The Washington Post: Макрон е прав – време е НАТО да остане в миналото
В навечерието на 30-та годишнина от рухването на Берлинската стена френският президент Еманюел Макрон сложи на НАТО диагнозата за „ мозъчна гибел “ написа коментаторът на The Washington Post Джейкъб Хайлбрун и се съгласява с Макрон.
В свое изявление Макрон „ изрази цялостно пренебрежение “ към Северноатлантическия пакт, заявявайки, че поради президентството на Доналд Тръмп организацията е „ в мозъчна гибел “, напомня Хайлбрун и разяснява:
„ Опа! Неговите сътрудници европейски водачи не одобриха насериозно мненията на Макрон, смятайки ги за демонстрация на галска смелост. Немският канзцлер Ангела Меркел хладно означи: “Това мнение не съответствува с моето “, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг назова Германия „ централна част от алианса “, отбелязва Хайлбрун. Критиците на френския президент обаче би трябвало да се примирят и да се съгласят с думите му. Нещо повече, най-удивителното е не че НАТО е на „ изкуствено поддържане на живота “, а в това, че то продължи толкоз дълго, счита публицистът.
Според него в доста връзки НАТО се трансформира в „ жертва на личния си триумф “. През 1957 година първият общоприет секретар на организацията лорд Исмей изясни, че нейната цел е „ да не пусне руснаците, да обезпечи наличието на американците (в Европа. - InoTV) и да сдържа немците “.
Тази формула проработи. Но НАТО трябваше да търси нейна подмяна след 1989 година, когато Русия беше обезсилена и Германия още веднъж стартира да се надига. В резултат блокът избра да разшири състава си, вместо да дефинира своята задача, сподели Хайлбрун.
Чрез сходна политика съюзът „ несъзнателно ” сътвори основата за нова борба с Москва, доколкото в този момент той стартира непосредствено да граничи с Русия. „ В резултат на това се появи един тип геополитически уроборос (змия, захапала опашката си – бел. ред.): НАТО оказа помощ за предизвикателство на самата борба, която оправда нейното продължаващо битие “, акцентира създателят на публикацията.
Според него до момента " възраждащата се съветска опасност разрешава на алианса да се движи напред постепенно, само че несъмнено ". А някои представители на администрацията на Тръмп, в това число държавния секретар Майк Помпео, не престават да считат НАТО за значимо стратегическо партньорство. Привържениците на организацията също могат да посочат, че контингентът на Съединени американски щати в Европа се усилва, както и да цитират идните огромни учения Defender 2020, в които ще вземат участие над 37 хиляди военнослужещи от Съединени американски щати.
Но дейностите и реториката на самия Тръмп демонстрират, че той желае да каже НАТО „ ауфвидерзеен “. " Готовността, с която той разреши на Турция да не зачита кюрдите в нищо, опитите да окаже напън върху Украйна, патетичната прослава на Русия и непрекъснатото наказание на Германия чудесно илюстрират неговото пренебрежение към западните съдружници ", аргументира се Хайлбрун.
Изразявайки опасения във връзка с Тръмп, Макрон уточни главен проблем - износването на мускетарското верую на съюза: „ Един за всички, всички за един “. На въпрос дали има вяра в член 5 от НАТО, който допуска взаимни отговорности за защита, той отговори: „ Не знам “.
Подобни подозрения ще се засилят неведнъж, в случай че Тръмп бъде определен още веднъж през 2020 година и продължи да следва политиката си „ Америка преди всичко “. Той към този момент даде да се разбере, че счита връзките със съдружниците за икономическо начинание, само че има огромна възможност при положение на рецесия президентът да не се притече на помощ на съдружниците. Ето за какво изказването на Макрон за „ слабостта “ на НАТО е навременно и вярно, съобщи коментаторът.
Според него е извънредно време Берлин и Париж да „ върнат предходното великолепие на Европа “. За задачата те би трябвало да основат френско-германски взаимен план, с цел да защитят своите ползи, в това число да разработят нови нуклеарни оръжия, с цел да „ сдържат Русия с Китай “ и да станат самостоятелни от „ все по-враждебните “ Съединени американски щати.
Не може да се изключи, че Франция и Германия ще последват пътя на минимум опозиция и ще се опитат да „ успокоят реваншистката Русия “, като в действителност ѝ правят отстъпка сферата на въздействие в Прибалтика и Източна Европа. Но има някои обнадеждаващи признаци: след години на закъснение на превъоръжаването Берлин най-сетне „ стартира да покачва залаганията си във военната игра “. Онзи ден " смелата " немска министърка на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер разгласи, че до 2031 година страната би трябвало да влезе измежду първите трима международни водачи по разноски за въоръжените сили, отстъпвайки единствено на Съединени американски щати и Китай, отбелязва създателят на публикацията.
„ От своя страна Макрон предлага европейска самодейност за интервенция, която би трябвало да разреши на Европа да работи без значение от НАТО или Съединените щати. Предупреден значи въоръжен. Когато европейските водачи и Тръмп се съберат в Лондон през декември, ще бъде по-добре, в случай че те одобряват празненствата не толкоз като израз на поддръжката на НАТО, а като спомен за предишното “, заключава Джейкъб Хайлбрун.
В свое изявление Макрон „ изрази цялостно пренебрежение “ към Северноатлантическия пакт, заявявайки, че поради президентството на Доналд Тръмп организацията е „ в мозъчна гибел “, напомня Хайлбрун и разяснява:
„ Опа! Неговите сътрудници европейски водачи не одобриха насериозно мненията на Макрон, смятайки ги за демонстрация на галска смелост. Немският канзцлер Ангела Меркел хладно означи: “Това мнение не съответствува с моето “, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг назова Германия „ централна част от алианса “, отбелязва Хайлбрун. Критиците на френския президент обаче би трябвало да се примирят и да се съгласят с думите му. Нещо повече, най-удивителното е не че НАТО е на „ изкуствено поддържане на живота “, а в това, че то продължи толкоз дълго, счита публицистът.
Според него в доста връзки НАТО се трансформира в „ жертва на личния си триумф “. През 1957 година първият общоприет секретар на организацията лорд Исмей изясни, че нейната цел е „ да не пусне руснаците, да обезпечи наличието на американците (в Европа. - InoTV) и да сдържа немците “.
Тази формула проработи. Но НАТО трябваше да търси нейна подмяна след 1989 година, когато Русия беше обезсилена и Германия още веднъж стартира да се надига. В резултат блокът избра да разшири състава си, вместо да дефинира своята задача, сподели Хайлбрун.
Чрез сходна политика съюзът „ несъзнателно ” сътвори основата за нова борба с Москва, доколкото в този момент той стартира непосредствено да граничи с Русия. „ В резултат на това се появи един тип геополитически уроборос (змия, захапала опашката си – бел. ред.): НАТО оказа помощ за предизвикателство на самата борба, която оправда нейното продължаващо битие “, акцентира създателят на публикацията.
Според него до момента " възраждащата се съветска опасност разрешава на алианса да се движи напред постепенно, само че несъмнено ". А някои представители на администрацията на Тръмп, в това число държавния секретар Майк Помпео, не престават да считат НАТО за значимо стратегическо партньорство. Привържениците на организацията също могат да посочат, че контингентът на Съединени американски щати в Европа се усилва, както и да цитират идните огромни учения Defender 2020, в които ще вземат участие над 37 хиляди военнослужещи от Съединени американски щати.
Но дейностите и реториката на самия Тръмп демонстрират, че той желае да каже НАТО „ ауфвидерзеен “. " Готовността, с която той разреши на Турция да не зачита кюрдите в нищо, опитите да окаже напън върху Украйна, патетичната прослава на Русия и непрекъснатото наказание на Германия чудесно илюстрират неговото пренебрежение към западните съдружници ", аргументира се Хайлбрун.
Изразявайки опасения във връзка с Тръмп, Макрон уточни главен проблем - износването на мускетарското верую на съюза: „ Един за всички, всички за един “. На въпрос дали има вяра в член 5 от НАТО, който допуска взаимни отговорности за защита, той отговори: „ Не знам “.
Подобни подозрения ще се засилят неведнъж, в случай че Тръмп бъде определен още веднъж през 2020 година и продължи да следва политиката си „ Америка преди всичко “. Той към този момент даде да се разбере, че счита връзките със съдружниците за икономическо начинание, само че има огромна възможност при положение на рецесия президентът да не се притече на помощ на съдружниците. Ето за какво изказването на Макрон за „ слабостта “ на НАТО е навременно и вярно, съобщи коментаторът.
Според него е извънредно време Берлин и Париж да „ върнат предходното великолепие на Европа “. За задачата те би трябвало да основат френско-германски взаимен план, с цел да защитят своите ползи, в това число да разработят нови нуклеарни оръжия, с цел да „ сдържат Русия с Китай “ и да станат самостоятелни от „ все по-враждебните “ Съединени американски щати.
Не може да се изключи, че Франция и Германия ще последват пътя на минимум опозиция и ще се опитат да „ успокоят реваншистката Русия “, като в действителност ѝ правят отстъпка сферата на въздействие в Прибалтика и Източна Европа. Но има някои обнадеждаващи признаци: след години на закъснение на превъоръжаването Берлин най-сетне „ стартира да покачва залаганията си във военната игра “. Онзи ден " смелата " немска министърка на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер разгласи, че до 2031 година страната би трябвало да влезе измежду първите трима международни водачи по разноски за въоръжените сили, отстъпвайки единствено на Съединени американски щати и Китай, отбелязва създателят на публикацията.
„ От своя страна Макрон предлага европейска самодейност за интервенция, която би трябвало да разреши на Европа да работи без значение от НАТО или Съединените щати. Предупреден значи въоръжен. Когато европейските водачи и Тръмп се съберат в Лондон през декември, ще бъде по-добре, в случай че те одобряват празненствата не толкоз като израз на поддръжката на НАТО, а като спомен за предишното “, заключава Джейкъб Хайлбрун.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ