В началото неговият експеримент нямаше име. След президентските избори в

...
В началото неговият експеримент нямаше име. След президентските избори в
Коментари Харесай

Корпоративен бос стана отшелник - не понесе, че Тръмп е президент

В началото неговият опит нямаше име. След президентските избори в Съединени американски щати той реши да си почине от всички нелепости на политиците.

Победата на Тръмп раздруса Ерик Хагерман. И той реши да стачкува безшумно. Тихо, само че разтърсващо. Затова се закле пред себе си да заобикаля да научава вести за каквото и да е, протичащо се в Америка след ноември 2016-а, оповестява Нова тв.

„ Бях праволинеен. Идеята ми не беше просто да отбивам взор от екрана или да променям тематиката на диалог. Бях като върколак. Чувствах се по този начин, като че ли даже един фотон от Тръмп да ме беше облъчил, щях да се трансформира в пепел ”, споделя Ерик за The New York Times.

Повече от година той се държи в шокиращо незнание по отношение на политическия живот. И то във време, в което се написа американската и международна история. Уволненията на висши държавници. Русия. Лас Вегас. Забраната за пътешестване. Pussyhats (движение против вулгаризмите на Тръмп). Оръжейните закони. Големите нуклеарни бутони. Търговската война с Китай. Той не знае нищо за тях. 

„ Гледам единствено прогнозата. Но тя е занимателна за мен. Скучно ми е, само че това не ме нервира ”, споделя 53-годишният американец.  

А неговата досада изисква усърдно обмисляне. Той блокира всички обществени медии, пуска си записи с бял звук в кафенето, абстрахира се от мърморенето на приятелите си.

Междувременно демократи, либерали и леви съумяха да преживеят първата година на Тръмп по разнообразни способи. Някои от тях съществуват по тънката каша на политическите анимационни шоута и онлайн петициите за импийчмънт. Други се разпростират в обществените мрежи, трансформирайки ги във вълнуващото място, където конспирацията е неразличима от истината. Трети се въодушевиха да работят, кандидатирайки се за обществена служба. А господин Хагерман стори тъкмо противоположното.

„ Чувствам се прочувствено по-здрав, в сравнение с в миналото съм бил. Следих новините десетилетия наред. И нищо не направих по въпроса ”, споделя той.

И въпросът е: Защо следим всички вести? Защо четем туитовете? Какво положително извличаме от това?

След като си зададе тези въпроси, той реши, че неговият опит се нуждае от име. И откакто отхвърли „ Ембаргото ” и „ Бойкотът ”, взе решение – „ Блокадата ”.  

И по този начин, животът му в усамотената плантация продължи, обхванат от диалози за британската архитектура, питателните привички на прасетата, обичаният баскетболен тим на майка му и философията на Кант. Дни наред той нямаше потребност даже да вижда различен човек.

Което е необичайно, тъй като единствено допреди няколко години той е един от изпълнителните шефове на една от най-големите спортни компании в света. Преди това работи за други големи корпорации. Работният му ден продължава от 12 до 14 часа, а календарът му е напълнен за седмици напред.

Преди три години взема решение, че е икономисал задоволително и се мести във плантация в пустошта. Живее самичък и в никакъв случай не се е женил. В Сан Франциско има финансов консултант, който ръководи вложенията му. Но господин Хагерман даже не чете докладите.

Денят му стартира с 30-минутно каране до най-близкия град, откъдето си взима кафе с мляко. Бърза да стигне рано, преди в заведението да са се струпали клиенти, които нервно четат телефоните си. За да не долови някоя вест, той пуска бял звук в слушалките си. Но в действителност няма потребност от това. В кафенето всички го познават, знаят за „ Блокадата ” и не го ангажират с диалози, които ще го накарат да се усеща некомфортно. Приятелите му (малкото, с които общува) също се преценяват. И споделят, че в действителност е доста прелестно да не се приказва за политика.

А господин Хагерман в действителност не знае нищо. Има единствено няколко инцидентни пробойни. Единия път той вижда списание в магазина, на чиято корица е Ким Чен Ун. Така схваща, че нещо става в Северна Корея. После чува в диалог сред минувачи думата „ Обамакеър ”, което значи, че здравната промяна отново се е върнала в новините. Извън това „ Блокадата ” е цялостна, отбелязва The New York Times.  

Но някогашният управител не желае да спре дотук. Той е въодушевен от новия си план – „ Езерото ”. Вярва, че с него ще способства за напредъка на американското общество. Преди няколко месеца той закупува 45 акра земя, където в предишното е имало мина за въглища. Имотът, непокътнат от десетилетия, е с девствена природа - елени, бобри, саламандри и балдахини на фона на величествени дървета. Там има и прелестно езерце. Той счита това парче земя за шедьовъра на живота си. Планира да го възвърне и да го запази за хората. Обмисля да вложи огромна част от оставащите си пари в него. И да го подари.

Цяла стая в неговата къща е отделена за 3D скици на плана. Наел е и локалния еколог Гари Конли, който има вяра, че тази земя може да се трансформира в нещо особено.
 
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР