Христос е Месията и няма друг Спасител
В навечерието на Рождество нашето приятелство подарява кръв и избавя човешки животи Времената са лукави, би трябвало да сме нащрек, споделя игуменът на Църногорския манастир " Свети Безсребре-ници Кома и Дамян " архимандрит Никанор
- Отец Никанор, стана традиция в навечерието на Рождество Христово воденото от Вас приятелство да организира акция за проведено кръводаряване. Спазихте ли я и тази година?
- Преди огромните празници всички ставаме по-добри и великодушни, желае ни се да вършим положително. Реше-нието за даряване на кръв е персонално право на всеки и е изключително скъпо, когато е взето с персонална увереност за изгодата от него. Кръводаряването е помощ на нуждаещи се в името на живота. Затова и монасите от братст-вото и близки до манастира хора с подготвеност откликват по този метод в края на 40-дневния пост да принесат изгода не с друго, а таман със спасяването на човешки живот. Този е нашият подарък за раждащия се Христос и това израз на желанието ни Той да се ражда в сърцето на всеки човек.
- А по какъв начин тъкмо Църквата чества рождения ден на Христос? Има ли нещо особено в богослуженията?
- Още от първите дни на Христовата Църква великото събитие на въчеловечаването на Бога се е празнува-ло като огромен общ празник както на Христовото Рождество, по този начин и на Неговото Кръщение в река Йордан. По-водът за наслада на Църквата е явяването на Бог в плът измежду нас, индивидите. Неговото Рождество е останало прикрито за обществото, до момента в който при Кръщението Му Неговото Божество е явено на всички израилтяни като Второто Лице на Светата Троица посредством Гласа от Небето и появяването на Гълъба. След IV век празникът на Христо-вото Рождество се обособява като независим, само че църковната работа има еднакъв ред с тази на Бого-явление - отслужва се по един и същи метод. По стародавна традиция в навечерието на празника християни-те се събират в храма на бдение - молитвено бдят, посрещайки събитието, което се празнува с празнична света Литургия. След това става отговяването, т. е. празничната софра.
- Но за какво съгласно Вас Коледа надделя Рождество Христово? Хората честват на трапези - един път постна и без да са постили преди този момент, а след това и изобилна на земни богатства и като че ли не помнят, че Христос се е родил в яс-ла?
- С времето заради исторически условия редът на празнуване на Рождество Христово се е проме-нил. В изискванията на непознато господство и липса на свещеници, когато не е имало опция за отслужване на богослужения, хората стартират да честват по домовете си и по всемирски метод. Както комката надделява светото причестяване, по този начин и Коледа надделява Рождество Христово. Губи се духовната съставния елемент на празника. Това е справедлив развой и през днешния ден ние сме призвани да се върнем към корена и богословски да осмисляме така наречен обичайни празници. Не бива да противопоставяме нещата и да изпадаме в високонравствo. Просто би трябвало да подредим духовното, душевното и телесното. След като " измъчим " душата с пост, бдение и мо-литва, в реда на нещата е да " помъчим " и тялото на празничната софра. Но обезателно в този ред.
- Знае се добре колко и какви тъкмо постни ясни би трябвало да сложат на трапезата на Бъдни вечер, само че постоянно се не помни какво тъкмо се чества. Кое е най-важното, което би трябвало да се знае за празника на Рождес-тво Христово?
- Този празник е празненство на Божията обич и състрадание. По състрадание, а не по истина, Бог одобри плът, с цел да ни изкупи от прегрешението и да ни направи участници във безконечния благословен живот. Бог одобри човешкото ес-тество с неговите немощи, с цел да го излекува и да му възвърне изгубения парадайс. Това е единственото и истинс-кото избавление за индивидите. Няма друго избавление нито посредством различен господ, нито посредством друга религия. Но още веднъж да при-помним, че Бог направи това по състрадание. Ето за какво Църквата пее: " Слава на Твоето състрадание... ", а не " Слава на Твоята суровост и неотстъпчивост ". Това има директно отражение върху метода, по който ние тряб-ва да живеем християнската си религия. Ако строго осъждаме близък си " в името на правдата и закона ", то ние не постъпваме по божески. А това с броя и типа на ястията на трапезата на Бъдни вечер има минимум отношение към празника. Днешният човек е задоволително осведомен и не би трябвало да продължава да ро-бува на старешки басни.
- Когато се ражда Спасителят Иисус Христос, небесните сили пеят от небесата: " Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ". Какво ни споделя тази ария към този момент повече от 2000 години?
- Казва ни, че се е родил Примирителят. Този, който избави от грехопадението, върна мира сред чове-ците и Бога - сдобри ни с Небето, а хората направи братя посред им. Даде ни Своето обучение на обич към индивида и одобряване на неговата независимост. Бог идва на земята като почтен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, повит и положен в ясли, с цел да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци. Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото обучение е: " Обичайте се, хора! Това е един-ственият път на вашето избавление! ". Често забравяме, че Христос е Този, Който възвести, че няма разлика сред расите и националностите, сред мъжете и дамите, сред началниците и подчинените; че всички ние сме Негови рожби. А всичко, каквото каже Христос е доктрина.
- Но въпреки всичко за православните християни по-големият празник си остава Възкресението Христово, нали?
- Краят увенчава началото. С раждането на Христос Изкупителят се роди за света. Той трябваше още да проповядва, да основе Църквата. И да пострада за нас на Кръста, извършвайки изкупителната жертва. Да из-прати Своя Дух да пребъдва с Църквата Му до края на вековете. И тъй като таман на Кръста бяха победени прегрешението и гибелта, Църквата несравнимо по-славно тачи празника на празниците Възкресение Христово. Но то-ва не омаловажава Неговото Рождество. Нито някой от другите Господски празници.
- Почти пет века преди раждането на Христос старозаветните пророци предвещават идването на Спасите-ля като Месия. Тогава античният свят е бил обзет от дълбока рецесия. В доста връзки историческите па-ралели през днешния ден обрисуват сходството и с духовните търсения на нашето съвремие. Достигнало ли е човечество-то до нуждата да се роди нов Месия?
- Времената са лукави. Човек постоянно е имал потребност от месия и Той се е явил, с цел да го избави от тежестта на прегрешението, пристрастеностите и гибелта. Човешката природа не се е трансформирала. Това, което е предписание хората нещастни по времето на фараоните, на цезарите, и през днешния ден не се е трансформирало. Проблемът е, че постоянно ние търсим Месията там, където не е и не може да бъде. Това е породило античното езичество и неговите съвременни сурогати. Трябва да сме нащрек. Не може да има нито Християнство, нито Църква без Христа, само че Христос Разпнатия, който към този момент се роди и чието Рождество ние се готвим да честваме. Всеки различен, който претендира за роля на Месия, е наименуван от Евангелието апаш и лъжец. Такъв е Антихрист. Трябва да се пазим от неговия мам-лив глас, като помним, че без православната си религия и без персоналната си Голгота не можем да намерим пътя към спасението.
- Отец Никанор, стана традиция в навечерието на Рождество Христово воденото от Вас приятелство да организира акция за проведено кръводаряване. Спазихте ли я и тази година?
- Преди огромните празници всички ставаме по-добри и великодушни, желае ни се да вършим положително. Реше-нието за даряване на кръв е персонално право на всеки и е изключително скъпо, когато е взето с персонална увереност за изгодата от него. Кръводаряването е помощ на нуждаещи се в името на живота. Затова и монасите от братст-вото и близки до манастира хора с подготвеност откликват по този метод в края на 40-дневния пост да принесат изгода не с друго, а таман със спасяването на човешки живот. Този е нашият подарък за раждащия се Христос и това израз на желанието ни Той да се ражда в сърцето на всеки човек.
- А по какъв начин тъкмо Църквата чества рождения ден на Христос? Има ли нещо особено в богослуженията?
- Още от първите дни на Христовата Църква великото събитие на въчеловечаването на Бога се е празнува-ло като огромен общ празник както на Христовото Рождество, по този начин и на Неговото Кръщение в река Йордан. По-водът за наслада на Църквата е явяването на Бог в плът измежду нас, индивидите. Неговото Рождество е останало прикрито за обществото, до момента в който при Кръщението Му Неговото Божество е явено на всички израилтяни като Второто Лице на Светата Троица посредством Гласа от Небето и появяването на Гълъба. След IV век празникът на Христо-вото Рождество се обособява като независим, само че църковната работа има еднакъв ред с тази на Бого-явление - отслужва се по един и същи метод. По стародавна традиция в навечерието на празника християни-те се събират в храма на бдение - молитвено бдят, посрещайки събитието, което се празнува с празнична света Литургия. След това става отговяването, т. е. празничната софра.
- Но за какво съгласно Вас Коледа надделя Рождество Христово? Хората честват на трапези - един път постна и без да са постили преди този момент, а след това и изобилна на земни богатства и като че ли не помнят, че Христос се е родил в яс-ла?
- С времето заради исторически условия редът на празнуване на Рождество Христово се е проме-нил. В изискванията на непознато господство и липса на свещеници, когато не е имало опция за отслужване на богослужения, хората стартират да честват по домовете си и по всемирски метод. Както комката надделява светото причестяване, по този начин и Коледа надделява Рождество Христово. Губи се духовната съставния елемент на празника. Това е справедлив развой и през днешния ден ние сме призвани да се върнем към корена и богословски да осмисляме така наречен обичайни празници. Не бива да противопоставяме нещата и да изпадаме в високонравствo. Просто би трябвало да подредим духовното, душевното и телесното. След като " измъчим " душата с пост, бдение и мо-литва, в реда на нещата е да " помъчим " и тялото на празничната софра. Но обезателно в този ред.
- Знае се добре колко и какви тъкмо постни ясни би трябвало да сложат на трапезата на Бъдни вечер, само че постоянно се не помни какво тъкмо се чества. Кое е най-важното, което би трябвало да се знае за празника на Рождес-тво Христово?
- Този празник е празненство на Божията обич и състрадание. По състрадание, а не по истина, Бог одобри плът, с цел да ни изкупи от прегрешението и да ни направи участници във безконечния благословен живот. Бог одобри човешкото ес-тество с неговите немощи, с цел да го излекува и да му възвърне изгубения парадайс. Това е единственото и истинс-кото избавление за индивидите. Няма друго избавление нито посредством различен господ, нито посредством друга религия. Но още веднъж да при-помним, че Бог направи това по състрадание. Ето за какво Църквата пее: " Слава на Твоето състрадание... ", а не " Слава на Твоята суровост и неотстъпчивост ". Това има директно отражение върху метода, по който ние тряб-ва да живеем християнската си религия. Ако строго осъждаме близък си " в името на правдата и закона ", то ние не постъпваме по божески. А това с броя и типа на ястията на трапезата на Бъдни вечер има минимум отношение към празника. Днешният човек е задоволително осведомен и не би трябвало да продължава да ро-бува на старешки басни.
- Когато се ражда Спасителят Иисус Христос, небесните сили пеят от небесата: " Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ". Какво ни споделя тази ария към този момент повече от 2000 години?
- Казва ни, че се е родил Примирителят. Този, който избави от грехопадението, върна мира сред чове-ците и Бога - сдобри ни с Небето, а хората направи братя посред им. Даде ни Своето обучение на обич към индивида и одобряване на неговата независимост. Бог идва на земята като почтен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, повит и положен в ясли, с цел да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци. Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото обучение е: " Обичайте се, хора! Това е един-ственият път на вашето избавление! ". Често забравяме, че Христос е Този, Който възвести, че няма разлика сред расите и националностите, сред мъжете и дамите, сред началниците и подчинените; че всички ние сме Негови рожби. А всичко, каквото каже Христос е доктрина.
- Но въпреки всичко за православните християни по-големият празник си остава Възкресението Христово, нали?
- Краят увенчава началото. С раждането на Христос Изкупителят се роди за света. Той трябваше още да проповядва, да основе Църквата. И да пострада за нас на Кръста, извършвайки изкупителната жертва. Да из-прати Своя Дух да пребъдва с Църквата Му до края на вековете. И тъй като таман на Кръста бяха победени прегрешението и гибелта, Църквата несравнимо по-славно тачи празника на празниците Възкресение Христово. Но то-ва не омаловажава Неговото Рождество. Нито някой от другите Господски празници.
- Почти пет века преди раждането на Христос старозаветните пророци предвещават идването на Спасите-ля като Месия. Тогава античният свят е бил обзет от дълбока рецесия. В доста връзки историческите па-ралели през днешния ден обрисуват сходството и с духовните търсения на нашето съвремие. Достигнало ли е човечество-то до нуждата да се роди нов Месия?
- Времената са лукави. Човек постоянно е имал потребност от месия и Той се е явил, с цел да го избави от тежестта на прегрешението, пристрастеностите и гибелта. Човешката природа не се е трансформирала. Това, което е предписание хората нещастни по времето на фараоните, на цезарите, и през днешния ден не се е трансформирало. Проблемът е, че постоянно ние търсим Месията там, където не е и не може да бъде. Това е породило античното езичество и неговите съвременни сурогати. Трябва да сме нащрек. Не може да има нито Християнство, нито Църква без Христа, само че Христос Разпнатия, който към този момент се роди и чието Рождество ние се готвим да честваме. Всеки различен, който претендира за роля на Месия, е наименуван от Евангелието апаш и лъжец. Такъв е Антихрист. Трябва да се пазим от неговия мам-лив глас, като помним, че без православната си религия и без персоналната си Голгота не можем да намерим пътя към спасението.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ