Путин в необичайна за него роля
В началото той получи грамаден задатък на доверие от обществото и шансът му работеше. Защо обаче всеки изобличен съветски разузнавач и всяка паднала ракета към този момент удрят по рейтинга на Путин - коментар на Федор Крашенинников.
Eсента на 2018 година се оказа тежка за Владимир Путин и цялата основана от него система на съветската власт. Непопулярното повишение на пенсионната възраст се отрази зле на рейтинга на президента. Не стихва и абсурдът към съветското разузнаване и неговите сътрудници, които биват залавяни и разобличавани по целия свят. И краят на тази история не се вижда. Руската православна черква, в която бяха вложени толкоз доста пари и агитация, претърпя унизително проваляне. И то не къде да е, а в Украйна! На този декор се случват от ден на ден нови повреди и спешни обстановки. Смята ли Владимир Путин, че към момента е късметлия?
Мистиката на авторитаризма
На 11 октомври аварира ракетата " Съюз " на път за Международната галактическа станция. За благополучие намиращите се на борда съветски и американски астронавти са живи и здрави. С това обаче свършват положителните вести. Програмата за изстрелване на ракети с космонавти на борда е прекъсната до изясняването на всички аргументи, само че загубите - финансови и като престиж - е доста мъчно да бъдат оценени.
Проблемът обаче не е в това, че ракетата " Съюз " не стигна до Международната галактическа станция, а падна. Техниката от време на време отхвърля. Случва се и това. Проблемът е в политиката . Постиженията в космоса са част от мита за величието на Русия и след редица кавги триумфът на следващия старт беше витално нужен. Както в никакъв случай до момента Владимир Путин има потребност от забележими и ярки триумфи, с цел да ги опълчи на редицата провали и провали.
Скандалите и провалите са мъчителни за всяка една власт. Въпреки това в развитите демокрации никой не държи виновни политическите водачи за всичко ставащо. Демократичната политика е рационална, както и нейната идеологическа база. Лидерът е краткотрайно изпълняващ длъжността служител, който след приключването на мандата напуска поста си.-->
Авторитаризмът обаче постоянно е несъизмерим и податлив към мистичност. Как другояче да обясниш на елита и популацията, за какво десетилетия наред би трябвало да ръководи точно този човек, а който се съмнява в неговите качества на началник прави закононарушение, даже грях? Опирайки се на архаичните концепции за властта, властническият водач влиза в ролята на античните царе. Те отговаряли за всичко пред висшите сили, а не пред хората. И управлявали не тъй като са спечелили избори, а тъй като такава била волята Божия, която се изразявала в благословия за всички техни дейности.
Обаче и в архаичната логичност съществуват доста архаични проблеми. Ако шансът, военните победи и богатите реколти са се възприемали като знак на благословия за съществуващата власт от страна на висшите сили, то провалите и неуспехите водят до неприятния извод за водача, че висшите сили към този момент не са на негова страна. А това към този момент слага под въпрос неговото право на власт и дава мотив за преразглеждане на съглашението за преданост.
Gulliver/Getty Images
Лесното свършва
Поредицата от явни неуспехи унищожават най-важната идея на путиновия режим - учението за непрекъснатия шанс на Владимир Путин. Има прочут аргумент в това да се доверяваш сляпо на този, на който непрекъснато му върви. Освен това лоялното отношение към властта е преференциално в дословния смисъл на думата и това е сериозен мотив за мнозина.
Съвсем друго нещо е да следваш безконтролно неудачника. И тук става дума не толкоз за популацията, що се касае за политическите и стопански елити в Русия, чиито изгоди от съдействието с властта надвишаваха доста това, което получаваха в подмяна на лоялността на елементарните жители. Бизнесмени и служители на всички нива залагаха на Путин и печелеха дълги години работа. Дали обаче те са подготвени и в бъдеще да засвидетелстват безусловна честност към водача, убеждавайки се непрекъснато, че той към този момент не е същият и в този момент те единствено губят?
Късметът към този момент му изневерява
На Владимир Путин му предстоят най-трудните години като президент. Той пристигна на власт на вълната на огромните упования и първоначално получи грамаден задатък на доверие от обществото. Много години той управляваше под ореола на същия този шанс и се ползваше с поддръжката на огромна част от популацията. Сега обаче Путин навлиза в нова фаза от своята кариера, когато шансът му изневерява и всички анкети сочат сериозен спад на поддръжката за него, както и нарастващото възприятие на безизходност в обществото.
Спецификата на модерна Русия е в това, че самó по себе си популацията няма опция да трансформира разочарованието си от властта в някакви забележими промени. Но политическият, икономическият и даже силовият хайлайф на страната могат да употребяват рухването на рейтинга на президента и растящото отчаяние на хората като начало на битката за власт. В този смисъл всеки пропаднал мост, всяка паднала ракета и всеки изобличен сътрудник могат да станат, в случай че не решителен мотив, то последната капка, която да задвижи механизма за промяна на властта.
И още:
Eсента на 2018 година се оказа тежка за Владимир Путин и цялата основана от него система на съветската власт. Непопулярното повишение на пенсионната възраст се отрази зле на рейтинга на президента. Не стихва и абсурдът към съветското разузнаване и неговите сътрудници, които биват залавяни и разобличавани по целия свят. И краят на тази история не се вижда. Руската православна черква, в която бяха вложени толкоз доста пари и агитация, претърпя унизително проваляне. И то не къде да е, а в Украйна! На този декор се случват от ден на ден нови повреди и спешни обстановки. Смята ли Владимир Путин, че към момента е късметлия?
Мистиката на авторитаризма
На 11 октомври аварира ракетата " Съюз " на път за Международната галактическа станция. За благополучие намиращите се на борда съветски и американски астронавти са живи и здрави. С това обаче свършват положителните вести. Програмата за изстрелване на ракети с космонавти на борда е прекъсната до изясняването на всички аргументи, само че загубите - финансови и като престиж - е доста мъчно да бъдат оценени.
Проблемът обаче не е в това, че ракетата " Съюз " не стигна до Международната галактическа станция, а падна. Техниката от време на време отхвърля. Случва се и това. Проблемът е в политиката . Постиженията в космоса са част от мита за величието на Русия и след редица кавги триумфът на следващия старт беше витално нужен. Както в никакъв случай до момента Владимир Путин има потребност от забележими и ярки триумфи, с цел да ги опълчи на редицата провали и провали.
Скандалите и провалите са мъчителни за всяка една власт. Въпреки това в развитите демокрации никой не държи виновни политическите водачи за всичко ставащо. Демократичната политика е рационална, както и нейната идеологическа база. Лидерът е краткотрайно изпълняващ длъжността служител, който след приключването на мандата напуска поста си.-->
Авторитаризмът обаче постоянно е несъизмерим и податлив към мистичност. Как другояче да обясниш на елита и популацията, за какво десетилетия наред би трябвало да ръководи точно този човек, а който се съмнява в неговите качества на началник прави закононарушение, даже грях? Опирайки се на архаичните концепции за властта, властническият водач влиза в ролята на античните царе. Те отговаряли за всичко пред висшите сили, а не пред хората. И управлявали не тъй като са спечелили избори, а тъй като такава била волята Божия, която се изразявала в благословия за всички техни дейности.
Обаче и в архаичната логичност съществуват доста архаични проблеми. Ако шансът, военните победи и богатите реколти са се възприемали като знак на благословия за съществуващата власт от страна на висшите сили, то провалите и неуспехите водят до неприятния извод за водача, че висшите сили към този момент не са на негова страна. А това към този момент слага под въпрос неговото право на власт и дава мотив за преразглеждане на съглашението за преданост.
Gulliver/Getty Images Лесното свършва
Поредицата от явни неуспехи унищожават най-важната идея на путиновия режим - учението за непрекъснатия шанс на Владимир Путин. Има прочут аргумент в това да се доверяваш сляпо на този, на който непрекъснато му върви. Освен това лоялното отношение към властта е преференциално в дословния смисъл на думата и това е сериозен мотив за мнозина.
Съвсем друго нещо е да следваш безконтролно неудачника. И тук става дума не толкоз за популацията, що се касае за политическите и стопански елити в Русия, чиито изгоди от съдействието с властта надвишаваха доста това, което получаваха в подмяна на лоялността на елементарните жители. Бизнесмени и служители на всички нива залагаха на Путин и печелеха дълги години работа. Дали обаче те са подготвени и в бъдеще да засвидетелстват безусловна честност към водача, убеждавайки се непрекъснато, че той към този момент не е същият и в този момент те единствено губят?
Късметът към този момент му изневерява
На Владимир Путин му предстоят най-трудните години като президент. Той пристигна на власт на вълната на огромните упования и първоначално получи грамаден задатък на доверие от обществото. Много години той управляваше под ореола на същия този шанс и се ползваше с поддръжката на огромна част от популацията. Сега обаче Путин навлиза в нова фаза от своята кариера, когато шансът му изневерява и всички анкети сочат сериозен спад на поддръжката за него, както и нарастващото възприятие на безизходност в обществото.
Спецификата на модерна Русия е в това, че самó по себе си популацията няма опция да трансформира разочарованието си от властта в някакви забележими промени. Но политическият, икономическият и даже силовият хайлайф на страната могат да употребяват рухването на рейтинга на президента и растящото отчаяние на хората като начало на битката за власт. В този смисъл всеки пропаднал мост, всяка паднала ракета и всеки изобличен сътрудник могат да станат, в случай че не решителен мотив, то последната капка, която да задвижи механизма за промяна на властта.
И още:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ