В началото на тази седмица официално регистрираните случаи на COVID-19

В началото на тази седмица публично записаните случаи на COVID-19 в България за ден. Засега през седмицата се движим в границата на към 2500 случая, като изключим 3 март – обяснимо, празничен ден, има по-малко проби.
Щом новината, че към този момент имаме ден с малко над 2500 случая излезе особено в, незабавно във Facebook страницата ни почнаха мнения по какъв начин видите ли заведенията още не са отворили, обаче 2500 – огромна машинация. Не мога да преценява до каква степен такива хора имат капка мозък в главата си или преднамерено приказват по този начин, само че е реалност – в случай че бъде направена бърза информация с дневната статистика до началото на януари, ще се види по какъв начин гладко случаите се усилват, изключително на седмична база. Миналата седмица най-лошият ден беше с над 1900 нови случаи плюс два с над 1800, по-миналата най-лошият ден беше с съвсем 1500 и още два с по 1350 и 1250, по-по-миналата най-лошият ден беше с 1212, други два бяха с по малко над 1100 и 1000 и по този начин обратно всеки може да си наблюдава седмичната картинка -! И това е по този начин, тъй като хората малко по малко от ден на ден реализират по-близки контакти с от ден на ден хора.
Преди някой хитрец да приказва по какъв начин още на 1 ден с заведенията за хранене плашим със статистиката, дано се замисли какъв брой неща почнаха да отварят преди този момент. Само в учебните заведения и детските градини може да се направи елементарна сметка какъв брой деца потеглиха на ден, да се види и от формалната статистика какъв брой дневно са диагностицирани - към този момент по над 100, да се сметне, че тези деца имат родители, баби и дядовци, братя и сестри, да се пресметна на база към този момент публични данни какъв брой от тези хора може да се заразят и елементарно ще разберем. Вместо това обаче минаваме в линията на дърдоренето, по този начин хубаво поощрена с годините от обществените мрежи – това мърморене, което построява лъжливи модели на държание в действителния живот. И не се замисляме за главното - постоянно да оценяваме последствията от своите дейности по този начин, както и от непознатите!
Лесно е в този момент да обвиним и ръководещите, че не затварят или затварят. Само че е реалност, че на ковид не можем да гледаме единствено от здравна позиция. Би могло, в случай че може всеки от нас да се затвори в някоя хубава виличка, на чист въздух, с един непрестанен поток от дронове да ни доставят каквото желаяме (най-вече храна) и по този начин да поживеем нехайно по-дългичко време, до момента в който на короната не ѝ писне да ни чака нас и вземе да мутира към някой различен тип - след X на брой години. Не става обаче – тъй че от страна на ръководството най-важното е да сортира точните моменти за реакция при тази пандемия, с цел да не се срине цялата система и живота на безусловно всички. Силно се надявам, че макар внезапната промяна в тона на общественото говорене – като почнем от за налагане на по-сериозни ограничения при заболеваемост от 200 на 100 000 души и стигнем до приказките от през вчерашния ден (3 март) в Министерския съвет, че те, българите, не спазвали ограничения (на Бойко Борисов), въпреки всичко в точния момент ще бъде оценено какво приказват числата и тези, от които зависи, ще пернат юздите.
Защото едно е кристално ясно – на съзнание не може да се разчита, само и напълно. Не единствено в България – в случай че бяхме единствено ние, нямаше да има и пандемия.
Автор: Ивайло Ачев