В началото на октомври дърветата се разделят със зелената си

В началото на октомври дърветата се разделят със зелената си хубост и този развой носи неизбежна потиснатост на света. Тъгата върви ръка за ръка с тишината, която незабелязано се настанява сред думите. В тази мрачна атмосфера изключително добре звучат странните, мъчителни истории.

Азиатската литература като че ли е профилирана в тях. Тя населява причудливата страна на човешкото битие и обича сериозните тематики. Взира се в прашните пукнатини на всекидневието и намира там непредвидени истини – в отхвърли, в паметта, в тялото, което не желае да се подчинява.

Тези пет романа се вплитат изтънчено в красивата гибел на лятото.
„ Земляни “, Саяка Мурата
Най-много ме е боязън да допускам, че думите, които обществото ме кара да изказвам, са мои.

Нацуки е вълшебница с говорещ таралеж. Юу се пробва да е естествен. Томоя е погнусен от обществото. И тримата са извънземни – или най-малко в това имат вяра самите те.

В „ Земляни “ Саяка Мурата основава свят, в който действителността и фантазията се преплитат в мъчително съкровен роман за контузия, отчуждение и оцеляване. Главната героиня Нацуки се изправя пред едно неразбираемо за нея общество, с чиято неприязън към другите се бори през целия си живот. Романът е тъмен, уединен и неуместен като есента – сезон, в който хубостта на разпада прикрива тишината на болката.

Мурата употребява метафората „ фабрика за бебета “, с цел да подлага на критика обществените упования към дамите, фамилията и репродукцията. Книгата шокира, само че и дава мотив за размисъл в студените дни, които карат съзнанието да се отчуждава от действителността.
„ Вегетарианката “, Хан Канг
Усещането, че в никакъв случай не е живяла същински в този свят, я връхлетя ненадейно. Това беше реалност. Никога не беше живяла. Още като дете, доколкото си спомняше, не беше правила нищо друго, с изключение на да понася.

„ Вегетарианката “ е роман за отхвърли – от месото, от тялото, от обществената роля. След призрачен сън, в който вижда кървави подиуми, Йонгхе взема решение да стане вегетарианка, което провокира потрес и експанзия от страна на фамилията ѝ. В опитите си да я „ вразумят “, най-близките ѝ хора прибягват до неразбираема експанзия и тормоз. Младата жена остава тиха и непоклатима като дърво.

Романът е разграничен на три елементи, всяка разказана от друг персонаж. Освен къси мемоари за кошмарите, гласът на Йонгхе не участва в романа – факт, който акцентира невидимостта на дамите в корейското общество. Есента тук не е просто декор, а вътрешно положение – на оттегляне, на разпад, на обединение с природата.

Героинята последователно се трансформира в растение, в нещо оттатък човешкото, в знак на самостоятелност. Хан Канг, която през 2024 година получава Нобелова премия за литература, основава лиричен, само че обезпокоителен свят, в който нежността на дърветата и насилието съжителстват като сестри.
„ Пачинко “, Мин Джин Ли
Да живееш всеки ден измежду хора, които отхвърлят да признаят човешкото в теб, изисква голяма храброст.

В свят, който намерено те презира, оцеляването е не просто биологичен акт, а същински протест.

„ Пачинко “ споделя по какъв начин тази увереност се предава от потомство на потомство – като тежест, само че и като обет. Историята на Сунджа и фамилията ѝ не се движи по права линия, а се натрупва и утаява, като спомен, който не желае да бъде пропуснат.

Мин Джин Ли написа с оня вид съчувствие, който не унижава, а разкрива силата на тези, които живеят в периферията на историята. Това е разказ, който не се чете, а се претърпява – постепенно, със схващане за последователност, за чупливост, за това човешко възприятие, което би трябвало да бъде прието, даже когато светът отхвърля да го направи.
„ Къщата с вратите “, Тан Туан Ен
Всички ние рано или късно ще бъдем забравени. Като вълна в океана, която не оставя диря след себе си. Ще бъдем запомнени единствено посредством историите си.

„ Къщата с вратите “ е история, разказана посредством шепот.

С безкрайна грациозност Тан Туан Ен преплита измислената история на Лезли и Робърт Хамлин с действителното посещаване на английския публицист Съмърсет Моъм в Пенанг, Малайзия, през 1921 година Посещението му пропуква видимо съвършения живот на фамилната двойка, а едно ликвидиране разкрива уязвимостта на дамата в обществената конструкция на колониализма. Разговорите сред основните герои са самобитен метафизичен размисъл за другите измерения на човешките връзки. Романът изследва потиснатата половост и наследството на колониализма, като употребява вратите като знак на граници – сред минало и настояще, сред интимното и публичното, сред изреченото и премълчаното.

И въпреки действието да се развива във влажната горещина на малайзийския архипелаг, в книгата се прокрадва тихата потиснатост на есента.
„ Оризовата майка “, Рани Маника
Те не довършваха изреченията си, а споделяха тишината сред думите.

Животът на Лакшми е като че ли оризово поле – плодородно, само че белязано от разрушителни наводнения и пагубни суши.

Историята минава през генерации, които споделят белезите на обща контузия, само че и изпитват мощна обич един към различен. Рани Маника написа по едно и също време със сурова уточненост и магическа сензитивност – духове, богове и мемоари населяват всекидневието. Това е книга за матриархалната мощ и за това невидимо завещание, което остава в кръвта и езика. Горчивата хубост на романа припомня за есенно листо, чиито жълти оттенъци са колкото обаятелни, толкоз и смъртоносни.