, не са кой знае какъв брой доста. Знам, че на всеки един от тях мога да подвигна телефона по всяко едно време и да мога да разгадавам.
- Когато започнахте да трупате популярност върнаха ли се остарели „ приятели”, които преди този момент Ви бяха не запомнили?
- Не съм усетил нещо такова. Истинските ми другари ми демонстрират непрекъснато, че са до мен, както и аз на тях. Такъв човек съм, че няма по какъв начин да позволи някой по този начин от нищото да се включи в живота ми без да си го заслужи.
- Какви хора допускате до себе си?
- Имам страхотна вътрешен глас за хората и ужасно бързо ги преценям. Хората, които бих позволил до себе си би трябвало да бъдат най-много откровени, същински. Не подмолни, лъжливи и несериозни. Много ненавиждам несериозни хора. Наистина, тъй като аз не съм подобен и доста ненавиждам някой да подхожда несериозно към мен или към дадена обстановка Просто подобен вид хора ги заобикалям. Обичам, когато нещо е казано, тъкмо и ясно да се свърши.
- Казвате ли нещата право в очите?
- Да, когато си заслужава. Има хора, които заслужават, тъй като знаеш, че в случай че им го кажеш в очите ще им повлияеш по някакъв метод и те ще го схванат. А на хора, на които и да го кажеш, и да не им го кажеш, те няма да трансформират себе си, просто го икономисвам. По-скоро обичам да си споделям каквото ми е на сърце.
- Това пречи ли Ви? Казвате ли какво мислите и чувствате постоянно на съотборниците си в Локомотив (Пловдив)?
- Гледам да споделям, да. За мен това е нещо, което прави един тим по-силен. Специално в нашата съблекалня няма място за мусене. Аз, като вратар непрекъснато върша забележки на някого, непрекъснато се карам, само че не мисля, че би трябвало да се сърдят или наскърбяват. Напротив, това е за наше положително и тимът да върви. Аз също одобрявам рецензии за себе си. Това е обикновено. Никога не се дразня, когато някой нещо ми подвикне, изключително по-опитните от мен, тъй че това е нещо обикновено във футбола.
- Какво Ви споделя капитанът на Локомотив (Пловдив)?
- С Митко сме много близки другари. Обикновено се майтапим между тях. Имаме си дразги нонстоп. Той е индивидът, с който в действителност можеш да си приказваш. Има ужасно възприятие за комизъм и е доста интелигентен. Можеш да проведеш също и сериозен диалог с него, тъй че доста неща си приказваме, само че като цяло го удряме повече на майтапи.
- Често ли Ви прави забележки?
- В интерес на истината особено на мен, не доста.
- Успявал ли е да Ви жегне с думите си?
- Може би съм си вземал поучения от негови забележки, само че това е част от играта и е обикновено.
- А кой е съветът, който постоянно ще остане в съзнанието Ви?
- Съветите, които съм получавал от треньори, когато съм бил на най-ниско равнище във В Група. Много треньори тогава ми споделяха да не се отхвърлям, тъй като имам гений. Казваха ми, че прекосяването през тежкия интервал ще отмине, че няма неусетен гений и хората съумяват, когато са непрекъснати и работливи. Имаше няколко такива индивида към мен тогава, които ми вдъхнаха кураж. Един от тях беше бащата на мой доста непосредствен другар. Става дума за починалия Румен Ненов. Той ми беше треньор и един от хората, които ужасно доста повлияха на това да допускам в себе си.
- А натъжавате ли се от неприятните неща, които чувате от почитателите на футбола?
- Не мога да се обидя от някого, който не знае защо става дума. Но футболът е игра за хората, естествени са мненията. Те по тази причина са почитатели, с цел да си поддържат обичаните тимове и надлежно да не харесват съперниците на техните обичани тимове. Нещо сходно не може да ме натъжи. Когато бях малко по-млад е имало обстановки, в които съм се чудил за какво по този начин ме подлагат на критика, само че с течение на времето се научих, че хората, чието мнение би трябвало да те интересува са треньорите в тима. Това са единствените хора, които могат да ми повлияят. Не желая да наскърбявам почитателите, само че всеки си има мнение и не е професионално да се вслушваш в това какво приказват почитателите.
- Националният тим ли беше най-голямата Ви фантазия?
- Една от най-големите. Някои от тях ги сбъднах. Винаги съм желал да играя в Първа Лига, да стана Вратар на годината, да печеля Купата на България, да играя огромен край, какъвто беше да вземем за пример пловдивският. Тези цели са изпълнени.
- Какви са упованията Ви за работата с новия треньор на националния тим Ясен Петров?
- Не съм работил с него. Познаваме се на Здравей – Здрасти, както се споделя. Като цяло усещанията ми от него са положителни, от престоя му в Левски. Познавам момчета, които са работили с него и слушам положителни мнения. Видяхте в Китай какъв брой доста почитат този човек, по тази причина мисля, че неговото слагане на този пост е позитивно.
- Какво липсва на националния тим, с цел да взе участие на огромен конгрес?
- Много са нещата, само че не съм аз индивидът, който би трябвало да дефинира какво липсва и какво би трябвало да се трансформира. Но всички виждаме и е очевадно, че нещо куца.
- Какво е настроението в съблекалнята на националния тим? Какво се случва зад кулисите?
- Всички се почитаме, нямаме проблеми и има въодушевление, само че сигурно резултатите тежат. Това е нещо, което много способства за минорното въодушевление от време на време и е обикновено, когато нямаш резултати да не ти е до нищо.
- Какви са новите Ви цели? Трансфер в чужбина?
- Може би това е идната цел - да опитам шанса си зад граница.
- Близо ли сте до задачата си? Носеха се клюки за интерес към Вас от непознати клубове.
- Не бих споделил, че съм близо. Нямам съответен интерес сега. Надявам се да съм здрав, ще давам всичко от себе си и в случай че е писано, някой ден и това ще стане.
- Чувствате ли се подготвен за тим отвън рамките на България?
- Има ли миг, в който един футболист от нашето равнище да е изцяло подготвен да замине в чужбина?! Не мисля, че има подобен. По-скоро желая, имам желанието, окуражен съм и може да се каже, че се усещам подготвен, че би трябвало да пробвам нещо ново.
- Ако имате опция да избирате, къде желаете да се реализирате?
- В Италия. Там има доста положителни вратари.
- На кого симпатизирате?
- На. Харесвам постоянството, което поддържа и това, че е минимизирал грешките си и не позволява лесни голове. Дори да му вкарат голове съвсем в никакъв случай не съм го виждал с някаква детинска неточност.
- Но му вкара гол.
- Аз персонално се веселя (смее се). Радвам се, че съумя да му вкара, само че той си ми остава любим.
- Получихте наградата „ Вратар на годината”. Очаквахте ли това самопризнание?
- Надявах се. Имам си трето и второ място, надявах се да завладявам и първото. Радвам се, че съумях. До последно имах вяра, че ще се случи, тъй като миналата година беше много сполучлива. Отборът изигра една страхотна година и страхотни мачове. Спечелихме още една Купа на България, Суперкупата.
- Очаквахте ли всички тези титли?
- Когато спечелихме първата Купа, когато започнахме присъединяване си в Лига Европа и първите няколко кръга от новия сезон, просто видях по какъв начин тимът израстна ужасно доста за малко време. Бях уверен, че ще бъдем един от факторите в шампионата и всички вярвахме, че можем да реализираме този триумф.
- Защо не ви се получи в Европа?
- Защото имахме малшанса да срещнем. Убеден съм, че даже те бяха на минути от това да си тръгнат победени от нашия стадион. Сигурен съм, че в случай че имахме шанс да срещнем по-лек противник, можеше да създадем един прекрасен пробив още малко най-малко.
- На този мач ли най-вече Ви е гняв?
- Със сигурност. Не се не помни подобен дуел. Яд ни е, тъй като и до ден сегашен със съотборниците ми гледаме и разясняваме тяхното показване в Англия и по какъв начин бият тимовете и си споделяме, че бяхме на 15-тина минути да поднесем сензация. Но въпреки всичко спомените от този мач са позитивни, тъй като ние се представихме повече от почтено против подобен тим, който виждате сега по какъв начин се оправя в Англия.
- До къде може да стигне Локомотив (Пловдив) този сезон?
- За мен упоритостта ни би трябвало да е безусловно действителна и да не си слагаме извънредно високи цели, тъй като след това има и отчаяние. Трябва да бъдем реалисти. За мен топ 3 е изцяло действителна и постижима цел.
- Правите най-хубавите си мачове против ЦСКА-София, за какво?
- Съдба (смее се).
- Срещу кой тим Ви е най-трудно?
- Мачовете с постоянно са сложни, с много положения.
- А?
- Не, дербитата се играят на драго сърце. Там зарядът е напълно различен и тръпнеш в очакване да пристигна мачът. Едно такова дерби се играе със сърце и огромно предпочитание, тъй че компликациите остават на назад във времето.
- За кой гол съжалявате най-вече?
- Доста са. Има много голове, за които ме е гняв. Често се сещам за дадени мачове, намирам си грешките и виждам да не ги дублирам.
- Колко постоянно се карате със бранителите?
- Всеки ден.
- Кой е най-неприятният за вратарите нападател в Ефбет Лига?
- Клаудио Кешеру. Той има доста качества. Здрав физически, има нюх за гола и мъчно пропуща положения.
- Кой е най-щастливият миг в кариерата Ви?
- Финалът с Ботев (Пловдив). Тогава беше невероятна еуфория и страст. Това беше и моята първа Купа на България.
- А най-разочароващият?
- Не се сещам. Аз съм положителен човек и виждам разочарованията да ги не помня бързо.
- Кой е Мартин Луков отвън футбола?
- Аз съм си един елементарен човек (смее се). Нищо по-различно от всички други, които вървят на работа и се прибират у дома. Нищо изключително.
- Какво харесвате най-вече в характера си?
- Амбицията, че като си слага цел и я реализирам. Доста съм упорит. Харесвам това, че имам мощно развито 6-то възприятие и това, че като реша нещо го върша непременно, каквото и да ми коства.
- Какво обичате да вършиме отвън футбола?
- Да виждам футбол (смее се).
Мая Димитрова
- Защо решихте да бъдете вратар?
- Когато бях дребен играех като централен бранител, само че в детските години не обичах доста да търча и взех решение, че ще ми бъде по-лесно да бъда вратар. В следствие се оказа, че не е чак толкоз елементарно, само че се веселя, че открих себе си на този пост.
- Ако имате опция да се върнете обратно ще измененията ли нещо?
- Не бих трансформирал поста си. Обичам си го. Това е моето място на терена и се усещам доста добре.
- Като какъв полеви състезател се виждате сега?
- Представям си, че бих бил халф. Имам тъничък пас (смее се).
- Казват, че вратарите имат особена полуда...
- Със сигурност би трябвало да си малко вманиачен, другояче нещата не се получават толкоз елементарно.
- В какво се показва тази полуда?
- В страсти, да не си нерешителен, да не се притесняваш за здравето си, да си самоуверен.
- В този ред на мисли, от какво се страхувате в живота?
- От провокации не ме е боязън в никакъв случай. Страх ме е от естествените неща, от които би трябвало да се опасява един човек, това е загуба на околните хора. Няма по-страшно от това.
- Кое е най-голямото предизвикателство в живота Ви?
- Да си хвана гадже македонка (смее се). Това в действителност е огромно предизвикателство в моя живот, само че пък доста си заслужава.
- За първи път споменавате приятелката си Илиана. Какъв човек е тя?
- Човекът до мен е страховит. Мога да разгадавам за всичко на нея. Подкрепя ме ужасно доста. Тя просто ме прави по-добър човек.
- Как Ви промени?
- Чувствам се по-улегнал. Със сигурност се усещам по-добре откогато съм с нея.
- По-често ли се усмихвате?
- Да, сигурно.
- Защо играете с №71?
- Когато пристигнах в Локомотив (Пловдив) типичните номера за вратари – 1 и 12 бяха заети и трябваше да предпочитам някакъв огромен номер. Просто ми хареса цифрата 71. Нямам сантимент.
- Бихте ли го сменил?
- Ако имам опция не бих го сменил до края на кариерата ми, тъй като реализирах много триумфи с този номер на гърба си. Мисля, че това е моят номер.
- Отстрани животът Ви наподобява като приказка – имате добра кариера, красива жена до себе си. Какво обаче се крие зад тази красива фасада?
- Със сигурност в профил може да наподобява по един метод, само че действителността е напълно друга. Животът ми не е приказка. Не мога да се оплача, само че зад всичко това стоят ужасно доста труд, старания, нерви и травми. Специално в спорта има болки, които претърпяваме и хората не знаят. Те виждат единствено това, което представяш пред тях като игра. Мисля, че даже на най-големите футболисти животът им не е такава ария, каквато наподобява. Със сигурност има ужасно доста неща, които хората не знаят.
- Стига ли Ви времето за околните Ви?
- Вече живеем в един свят на технологии, в който посредством обществените мрежи и приложенията на телефоните имаме опция да виждаме околните си. Аз не съм родом от Пловдив, а в този момент пребивавам там. Освен моята другарка, която е с мен, околните ми са надалеч. Гледам, когато имам време да се прибирам за една вечеря, тъй като доста държа на фамилията. Когато има комфортен миг виждам да съм покрай тях и да се забележим онлайн.
- Какво постоянно има за вечеря, когато се прибирате в дома си в София?
- Вкъщи постоянно има спагети. Останало ми е по този начин от футбола. По лагерите постоянно има паста, у дома също.
- А Вие можете ли да готвите?
- Ооо, мога, когато ми пристигна музата (смее се). Ако принудително някой ми каже да направя нещо за ястие и не желая, няма да се получи вкусно.
- Какво готвите най-добре?
- Пилешко месо. Имам си секрети съставки, с които върша марината и го овкусявам. Става в действителност ужасно.
- Няма да ни ги издадете нали?
- Не, несъмнено. Балканът пази своите секрети (смее се).
- Отнесохме се. Да се върнем на тематика футбол. Какво Ви дава сили да продължавате в тежките моменти?
- Близките хора. Когато преживяваш тежък миг, те са тези, които ти дават кураж, които постоянно са зад теб. Това са най-близките ми другари, приятелката ми, моето и нейното семейство.
- Имал ли сте миг, в който сте желал да се откажете от футбола?
- Такива мисли се прокрадваха в мен, когато получих тежката си травма през сезон 2016/2017. Тогава скъсах кръстни връзки. В този миг бях футболист на Дунав (Русе). Когато мина интервенцията и трябваше да прохождам отначало ми беше много тежко. Не съм си казвал тъкмо, че желая да спра, само че се чудех заслужава ли си да имаш такива болки, до през вчерашния ден да си тичал, играл и упражнявал, а в идващия миг да би трябвало да се научиш още веднъж да вървиш. Просто се чудех дали ще съумея да се преборя и да се върна по-силен, тъй като в действителност е мъчно да прохождаш още веднъж и по-късно да искаш да надграждаш себе си и да постигаш триумфи. В първите няколко дни бях на такава вълна, само че по-късно си споделих, че нищо не е изгубено и е обикновено човек от време на време да изпада в психологични разстройства, когато се случи нещо сходно. Бързо открих упоритостта и се веселя, че съумях да преодолея тази травма и да се върна по-силен.
- Казват, че в тежките обстановки хората схващат кои са същинските им другари. Това ли беше един от моментите, който преся хората в живота Ви?
- Да, имаше хора, когато тогава се изгубиха, само че имаше и такива, които помогнаха ненадейно. Със сигурност тежките моменти са тези, които вършат човек и по-силен и му отварят очите за доста неща в живота. За жал те са неизбежни. Не може да има единствено хубави. Животът е колело и се върти. Има хубави моменти, по-късно има мигове на горест. Въпросът е тъгата и неприятните моменти да се преодоляват колкото може по-леко и бързо.
- Колко същински другари имате?
- Не са доста. Познавам и почитам ужасно доста хора, само че най-близките си знаят кои са, не са кой знае какъв брой доста. Знам, че на всеки един от тях мога да подвигна телефона по всяко едно време и да мога да разгадавам.
- Когато започнахте да трупате популярност върнаха ли се остарели „ приятели”, които преди този момент Ви бяха не запомнили?
- Не съм усетил нещо такова. Истинските ми другари ми демонстрират непрекъснато, че са до мен, както и аз на тях. Такъв човек съм, че няма по какъв начин да позволи някой по този начин от нищото да се включи в живота ми без да си го заслужи.
- Какви хора допускате до себе си?
- Имам страхотна вътрешен глас за хората и ужасно бързо ги преценям. Хората, които бих позволил до себе си би трябвало да бъдат най-много откровени, същински. Не подмолни, лъжливи и несериозни. Много ненавиждам несериозни хора. Наистина, тъй като аз не съм подобен и доста ненавиждам някой да подхожда несериозно към мен или към дадена обстановка Просто подобен вид хора ги заобикалям. Обичам, когато нещо е казано, тъкмо и ясно да се свърши.
- Казвате ли нещата право в очите?
- Да, когато си заслужава. Има хора, които заслужават, тъй като знаеш, че в случай че им го кажеш в очите ще им повлияеш по някакъв метод и те ще го схванат. А на хора, на които и да го кажеш, и да не им го кажеш, те няма да трансформират себе си, просто го икономисвам. По-скоро обичам да си споделям каквото ми е на сърце.
- Това пречи ли Ви? Казвате ли какво мислите и чувствате постоянно на съотборниците си в Локомотив (Пловдив)?
- Гледам да споделям, да. За мен това е нещо, което прави един тим по-силен. Специално в нашата съблекалня няма място за мусене. Аз, като вратар непрекъснато върша забележки на някого, непрекъснато се карам, само че не мисля, че би трябвало да се сърдят или наскърбяват. Напротив, това е за наше положително и тимът да върви. Аз също одобрявам рецензии за себе си. Това е обикновено. Никога не се дразня, когато някой нещо ми подвикне, изключително по-опитните от мен, тъй че това е нещо обикновено във футбола.
- Какво Ви споделя капитанът на Локомотив (Пловдив)?
- С Митко сме много близки другари. Обикновено се майтапим между тях. Имаме си дразги нонстоп. Той е индивидът, с който в действителност можеш да си приказваш. Има ужасно възприятие за комизъм и е доста интелигентен. Можеш да проведеш също и сериозен диалог с него, тъй че доста неща си приказваме, само че като цяло го удряме повече на майтапи.
- Често ли Ви прави забележки?
- В интерес на истината особено на мен, не доста.
- Успявал ли е да Ви жегне с думите си?
- Може би съм си вземал поучения от негови забележки, само че това е част от играта и е обикновено.
- А кой е съветът, който постоянно ще остане в съзнанието Ви?
- Съветите, които съм получавал от треньори, когато съм бил на най-ниско равнище във В Група. Много треньори тогава ми споделяха да не се отхвърлям, тъй като имам гений. Казваха ми, че прекосяването през тежкия интервал ще отмине, че няма неусетен гений и хората съумяват, когато са непрекъснати и работливи. Имаше няколко такива индивида към мен тогава, които ми вдъхнаха кураж. Един от тях беше бащата на мой доста непосредствен другар. Става дума за починалия Румен Ненов. Той ми беше треньор и един от хората, които ужасно доста повлияха на това да допускам в себе си.
- А натъжавате ли се от неприятните неща, които чувате от почитателите на футбола?
- Не мога да се обидя от някого, който не знае защо става дума. Но футболът е игра за хората, естествени са мненията. Те по тази причина са почитатели, с цел да си поддържат обичаните тимове и надлежно да не харесват съперниците на техните обичани тимове. Нещо сходно не може да ме натъжи. Когато бях малко по-млад е имало обстановки, в които съм се чудил за какво по този начин ме подлагат на критика, само че с течение на времето се научих, че хората, чието мнение би трябвало да те интересува са треньорите в тима. Това са единствените хора, които могат да ми повлияят. Не желая да наскърбявам почитателите, само че всеки си има мнение и не е професионално да се вслушваш в това какво приказват почитателите.
- Националният тим ли беше най-голямата Ви фантазия?
- Една от най-големите. Някои от тях ги сбъднах. Винаги съм желал да играя в Първа Лига, да стана Вратар на годината, да печеля Купата на България, да играя огромен край, какъвто беше да вземем за пример пловдивският. Тези цели са изпълнени.
- Какви са упованията Ви за работата с новия треньор на националния тим Ясен Петров?
- Не съм работил с него. Познаваме се на Здравей – Здрасти, както се споделя. Като цяло усещанията ми от него са положителни, от престоя му в Левски. Познавам момчета, които са работили с него и слушам положителни мнения. Видяхте в Китай какъв брой доста почитат този човек, по тази причина мисля, че неговото слагане на този пост е позитивно.
- Какво липсва на националния тим, с цел да взе участие на огромен конгрес?
- Много са нещата, само че не съм аз индивидът, който би трябвало да дефинира какво липсва и какво би трябвало да се трансформира. Но всички виждаме и е очевадно, че нещо куца.
- Какво е настроението в съблекалнята на националния тим? Какво се случва зад кулисите?
- Всички се почитаме, нямаме проблеми и има въодушевление, само че сигурно резултатите тежат. Това е нещо, което много способства за минорното въодушевление от време на време и е обикновено, когато нямаш резултати да не ти е до нищо.
- Какви са новите Ви цели? Трансфер в чужбина?
- Може би това е идната цел - да опитам шанса си зад граница.
- Близо ли сте до задачата си? Носеха се клюки за интерес към Вас от непознати клубове.
- Не бих споделил, че съм близо. Нямам съответен интерес сега. Надявам се да съм здрав, ще давам всичко от себе си и в случай че е писано, някой ден и това ще стане.
- Чувствате ли се подготвен за тим отвън рамките на България?
- Има ли миг, в който един футболист от нашето равнище да е изцяло подготвен да замине в чужбина?! Не мисля, че има подобен. По-скоро желая, имам желанието, окуражен съм и може да се каже, че се усещам подготвен, че би трябвало да пробвам нещо ново.
- Ако имате опция да избирате, къде желаете да се реализирате?
- В Италия. Там има доста положителни вратари.
- На кого симпатизирате?
- На. Харесвам постоянството, което поддържа и това, че е минимизирал грешките си и не позволява лесни голове. Дори да му вкарат голове съвсем в никакъв случай не съм го виждал с някаква детинска неточност.
- Но му вкара гол.
- Аз персонално се веселя (смее се). Радвам се, че съумя да му вкара, само че той си ми остава любим.
- Получихте наградата „ Вратар на годината”. Очаквахте ли това самопризнание?
- Надявах се. Имам си трето и второ място, надявах се да завладявам и първото. Радвам се, че съумях. До последно имах вяра, че ще се случи, тъй като миналата година беше много сполучлива. Отборът изигра една страхотна година и страхотни мачове. Спечелихме още една Купа на България, Суперкупата.
- Очаквахте ли всички тези титли?
- Когато спечелихме първата Купа, когато започнахме присъединяване си в Лига Европа и първите няколко кръга от новия сезон, просто видях по какъв начин тимът израстна ужасно доста за малко време. Бях уверен, че ще бъдем един от факторите в шампионата и всички вярвахме, че можем да реализираме този триумф.
- Защо не ви се получи в Европа?
- Защото имахме малшанса да срещнем. Убеден съм, че даже те бяха на минути от това да си тръгнат победени от нашия стадион. Сигурен съм, че в случай че имахме шанс да срещнем по-лек противник, можеше да създадем един прекрасен пробив още малко най-малко.
- На този мач ли най-вече Ви е гняв?
- Със сигурност. Не се не помни подобен дуел. Яд ни е, тъй като и до ден сегашен със съотборниците ми гледаме и разясняваме тяхното показване в Англия и по какъв начин бият тимовете и си споделяме, че бяхме на 15-тина минути да поднесем сензация. Но въпреки всичко спомените от този мач са позитивни, тъй като ние се представихме повече от почтено против подобен тим, който виждате сега по какъв начин се оправя в Англия.
- До къде може да стигне Локомотив (Пловдив) този сезон?
- За мен упоритостта ни би трябвало да е безусловно действителна и да не си слагаме извънредно високи цели, тъй като след това има и отчаяние. Трябва да бъдем реалисти. За мен топ 3 е изцяло действителна и постижима цел.
- Правите най-хубавите си мачове против ЦСКА-София, за какво?
- Съдба (смее се).
- Срещу кой тим Ви е най-трудно?
- Мачовете с постоянно са сложни, с много положения.
- А?
- Не, дербитата се играят на драго сърце. Там зарядът е напълно различен и тръпнеш в очакване да пристигна мачът. Едно такова дерби се играе със сърце и огромно предпочитание, тъй че компликациите остават на назад във времето.
- За кой гол съжалявате най-вече?
- Доста са. Има много голове, за които ме е гняв. Често се сещам за дадени мачове, намирам си грешките и виждам да не ги дублирам.
- Колко постоянно се карате със бранителите?
- Всеки ден.
- Кой е най-неприятният за вратарите нападател в Ефбет Лига?
- Клаудио Кешеру. Той има доста качества. Здрав физически, има нюх за гола и мъчно пропуща положения.
- Кой е най-щастливият миг в кариерата Ви?
- Финалът с Ботев (Пловдив). Тогава беше невероятна еуфория и страст. Това беше и моята първа Купа на България.
- А най-разочароващият?
- Не се сещам. Аз съм положителен човек и виждам разочарованията да ги не помня бързо.
- Кой е Мартин Луков отвън футбола?
- Аз съм си един елементарен човек (смее се). Нищо по-различно от всички други, които вървят на работа и се прибират у дома. Нищо изключително.
- Какво харесвате най-вече в характера си?
- Амбицията, че като си слага цел и я реализирам. Доста съм упорит. Харесвам това, че имам мощно развито 6-то възприятие и това, че като реша нещо го върша непременно, каквото и да ми коства.
- Какво обичате да вършиме отвън футбола?
- Да виждам футбол (смее се).
Мая Димитрова
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ