Милена Кънева: Един ден ще бъдем благодарни на кризата с коронавируса
В актуалната обстановка с ковид типичните ни крайни реакции са или бягай, или се бори. Има обаче и трето положение – „ замръзването “, уточни Милена Кънева публицист и режисьор пред БНР. „ Тези положения са били в нашата еволюция методът, по който нашият тип е успявал да се оправи с заплахите. “
„ Когато имаме стрес, заплаха, която е незнайна или продължава прекомерно дълго, както в тази ситуация в този момент имаме един незабележим вирус и ние не знаем даже по кое време тази заплаха ще премине, в тези положения, с цел да може да се бием или да бягаме бързо, организмът отделя два съществени хормона: кортизол и адреналин, които по-късно в борбата или в бягането биват „ изгорени “. А когато сме в положение на неопределеност и на „ заледяване “, тези хормони не престават да бъдат в тялото и са като „ отрови “. Затова най-пагубното в такава обстановка е ние да сме под стрес или уплашени, в един нонстоп режим. Неговият съвет е (на Алберто Симоне - бел. ред.) – тази нерешителност, в първия миг боязън, би трябвало да се употребяват в тяхната положителна част. Но един път взели всички вероятни ограничения, ние би трябвало да се грижим за положителното ни положение, да мислим положително, да се смеем, да четем приятни неща, да гледаме хубави филми. Защото от нашето психическо положение зависи нашето здраве “, посочи Милена Кънева.
„ Нашият метод на живот беше толкоз гибелен за околната среда, толкоз беше забързан нашият живот и нашият свят, че беше невероятно да се понижат производствата, излъчванията. Уж се правеше незадълбочен опит да се понижат и се говореше за десетки години напред. А в този момент внезапно, уплашени за нашето битие и за нашия живот, се видя, че това е допустимо. И това време да бъде време за размисъл, за равносметка – да си дадем сметка накъде отиваме. Ако ние бяхме траяли в тази посока, ние дълго на тази земя несъмнено нямаше да просъществуваме. Защото земята може да съществува и без нас, само че ние без нея не можем. Имаме късмет да създадем измененията, да тръгнем в посоката, в която ние ще сме в естетика с природата. Ето, единствено за някакъв месец природата дава знаци за такава наслада от паузата от нашите производства. Тя още веднъж се обновява и оздравява с извънредно бързи темпове “, акцентира Кънева.
Тя е уверена, че имаме късмет „ вместо да сме в ниските трептения на страха и сами да разрушавам нервната и имунната си система, да се обърнем към бъдещето и да забележим какво можем да променим за по-добро ".
„ Един ден може би ще бъдем признателни на тази рецесия с ковид. Тя, както всяко нещо в живота, не носи единствено неприятната си страна, а има една, към този момент може би скрита, само че извънредно позитивна и обновяваща за целия свят страна “, разяснява още Кънева.
„ Когато имаме стрес, заплаха, която е незнайна или продължава прекомерно дълго, както в тази ситуация в този момент имаме един незабележим вирус и ние не знаем даже по кое време тази заплаха ще премине, в тези положения, с цел да може да се бием или да бягаме бързо, организмът отделя два съществени хормона: кортизол и адреналин, които по-късно в борбата или в бягането биват „ изгорени “. А когато сме в положение на неопределеност и на „ заледяване “, тези хормони не престават да бъдат в тялото и са като „ отрови “. Затова най-пагубното в такава обстановка е ние да сме под стрес или уплашени, в един нонстоп режим. Неговият съвет е (на Алберто Симоне - бел. ред.) – тази нерешителност, в първия миг боязън, би трябвало да се употребяват в тяхната положителна част. Но един път взели всички вероятни ограничения, ние би трябвало да се грижим за положителното ни положение, да мислим положително, да се смеем, да четем приятни неща, да гледаме хубави филми. Защото от нашето психическо положение зависи нашето здраве “, посочи Милена Кънева.
„ Нашият метод на живот беше толкоз гибелен за околната среда, толкоз беше забързан нашият живот и нашият свят, че беше невероятно да се понижат производствата, излъчванията. Уж се правеше незадълбочен опит да се понижат и се говореше за десетки години напред. А в този момент внезапно, уплашени за нашето битие и за нашия живот, се видя, че това е допустимо. И това време да бъде време за размисъл, за равносметка – да си дадем сметка накъде отиваме. Ако ние бяхме траяли в тази посока, ние дълго на тази земя несъмнено нямаше да просъществуваме. Защото земята може да съществува и без нас, само че ние без нея не можем. Имаме късмет да създадем измененията, да тръгнем в посоката, в която ние ще сме в естетика с природата. Ето, единствено за някакъв месец природата дава знаци за такава наслада от паузата от нашите производства. Тя още веднъж се обновява и оздравява с извънредно бързи темпове “, акцентира Кънева.
Тя е уверена, че имаме късмет „ вместо да сме в ниските трептения на страха и сами да разрушавам нервната и имунната си система, да се обърнем към бъдещето и да забележим какво можем да променим за по-добро ".
„ Един ден може би ще бъдем признателни на тази рецесия с ковид. Тя, както всяко нещо в живота, не носи единствено неприятната си страна, а има една, към този момент може би скрита, само че извънредно позитивна и обновяваща за целия свят страна “, разяснява още Кънева.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ