Традиции и обичаи за Бъдни вечер
В навечерието на Рождество Христово е един от най-светлите празници – Бъдни вечер . Според библейското поверие на Бъдни вечер приключват родилните страдания на Дева Мария, които са почнали на Игнажден.
В другите краища на страната народът назовава деня Малка Коледа , Кадена вечеря , Вечерня и Неядка. Той е отдаден на дома, огнището, само че и на предците.
Бъдни вечер е празник на фамилията и е добре всички да са дружно. Подготовката за него стартира овреме и трае няколко дни, с цел да се сътвори приятната атмосфера. 24 декември е последният ден от втория по дълготрайност християнски пост - рождествения. Според традицията от Игнажден до Бъдни вечер се яде единствено растителна храна с олио.
За един от най-светлите фамилни празници народът ни има отколешни обичаи и традиции, които праволинейно се съблюдават. Те са тези, които ни събират и които ще съхраним и отсега нататък.
Според остарялата традиция преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер , стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: " Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом ". После слага тънкия завършек на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.-->
ThinkStock/Getty Images
Така подготвен коледният бъдник , именуван още коледник или прекладник , се счита за миросан и осветлен и към този момент може да бъде принесен в жертва на божествата. Този бит е отзвук от остарели славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, с цел да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери . След покръстването народът ни запазил този бит, само че палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В актуалния дом елхата извършва символиката бъдника.
Празничната софра се подрежда върху плява на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява остарелият бит. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се поставя малко плява. Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се счита, че се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник .
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси ритуален самун , наименуван " Боговица ", в който има паричка .
ThinkStock/Getty Images
Трапезата се прекадява с тамян , а по-късно и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората към нея не стават до края на вечерята.
След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият пай се оставя пред иконата и се назовава на Богородица . След това части от питата се раздават на членовете на фамилията по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и благополучен през идващите месеци. Момите поставят залък от боговицата под възглавницата си, с цел да им се присъни момъкът, за който ще се омъжат. Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е цялостен орехът, значи индивидът няма да боледува .
Всички чакат да пристигна среднощ , тъй като на Коледа ще се роди Христос . Тогава идват и коледарите , които пеят песни за благоденствие, здраве и благодат. Трапезата не се подвига цялата нощ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че когато фамилията заспи, околните покойници идват да вечерят.
ThinkStock/Getty Images
В другите краища на страната народът назовава деня Малка Коледа , Кадена вечеря , Вечерня и Неядка. Той е отдаден на дома, огнището, само че и на предците.
Бъдни вечер е празник на фамилията и е добре всички да са дружно. Подготовката за него стартира овреме и трае няколко дни, с цел да се сътвори приятната атмосфера. 24 декември е последният ден от втория по дълготрайност християнски пост - рождествения. Според традицията от Игнажден до Бъдни вечер се яде единствено растителна храна с олио.
За един от най-светлите фамилни празници народът ни има отколешни обичаи и традиции, които праволинейно се съблюдават. Те са тези, които ни събират и които ще съхраним и отсега нататък.
Според остарялата традиция преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер , стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: " Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом ". После слага тънкия завършек на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.-->
ThinkStock/Getty Images Така подготвен коледният бъдник , именуван още коледник или прекладник , се счита за миросан и осветлен и към този момент може да бъде принесен в жертва на божествата. Този бит е отзвук от остарели славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, с цел да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери . След покръстването народът ни запазил този бит, само че палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В актуалния дом елхата извършва символиката бъдника.
Празничната софра се подрежда върху плява на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява остарелият бит. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се поставя малко плява. Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се счита, че се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник .
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси ритуален самун , наименуван " Боговица ", в който има паричка .
ThinkStock/Getty Images Трапезата се прекадява с тамян , а по-късно и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората към нея не стават до края на вечерята.
След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият пай се оставя пред иконата и се назовава на Богородица . След това части от питата се раздават на членовете на фамилията по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и благополучен през идващите месеци. Момите поставят залък от боговицата под възглавницата си, с цел да им се присъни момъкът, за който ще се омъжат. Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е цялостен орехът, значи индивидът няма да боледува .
Всички чакат да пристигна среднощ , тъй като на Коледа ще се роди Христос . Тогава идват и коледарите , които пеят песни за благоденствие, здраве и благодат. Трапезата не се подвига цялата нощ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че когато фамилията заспи, околните покойници идват да вечерят.
ThinkStock/Getty Images Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ