Елисавета Панова, съпруга на председателя на ВКС: Картонен елит у нас поддържа паралелна реалност
В началото на седмицата брачната половинка на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов - Елисавета Панова, изпрати намерено писмо до депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, в което се обръща към него и " всички институции, които той публично и импровизирано съставлява ".
Панова, която неведнъж е ставала обект на нападки в изданията близки или благосъстоятелност на депутата от Движение за права и свободи, е написала писмото очебийно разговорно. Тя се обръща към Пеевски с " брат ", а сама себе си назовава иронично " черен лебед " (както най-често е описвана в медийни публикации). Подписано е с " Бети Панова " (по думите й по този начин тя е известна измежду родственици и приятели). " Дневник " насочи към нея въпроси по мейл за аргументите, които са я подтикнали да напише писмото в този миг, както и да избере тъкмо подобен жанр на изложение.
В началото на седмицата разпространихте писмо до депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и " всички институции, които той публично и импровизирано съставлява ". Какво ви предизвика да го напишете?
- Аз съм Ваша колежка дълго преди да срещна брачна половинка ми (Панова е основен редактор на немскоезичното издание Wirtschaftsblatt - бел.ред.). От специалността ми съм наясно с разпределението на функциите в публичността. Съпругата на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) несъмнено няма място в неговата активност, в случай че не го съпровожда на протоколни срещи.
Очевидно във върховете на правосъдната власт има по-различно разбиране и там към този момент не си приказват за неизбежните стъпки, които би трябвало да се подхващат, с цел да се случи правосъдната ни промяна, а дебатират за.......съпруги. Затова използвах този остра самоирония с " и.д. младоженка на ръководителя на Върховен касационен съд ".
Ежедневно съм атакувана с неистини, клюки и операции от доста дълго време. Единственото, което направих за себе си, бе да потърся правдивост в съда и да мълча. Второто считах за собствен принос за опазването на престижа на институцията Върховен касационен съд.
Изобщо не допусках, че профанизацията, която царува в медиите на господин Пеевски ще болести и най-високите етажи на правосъдната власт. На 13 март по време на съвещанието на Съдийската гилдия за избор на ръководител на Софийския градски съд (СГС), арбитър Севдалин Мавров употребява името ми като значителен мотив в поддръжка на единия претендент. (Мавров, който е член на правосъдния съвет от квотата на съдиите, разгласи, че ще поддържа Светлин Михайлов и че не има вяра на изявленията по адрес на Михайлов, по този начин както не има вяра и на такива против ръководителя на Върховен касационен съд. Същият ден в. " Труд " разгласява публикация със заглавие " Тъмната сянка на Бети над Лозан Панов " - бел. ред.)
Признавам, че изживях същински културен потрес и това е повода да избера тази извънредно остра форма на подигравка и жлъч. Някой въпреки всичко трябваше да напомни на членовете на Висш съдебен съвет кои са и за какво престижът на институцията, която съставляват е толкоз значим.
От държанието на арбитър Мавров си извадих заключения, че една по-дебелашка провокация по никакъв метод не би нарушила откритите към този момент у нас " положителни нрави ". Само като се замисля какъв брой добър оракул беше Кристиан Таков, светла му памет. Обичаше да повтаря, че когато " дребният човек стартира да хвърля сянка, мракът е близо ". Дали ще успеем да спрем дребният човек, не зная, само че аз най-малко пробвах, за разлика от доста други.
Стилът на изложение сигурно направи усещане. Защо решихте да методите по този начин и бяхте ли разбрана?
- Само с този жанр можех да обрисувам по какъв начин наподобява в очите ми мракът. По този мотив избрах да вляза и в паралелната действителност, в която живеем. И нали ме бяха удостоили с ролята на хулиганка, взех решение да опитам по какъв начин е (в медиите близки или благосъстоятелност на Делян Пеевски се твърди, че Панова има престъпна регистрация за безчинство - бел. ред.). Този път обаче единствено допълних листата със съдии и прокурори, които застрашавам и ругая. С литературните средства, които използвах, даже им посегнах, в случай че към момента не са ме разбрали.
Посланието стигна ли докъдето трябваше, до получатела на писмото? Ако не - по какъв начин си го обяснявате?
- Дали другите хора ме схванаха? Вероятно мненията за написаното от мен ще Ви дадат по-добър отговор за това. Сега обаче боли още повече отпреди. Защото в случай че през призмата на такава дебелашка подигравка не сме съумели да забележим лицето на мрака, то това значи, че дребният човек към този момент е победил.
Ще прибавя също по този начин, че нямам нищо персонално срещу господин Пеевски. В последна сметка той е депутат и като подобен има своите гласоподаватели. Аз съм от хората, които почитат националния избор. Г-н Пеевски има и своето право да брани ползите си. Но твърдо се опълчвам на методите, по които прави това. В обръщението ми до него, задоволително в детайли обясних за какво не трябва да е по този начин.
Но не мисля, че е заслужено по отношение на него да бъде демонизиран, и то най-много от хора на толкоз високо политическо равнище. Той е признак, а не причина. Нека да се върнем обратно и да си напомним, че в годините след Прехода обликът на господин Пеевски имаше разнообразни имена. Все същото беше и няма значение дали се споделяше Илия Павлов, Емил Кюлев или носеше някакво друго име. Ако предположим, че господин Пеевски напусне още веднъж страната, по този начин както разгласи министър председателят преди време, уверена съм, че той автоматизирано ще се снабди със собствен правоприемник.
Вие сте от дълго време обект на офанзиви - от споменаване в изданията близки или благосъстоятелност на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски до това, че членове на някогашния състав на правосъдния съвет питаха брачна половинка ви дали се казвате " черен лебед ". Реагирала ли сте по различен метод, с изключение на с писмото?
- Атаките против мен не са без аргументи. С обезверените си опити да помръдне най-малко нещичко в правосъдната система, Лозан Панов си завоюва доста рискови врагове. Възхищавам му се на стоицизма! Действията по отношение на него минаха оттатък всевъзможни граници на допустимото или с две думи загубихме възпитание.
В тази връзка тиражираните неистини, клюки и операции за мен в медиите на господин Пеевски, за благополучие няма по какъв начин да трансформират биографията ми. Дори Бог не е в положение да промени предишното, тъй като там не може да се пипа.
Не реагирах доста дълго време точно поради това мое явно архаично схващане за отговорностите на правосъдния ни хайлайф. Дадох всичко от себе си, с цел да запазя достолепията на тези хора, само че тъпо, че не ми се получи. В последна сметка се убедих, че те зачитат моето достолепие в такава степен, в каквато зачитат и своето. Не бях в положение да направя нищо повече за тях. Признавам, че на мястото на брачна половинка ми щях да зашлевя един пестник на господин Узунов, само че дано не забравяме, че аз въпреки всичко съм хулиганката (През 2017 година по време на спор в предходния състав на правосъдния тогавашният представляващ Димитър Узунов попита ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов дали брачната половинка му се споделя " черен лебед ". По този метод тя беше упомената в диалози сред десни партии, стенограмата от които беше публикувана в общественото пространство и стана известна като казусът АРГО - бел. ред.).
Съпругът ми носи у себе си един присъщ аристократизъм и явно добре осъзнава ролята си на представител на най-висшата правосъдна инстанция, чийто престиж би трябвало да брани. Опасявам се, че господин Узунов и до през днешния ден към момента не е схванал, за какво е бил член на Висш съдебен съвет.
За страдание от репликата на арбитър Мавров на 13 март открих, че тематиката за брачната половинка на Лозан Панов към момента е в дневния ред на Висш съдебен съвет. Реагирах както открих за добре. А в този момент към този момент откакто излязох на ярко, с цел да " освободя ръководителя на Върховен касационен съд от зависимостите му от моето мрачно минало " дали бих могла като публицист да се включа в дебата, с цел да си изясним най-сетне за какво е толкоз значимо да се промени правосъдната ни система. Аз, за жалост, не споделям изказванието на правосъдната ни минстърка госпожа Цачева, че правосъдната промяна е завършила.
Писмото остава чувството, че в сходна среда, която вие определихте като среда на профанизация, няма метод за отбрана. Така ли е? Каква ще е идната ви стъпка?
- За болката, която претърпявам, имам вяра, че ще получа правдивост. Но аз не постъпих по този метод от нарцисизъм, а с цел да предизвиквам хората да погледнат по какъв начин наподобява тъмнината на мрака. Що се касае до моята последваща стъпка, бих желала да Ви опиша една история.
Тя е автентичен случай и в нея става дума за една дама, която е патогенен човеколюбец. Посветила е живота си да се грижи за житейски корабокрушенци. Когато следващият скитник, който тя е приютила вкъщи си, грижила се е за него, начертала му е по този начин да се каже бизнес проект, а той покаже, че няма интерес и харесва остарелия си живот, дамата се насочваше към идващия.
Виждам, че и на Лозан Панов му е мъчно да реализира примирение с изборите на хората за техния личен живот. В този смисъл аз съм много по-толерантна, тъй като от реакциите на обществото ни към редица безобразия, оставам с усещането, че сънародниците ни си харесват този живот, а аз не желая да им преча.
В такива случаи напомням на брачна половинка ми, че е задължен да почита желанията на хората, тъй като свободата да избираме ни е дадена свише. В последна сметка ориста на човек е функционалност точно на неговите ежедневни избори. В този смисъл, въпреки и с изключително мнение, аз одобрявам волята на болшинството.
Споменахте съществуването на паралелна действителност у нас - каква е тя, кой я построява и поддържа и какви са средствата против нея?
- Картоненият хайлайф е този, който поддържа паралелната ни действителност, тъй като той единствен се нуждае от нея. Страхувам се, че в случай че четеш вестници и гледаш телевизия в действителност има действителна заплаха да изпаднеш в раздвояване на личността.
От седем години не виждам телевизия, тъй като доста постоянно ми се постановяваше да закусвам и вечерям с откровени простаци. Реших, че допирът с такива хора е рисков и човек може да прихване. Моето усещане е, че българинът ненавижда елита си и не зачита престижи. Мисля, че това отношение е заслужено, тъй като това е един мукавен хайлайф.
Хората интуитивно усещат какво се крие зад маската. В нашата хилядолетна история в никакъв случай не е имало толкоз огромен недостиг на хора с достолепие. За това и си мисля, че ние публицистите сме измежду най-големите грешници. Битката да смъкваме лъскавите картонени опаковки на така наречен хайлайф е наш професионален дълг. Няма по какъв начин другояче да открием достойните хора в това общество. Имам чувството, че ние от дълго време спряхме да служим на истината.
Ако непрестанно заставаш зад ползите на един или различен тим, то това никога не значи, че търсиш истината. Вижте в Словакия убиха сътрудник, поради това което прави. У нас към момента няма такава заплаха, тъй като елитът ни не се усеща задоволително заплашен. Засега сме единствено на стадий пердах на публицист и офанзиви към издатели.
Но дано се върна още веднъж към тематиката за достолепието. Няма по-важно от него, тъй като то е обвързано със съвестта на индивида. Колкото по-праведен живот той е водил, толкоз по-голямо е неговото достолепие. Този човек е свободен. Съвестта ни е частицата Бог, която всеки един от нас носи. Този глас нормално шепне, той не крещи. Да потърсим тези хора, които към момента чуват Божия шепот. По достолепието им ще ги познаем.
Панова, която неведнъж е ставала обект на нападки в изданията близки или благосъстоятелност на депутата от Движение за права и свободи, е написала писмото очебийно разговорно. Тя се обръща към Пеевски с " брат ", а сама себе си назовава иронично " черен лебед " (както най-често е описвана в медийни публикации). Подписано е с " Бети Панова " (по думите й по този начин тя е известна измежду родственици и приятели). " Дневник " насочи към нея въпроси по мейл за аргументите, които са я подтикнали да напише писмото в този миг, както и да избере тъкмо подобен жанр на изложение.
В началото на седмицата разпространихте писмо до депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и " всички институции, които той публично и импровизирано съставлява ". Какво ви предизвика да го напишете?
- Аз съм Ваша колежка дълго преди да срещна брачна половинка ми (Панова е основен редактор на немскоезичното издание Wirtschaftsblatt - бел.ред.). От специалността ми съм наясно с разпределението на функциите в публичността. Съпругата на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) несъмнено няма място в неговата активност, в случай че не го съпровожда на протоколни срещи.
Очевидно във върховете на правосъдната власт има по-различно разбиране и там към този момент не си приказват за неизбежните стъпки, които би трябвало да се подхващат, с цел да се случи правосъдната ни промяна, а дебатират за.......съпруги. Затова използвах този остра самоирония с " и.д. младоженка на ръководителя на Върховен касационен съд ".
Ежедневно съм атакувана с неистини, клюки и операции от доста дълго време. Единственото, което направих за себе си, бе да потърся правдивост в съда и да мълча. Второто считах за собствен принос за опазването на престижа на институцията Върховен касационен съд.
Изобщо не допусках, че профанизацията, която царува в медиите на господин Пеевски ще болести и най-високите етажи на правосъдната власт. На 13 март по време на съвещанието на Съдийската гилдия за избор на ръководител на Софийския градски съд (СГС), арбитър Севдалин Мавров употребява името ми като значителен мотив в поддръжка на единия претендент. (Мавров, който е член на правосъдния съвет от квотата на съдиите, разгласи, че ще поддържа Светлин Михайлов и че не има вяра на изявленията по адрес на Михайлов, по този начин както не има вяра и на такива против ръководителя на Върховен касационен съд. Същият ден в. " Труд " разгласява публикация със заглавие " Тъмната сянка на Бети над Лозан Панов " - бел. ред.)
Признавам, че изживях същински културен потрес и това е повода да избера тази извънредно остра форма на подигравка и жлъч. Някой въпреки всичко трябваше да напомни на членовете на Висш съдебен съвет кои са и за какво престижът на институцията, която съставляват е толкоз значим.
От държанието на арбитър Мавров си извадих заключения, че една по-дебелашка провокация по никакъв метод не би нарушила откритите към този момент у нас " положителни нрави ". Само като се замисля какъв брой добър оракул беше Кристиан Таков, светла му памет. Обичаше да повтаря, че когато " дребният човек стартира да хвърля сянка, мракът е близо ". Дали ще успеем да спрем дребният човек, не зная, само че аз най-малко пробвах, за разлика от доста други.
Стилът на изложение сигурно направи усещане. Защо решихте да методите по този начин и бяхте ли разбрана?
- Само с този жанр можех да обрисувам по какъв начин наподобява в очите ми мракът. По този мотив избрах да вляза и в паралелната действителност, в която живеем. И нали ме бяха удостоили с ролята на хулиганка, взех решение да опитам по какъв начин е (в медиите близки или благосъстоятелност на Делян Пеевски се твърди, че Панова има престъпна регистрация за безчинство - бел. ред.). Този път обаче единствено допълних листата със съдии и прокурори, които застрашавам и ругая. С литературните средства, които използвах, даже им посегнах, в случай че към момента не са ме разбрали.
Посланието стигна ли докъдето трябваше, до получатела на писмото? Ако не - по какъв начин си го обяснявате?
- Дали другите хора ме схванаха? Вероятно мненията за написаното от мен ще Ви дадат по-добър отговор за това. Сега обаче боли още повече отпреди. Защото в случай че през призмата на такава дебелашка подигравка не сме съумели да забележим лицето на мрака, то това значи, че дребният човек към този момент е победил.
Ще прибавя също по този начин, че нямам нищо персонално срещу господин Пеевски. В последна сметка той е депутат и като подобен има своите гласоподаватели. Аз съм от хората, които почитат националния избор. Г-н Пеевски има и своето право да брани ползите си. Но твърдо се опълчвам на методите, по които прави това. В обръщението ми до него, задоволително в детайли обясних за какво не трябва да е по този начин.
Но не мисля, че е заслужено по отношение на него да бъде демонизиран, и то най-много от хора на толкоз високо политическо равнище. Той е признак, а не причина. Нека да се върнем обратно и да си напомним, че в годините след Прехода обликът на господин Пеевски имаше разнообразни имена. Все същото беше и няма значение дали се споделяше Илия Павлов, Емил Кюлев или носеше някакво друго име. Ако предположим, че господин Пеевски напусне още веднъж страната, по този начин както разгласи министър председателят преди време, уверена съм, че той автоматизирано ще се снабди със собствен правоприемник.
Вие сте от дълго време обект на офанзиви - от споменаване в изданията близки или благосъстоятелност на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски до това, че членове на някогашния състав на правосъдния съвет питаха брачна половинка ви дали се казвате " черен лебед ". Реагирала ли сте по различен метод, с изключение на с писмото?
- Атаките против мен не са без аргументи. С обезверените си опити да помръдне най-малко нещичко в правосъдната система, Лозан Панов си завоюва доста рискови врагове. Възхищавам му се на стоицизма! Действията по отношение на него минаха оттатък всевъзможни граници на допустимото или с две думи загубихме възпитание.
В тази връзка тиражираните неистини, клюки и операции за мен в медиите на господин Пеевски, за благополучие няма по какъв начин да трансформират биографията ми. Дори Бог не е в положение да промени предишното, тъй като там не може да се пипа.
Не реагирах доста дълго време точно поради това мое явно архаично схващане за отговорностите на правосъдния ни хайлайф. Дадох всичко от себе си, с цел да запазя достолепията на тези хора, само че тъпо, че не ми се получи. В последна сметка се убедих, че те зачитат моето достолепие в такава степен, в каквато зачитат и своето. Не бях в положение да направя нищо повече за тях. Признавам, че на мястото на брачна половинка ми щях да зашлевя един пестник на господин Узунов, само че дано не забравяме, че аз въпреки всичко съм хулиганката (През 2017 година по време на спор в предходния състав на правосъдния тогавашният представляващ Димитър Узунов попита ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов дали брачната половинка му се споделя " черен лебед ". По този метод тя беше упомената в диалози сред десни партии, стенограмата от които беше публикувана в общественото пространство и стана известна като казусът АРГО - бел. ред.).
Съпругът ми носи у себе си един присъщ аристократизъм и явно добре осъзнава ролята си на представител на най-висшата правосъдна инстанция, чийто престиж би трябвало да брани. Опасявам се, че господин Узунов и до през днешния ден към момента не е схванал, за какво е бил член на Висш съдебен съвет.
За страдание от репликата на арбитър Мавров на 13 март открих, че тематиката за брачната половинка на Лозан Панов към момента е в дневния ред на Висш съдебен съвет. Реагирах както открих за добре. А в този момент към този момент откакто излязох на ярко, с цел да " освободя ръководителя на Върховен касационен съд от зависимостите му от моето мрачно минало " дали бих могла като публицист да се включа в дебата, с цел да си изясним най-сетне за какво е толкоз значимо да се промени правосъдната ни система. Аз, за жалост, не споделям изказванието на правосъдната ни минстърка госпожа Цачева, че правосъдната промяна е завършила.
Писмото остава чувството, че в сходна среда, която вие определихте като среда на профанизация, няма метод за отбрана. Така ли е? Каква ще е идната ви стъпка?
- За болката, която претърпявам, имам вяра, че ще получа правдивост. Но аз не постъпих по този метод от нарцисизъм, а с цел да предизвиквам хората да погледнат по какъв начин наподобява тъмнината на мрака. Що се касае до моята последваща стъпка, бих желала да Ви опиша една история.
Тя е автентичен случай и в нея става дума за една дама, която е патогенен човеколюбец. Посветила е живота си да се грижи за житейски корабокрушенци. Когато следващият скитник, който тя е приютила вкъщи си, грижила се е за него, начертала му е по този начин да се каже бизнес проект, а той покаже, че няма интерес и харесва остарелия си живот, дамата се насочваше към идващия.
Виждам, че и на Лозан Панов му е мъчно да реализира примирение с изборите на хората за техния личен живот. В този смисъл аз съм много по-толерантна, тъй като от реакциите на обществото ни към редица безобразия, оставам с усещането, че сънародниците ни си харесват този живот, а аз не желая да им преча.
В такива случаи напомням на брачна половинка ми, че е задължен да почита желанията на хората, тъй като свободата да избираме ни е дадена свише. В последна сметка ориста на човек е функционалност точно на неговите ежедневни избори. В този смисъл, въпреки и с изключително мнение, аз одобрявам волята на болшинството.
Споменахте съществуването на паралелна действителност у нас - каква е тя, кой я построява и поддържа и какви са средствата против нея?
- Картоненият хайлайф е този, който поддържа паралелната ни действителност, тъй като той единствен се нуждае от нея. Страхувам се, че в случай че четеш вестници и гледаш телевизия в действителност има действителна заплаха да изпаднеш в раздвояване на личността.
От седем години не виждам телевизия, тъй като доста постоянно ми се постановяваше да закусвам и вечерям с откровени простаци. Реших, че допирът с такива хора е рисков и човек може да прихване. Моето усещане е, че българинът ненавижда елита си и не зачита престижи. Мисля, че това отношение е заслужено, тъй като това е един мукавен хайлайф.
Хората интуитивно усещат какво се крие зад маската. В нашата хилядолетна история в никакъв случай не е имало толкоз огромен недостиг на хора с достолепие. За това и си мисля, че ние публицистите сме измежду най-големите грешници. Битката да смъкваме лъскавите картонени опаковки на така наречен хайлайф е наш професионален дълг. Няма по какъв начин другояче да открием достойните хора в това общество. Имам чувството, че ние от дълго време спряхме да служим на истината.
Ако непрестанно заставаш зад ползите на един или различен тим, то това никога не значи, че търсиш истината. Вижте в Словакия убиха сътрудник, поради това което прави. У нас към момента няма такава заплаха, тъй като елитът ни не се усеща задоволително заплашен. Засега сме единствено на стадий пердах на публицист и офанзиви към издатели.
Но дано се върна още веднъж към тематиката за достолепието. Няма по-важно от него, тъй като то е обвързано със съвестта на индивида. Колкото по-праведен живот той е водил, толкоз по-голямо е неговото достолепие. Този човек е свободен. Съвестта ни е частицата Бог, която всеки един от нас носи. Този глас нормално шепне, той не крещи. Да потърсим тези хора, които към момента чуват Божия шепот. По достолепието им ще ги познаем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ