В началото на седмицата се състоя дълго чаканото в Кремъл

В началото на седмицата се състоя дълго чаканото в Кремъл държавно посещаване на китайския водач Си Цзинпин в Русия. На фона на неналичието на безапелационни победи на фронта, неприятните вести от Хага и непрестанния санкционен напън за Москва беше значимо да покаже, че не е сама в опълчването си против „ груповия Запад “, отпред със Съединените щати. А за Пекин – да подсети, че следва личен външнополитически дневен ред, без значение от това какви са упованията във Вашингтон и Брюксел.

Вдигайки тост за здравето на “своя безценен другар ” Си след формалните договаряния в Кремъл, съветският президент Владимир Путин назова двустранните връзки “образец за всеобхватно партньорство и стратегическо взаимоотношение ”. Въпросът е при какви условия ще се развива в бъдеще това партньорство и взаимоотношение.

Китаистът от фондация “Карнеги ” Темур Умаров предвижда пред БНР, че очертаващата се икономическата взаимозависимост на Русия от Китай неизбежно ще се трансформира в политическа.

„ Не бих споделил, че от позиция на Пекин визитата на Си Цзинпин би трябвало да наподобява за интернационалната публика като поддръжка за експанзията на Путин против Украйна. Защото това е в прорез с външнополитическите цели на самия Китай. По същата причина Пекин оптимално се дистанцира от тази тематика. Много малко приказваха за Украйна и за войната. Споменаха единствено позицията на Китай, която беше оповестена към месец преди визитата. Става дума за по този начин наречения кротичък проект “, споделя Умаров.

Според него, визитата беше фокусирано главно върху двустранните връзки. Изговори се доста за икономическото съдействие и за растящия стокообмен. Споменати бяха доста цифри. След договарянията беше подписан огромен брой меморандуми сред Китай и Русия. Китай по всякакъв начин се пробва да показва, че за него е значимо точно стратегическото партньорство с Русия, което се построява от десетилетия, и че никакви външни фактори не въздействат на това. С други думи, каквото и да прави Русия във външната си политика, дори да наподобява налудничаво, дори да има заповед за арест на Путин, това не въздейства на обективните фактори, които обуславят доближаването сред Русия и Китай.

Според китаиста в случай че погледнем външнополитическите цели на Китай, ще забележим, че той се отнася към Съединените щати и към интернационалния ред, като цяло, почти по този начин, както към тях се отнася Русия. Това е единственото, което в действителност сближава Москва и Пекин в подтекста на войната в Украйна. Именно върху това ще се концентрира Китай при разискването на тази тематика в бъдеще.

„ Ако всичко продължи по този начин, както е сега, като цяло, съгласно мен това устройва Китай. Въпреки че тази обстановка не беше планувана от Пекин, се оказва, че той има най-голяма полза от нея. Китай освен съседства с голяма страна, която в този момент напълно зависи стопански от него, а тази икономическа взаимозависимост последователно ще се трансформира в политическа, само че и Съединените щати, и западните страни са ангажирани напълно с войната в Украйна. Всичките им запаси, време и сила са ориентирани към възпирането на Русия и на процедура не им остава време да се заемат с Китай. Ще напомня, че след началото на войната в Държавния департамент обявиха, че за Вашингтон главен приоритет в интернационалните връзки си остава Китай “.

Според него, в случай че приказваме за привършване на войната, зависи по какъв начин ще стане това. Ако се стигне до някакъв коренен сюжет с рухване на режима, това ще бъде злополука за Китай. Китай не желае да построява връзки с нова власт в Русия, изключително в случай че тази власт се окаже доста по-различна от сегашната.

„ Икономически Русия няма други възможности. Тя е откъсната от западните пазари и технологии. Като цяло е изолирана дипломатически и логистично. Китай е единствената страна, която е подготвена да поддържа естествени стопански връзки с нея. С някои изключения, тъй като китайските банки също приключват съдействието си с съветските поради заплахата от вторични наказания. Все отново съдействието продължава в някаква степен, продължава юанизацията на стопанската система и финансовата система на Русия. Централната банка трансферира запасите си в юани. Русия минава към разплащания в китайска национална валута освен в търговията с Китай, само че и с трети страни. С годините икономическата взаимозависимост ще се ускорява “.

Според Умаров най-опасното е, че тази икономическа взаимозависимост може да се трансформира последователно в политическа. Когато повече от половината от стокообмена и бюджетните доходи на Русия зависят от връзките с Китай, Пекин може да изиска нещо в подмяна. Китайският пазар на енергийни запаси и на други артикули е задоволително диверсифициран и в този смисъл Китай не е мощно подвластен от Русия. На Русия може да ѝ се наложи в бъдеще да прави политически отстъпки, с цел да резервира естественото си икономическо съдействие с Китай.

„ Всъщност видяхме, че новото взаимно официално съобщение, което беше оповестено в края на визитата, към този момент изобилства от китайски идеологически формулировки. Там се приказва да вземем за пример за съветска поддръжка за концепцията за общата орис на човечеството, за китайските начинания за световна сигурност и така нататък Сякаш китайските дипломати са написали документа и са го изпратили, а съветските им сътрудници са го приели категорично. В бъдеще може да има от ден на ден такива обстановки и съветската външна политика да става все по-прокитайска. На Русия ще ѝ се наложи от ден на ден да се преценява с позицията на Китай по въпроси, по които до момента успяваше да води неутрална политика и да не се намесва. Например в Южнокитайско море, в спора сред Индия и Китай, преди Русия не искаше да позволява Китай до Северния морски път и така нататък Това в действителност ще бъде към този момент политическа взаимозависимост “.