Спасяването на Сарафов дебне отвсякъде
В началото на годината, когато Народното събрание одобри ремонти, с които забрани на настоящия Висш правосъден съвет (ВСС) да избере нов основен прокурор и ограничи мандата на изпълняващия функционалностите (и.ф.) основен до 6 месеца, изглеждаше, че Борислав Сарафов няма да остане на този пост. Но това беше от дълго време. Днес обстановката е изменена, а Сарафов като че ли има всички шансове да остане отпред на държавното обвиняване. Вярно, че ще бъде комплицирано, само че не и невероятно.
Спасяването на Сарафов може да стане с основни решения от две институции. Иначе казано, в случай че пасиансът му се подреди, ще го бъде.
Първо беше законът
Нека върнем лентата малко обратно. В началото на годината Народното събрание одобри ремонти в Закона за правосъдната власт. Вносител и главен бранител на новите текстове бяха ПП-ДБ . Те упорстваха за няколко неща – този Висш съдебен съвет да не избира идващия основен прокурор, изпълняващият функционалностите да има шестмесечен мандат, да не може да се кандидатира за основен прокурор по-късно и Висш съдебен съвет да го в профил от служба, в случай че се окаже, че шестте месеца са изтекли.
От всичко това Народното събрание одобри следното – Висш съдебен съвет с изминал мандат (какъвто е сегашният) не може да избира основен прокурор. И, второ, мандатът на и.ф. е шест месеца.
На пръв взор това значи, че Сарафов не може остане на поста. Но единствено на пръв взор.
Още по тематиката:
Минаха шест месеца и щеш не щеш Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет трябваше да се занимае с този период. Тази гилдия по традиция гласоподава в унисон с желанията на основния прокурор с едно-единствено изключение – уволнението на Иван Гешев . Тогава се разбра, че колегията гласоподава желанията на политическите сили . Впрочем, и целият Висш съдебен съвет, освен прокурорите.
Та, тази гилдия напълно предстоящо не желаеше да приключи мандат на Сарафов. Затова си откри опрощение – шестмесечният период не важи за заварени случаи , тъй като Народното събрание не е споделил категорично, че поправката има ретроактивно деяние, т.е. противоположна мощ. Така и.ф. основният прокурор резервира поста си, а шестте месеца период се трансфораха в досадна детайлност.
После беше съдът
Изненадващо обаче Върховният касационен съд (ВКС) реши да не си мълчи по тематиката. Как се случи това? Във Върховен касационен съд бяха импортирани две претенции на Сарафов за обновяване на към този момент завършили каузи. Това е пълномощие на основния прокурор, от което са се възползвали съвсем всички шефове на държавното обвиняване.
Но ръководителят на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд и още един съдия хвърлиха бомбата, излизайки със мнение, че Сарафов не може да внася такива претенции, тъй като неговият мандат на и.ф. е изминал на 21 юли. Т.е. Върховен касационен съд се базира на поправката за шестте месеца, на процедура заявявайки, че Сарафов към този момент не е основен прокурор. Неговият отговор беше, че тяхното мнение е " осведомителна записка " .
Още по тематиката:
Становището на съда би следвало да е меродавно, когато става дума за закон, нали по този начин? Не тъкмо. Истината е, че отводът на Върховен касационен съд да възобнови тези две каузи се разгръща единствено върху съответните проблеми. Т.е. тези решения нямат никакво значение за останалите функционалности на основния прокурор. Да, казаното от Върховен касационен съд повдига доста въпроси за неговите пълномощия по принцип и може да бъде тълкувано в смисъла, че за наказателните съдии той към този момент не е основен прокурор. Но до там. Дали е или не е, се взема решение на други места. А подготовката за " верните " решения е почнала от дълго време.
Автентично тълкуване
Все отново не е дребна работа най-висшата правосъдна инстанция да каже, че основният прокурор не е основен прокурор . Затова трябваше да се направи нещо. Във Висш съдебен съвет отначало започнаха разногласия за тези шест месеца и за това важат ли или не важат за заварените случаи. На помощ се притече правосъдният министър Георги Георгиев, който по принцип твърди, че не може да се бърка в самостоятелната правосъдна власт и отхвърля да разяснява дали Сарафов към момента е основен прокурор. Та Георгиев разгласи, че ще свика пленума на Висш съдебен съвет, с цел да решат те дали да изискат така наречен достоверно пояснение от Народното събрание.
Последното е неособено известна процедура и се употребява много рядко. Казано простичко значи да питаме създателя какво е желал да каже . В случая създателят е законодателят, а съчинението – законовата норма. И тъй като един куп адвокати спорят за тези шест месеца, от Народното събрание ще се изиска самичък да разтълкува личната си воля. Т.е. важат или не важат за заварени случаи.
Още по тематиката:
Ето това е първият метод, по който Сарафов може да резервира поста си . Ако Народното събрание разтълкува, че шестте месеца не важат за заварени случаи, той може да остане и.ф. за неустановен период. Тълкувателните решения, както и другите актове, се одобряват с болшинство. Т.е., в случай че настоящето болшинство реши, че Сарафов би трябвало да е основен прокурор, ще го остави на поста.
А все още наподобява, че ръководещите желаят тъкмо това. Бойко Борисов към този момент показва, че за него Сарафов е легален основен прокурор. А министър председателят Росен Желязков и правосъдният министър Георгиев откриха дружно с и.ф. конгрес на балканските основни прокурор в София. Разбирай - легитимацията е в ход.
Чакаме решение на КС
Втората малка врата на спасяването може да бъде отворена от Конституционния съд (КС). В момента там има висящо дело, по което е атакувана друга наредба от признатите през януари ремонти. Според нея процедурите, почнали при влизане на закона в действие, се приключват. А по това време Сарафов, който другояче обществено съобщи, че няма предпочитание да става основен прокурор, бе претендент тъкмо в такава процедура, оповестена от Висш съдебен съвет. Единствен освен това. Заради поправките тя бе прекъсната, само че нищо чудно да се окаже, че това е било непозволено.
Докладчик по това дело е, номиниран от ГЕРБ и определен и с поддръжката на " ДПС-Ново начало ", Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ , т.е. с гласовете на ръководещото болшинство. за разглеждане, въпреки че трима съдии – Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов –.
Как се стигна до делото? Конституционен съд в действителност бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС), пред който пък Сарафов обжалваше решението за спряната процедура по избора му за основен прокурор., че не могат да се произнесат, тъй като поправките в Закона за правосъдната власт опонират на Конституцията. Според тях с измененията Народното събрание е иззел функционалностите на Висш съдебен съвет – да открива и приключва процедури за избор. И защото, споделят съдиите от Върховен административен съд, е неприемливо нормално Народно заседание (а единствено Велико) да трансформира пълномощията на конституционно открит орган като Висш съдебен съвет, значи законът опонира на Конституцията.
Конституционен съд към момента не се е произнесъл по това дело. Но по него има подадени няколко мнения от организации и адвокати. Част от тях поддържат тезата на Върховен административен съд, че измененията са противоконституционни.
Още по тематиката:
Връщаме се откъдето започнахме
При по този начин създалата се обстановка е ясно, че най-малко едното решение за оставането на Сарафов на поста зависи от Народното събрание. Във втория случай с Конституционен съд обстановката е малко по-сложна. Ако Конституционен съд реши, че атакуваната смяна е противоконституцонна, това ще засегне единствено прекратената процедура, в която участваше Сарафов . Т.е. Висш съдебен съвет може да я разгласи още веднъж, само че въпреки всичко остава казусът с изтеклия мандат на членовете му. Както бе упоменато, парламенът одобри, че Висш правосъден съвет с изминал мандат не може да избира основен прокурор. Но в това време депутатите не са почнали процедура по желание на състав на съвета.
А и нищо чудно сегашният състав на съвета да реши, че онази корекция с изтеклия мандат не важи за тях, нали са заварено състояние. Не е като да не са го правили и преди.
Спасяването на Сарафов може да стане с основни решения от две институции. Иначе казано, в случай че пасиансът му се подреди, ще го бъде.
Първо беше законът
Нека върнем лентата малко обратно. В началото на годината Народното събрание одобри ремонти в Закона за правосъдната власт. Вносител и главен бранител на новите текстове бяха ПП-ДБ . Те упорстваха за няколко неща – този Висш съдебен съвет да не избира идващия основен прокурор, изпълняващият функционалностите да има шестмесечен мандат, да не може да се кандидатира за основен прокурор по-късно и Висш съдебен съвет да го в профил от служба, в случай че се окаже, че шестте месеца са изтекли.
От всичко това Народното събрание одобри следното – Висш съдебен съвет с изминал мандат (какъвто е сегашният) не може да избира основен прокурор. И, второ, мандатът на и.ф. е шест месеца.
На пръв взор това значи, че Сарафов не може остане на поста. Но единствено на пръв взор.
Още по тематиката:
Минаха шест месеца и щеш не щеш Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет трябваше да се занимае с този период. Тази гилдия по традиция гласоподава в унисон с желанията на основния прокурор с едно-единствено изключение – уволнението на Иван Гешев . Тогава се разбра, че колегията гласоподава желанията на политическите сили . Впрочем, и целият Висш съдебен съвет, освен прокурорите.
Та, тази гилдия напълно предстоящо не желаеше да приключи мандат на Сарафов. Затова си откри опрощение – шестмесечният период не важи за заварени случаи , тъй като Народното събрание не е споделил категорично, че поправката има ретроактивно деяние, т.е. противоположна мощ. Така и.ф. основният прокурор резервира поста си, а шестте месеца период се трансфораха в досадна детайлност.
После беше съдът
Изненадващо обаче Върховният касационен съд (ВКС) реши да не си мълчи по тематиката. Как се случи това? Във Върховен касационен съд бяха импортирани две претенции на Сарафов за обновяване на към този момент завършили каузи. Това е пълномощие на основния прокурор, от което са се възползвали съвсем всички шефове на държавното обвиняване.
Но ръководителят на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд и още един съдия хвърлиха бомбата, излизайки със мнение, че Сарафов не може да внася такива претенции, тъй като неговият мандат на и.ф. е изминал на 21 юли. Т.е. Върховен касационен съд се базира на поправката за шестте месеца, на процедура заявявайки, че Сарафов към този момент не е основен прокурор. Неговият отговор беше, че тяхното мнение е " осведомителна записка " .
Още по тематиката:
Становището на съда би следвало да е меродавно, когато става дума за закон, нали по този начин? Не тъкмо. Истината е, че отводът на Върховен касационен съд да възобнови тези две каузи се разгръща единствено върху съответните проблеми. Т.е. тези решения нямат никакво значение за останалите функционалности на основния прокурор. Да, казаното от Върховен касационен съд повдига доста въпроси за неговите пълномощия по принцип и може да бъде тълкувано в смисъла, че за наказателните съдии той към този момент не е основен прокурор. Но до там. Дали е или не е, се взема решение на други места. А подготовката за " верните " решения е почнала от дълго време.
Автентично тълкуване
Все отново не е дребна работа най-висшата правосъдна инстанция да каже, че основният прокурор не е основен прокурор . Затова трябваше да се направи нещо. Във Висш съдебен съвет отначало започнаха разногласия за тези шест месеца и за това важат ли или не важат за заварените случаи. На помощ се притече правосъдният министър Георги Георгиев, който по принцип твърди, че не може да се бърка в самостоятелната правосъдна власт и отхвърля да разяснява дали Сарафов към момента е основен прокурор. Та Георгиев разгласи, че ще свика пленума на Висш съдебен съвет, с цел да решат те дали да изискат така наречен достоверно пояснение от Народното събрание.
Последното е неособено известна процедура и се употребява много рядко. Казано простичко значи да питаме създателя какво е желал да каже . В случая създателят е законодателят, а съчинението – законовата норма. И тъй като един куп адвокати спорят за тези шест месеца, от Народното събрание ще се изиска самичък да разтълкува личната си воля. Т.е. важат или не важат за заварени случаи.
Още по тематиката:
Ето това е първият метод, по който Сарафов може да резервира поста си . Ако Народното събрание разтълкува, че шестте месеца не важат за заварени случаи, той може да остане и.ф. за неустановен период. Тълкувателните решения, както и другите актове, се одобряват с болшинство. Т.е., в случай че настоящето болшинство реши, че Сарафов би трябвало да е основен прокурор, ще го остави на поста.
А все още наподобява, че ръководещите желаят тъкмо това. Бойко Борисов към този момент показва, че за него Сарафов е легален основен прокурор. А министър председателят Росен Желязков и правосъдният министър Георгиев откриха дружно с и.ф. конгрес на балканските основни прокурор в София. Разбирай - легитимацията е в ход.
Чакаме решение на КС
Втората малка врата на спасяването може да бъде отворена от Конституционния съд (КС). В момента там има висящо дело, по което е атакувана друга наредба от признатите през януари ремонти. Според нея процедурите, почнали при влизане на закона в действие, се приключват. А по това време Сарафов, който другояче обществено съобщи, че няма предпочитание да става основен прокурор, бе претендент тъкмо в такава процедура, оповестена от Висш съдебен съвет. Единствен освен това. Заради поправките тя бе прекъсната, само че нищо чудно да се окаже, че това е било непозволено.
Докладчик по това дело е, номиниран от ГЕРБ и определен и с поддръжката на " ДПС-Ново начало ", Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ , т.е. с гласовете на ръководещото болшинство. за разглеждане, въпреки че трима съдии – Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов –.
Как се стигна до делото? Конституционен съд в действителност бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС), пред който пък Сарафов обжалваше решението за спряната процедура по избора му за основен прокурор., че не могат да се произнесат, тъй като поправките в Закона за правосъдната власт опонират на Конституцията. Според тях с измененията Народното събрание е иззел функционалностите на Висш съдебен съвет – да открива и приключва процедури за избор. И защото, споделят съдиите от Върховен административен съд, е неприемливо нормално Народно заседание (а единствено Велико) да трансформира пълномощията на конституционно открит орган като Висш съдебен съвет, значи законът опонира на Конституцията.
Конституционен съд към момента не се е произнесъл по това дело. Но по него има подадени няколко мнения от организации и адвокати. Част от тях поддържат тезата на Върховен административен съд, че измененията са противоконституционни.
Още по тематиката:
Връщаме се откъдето започнахме
При по този начин създалата се обстановка е ясно, че най-малко едното решение за оставането на Сарафов на поста зависи от Народното събрание. Във втория случай с Конституционен съд обстановката е малко по-сложна. Ако Конституционен съд реши, че атакуваната смяна е противоконституцонна, това ще засегне единствено прекратената процедура, в която участваше Сарафов . Т.е. Висш съдебен съвет може да я разгласи още веднъж, само че въпреки всичко остава казусът с изтеклия мандат на членовете му. Както бе упоменато, парламенът одобри, че Висш правосъден съвет с изминал мандат не може да избира основен прокурор. Но в това време депутатите не са почнали процедура по желание на състав на съвета.
А и нищо чудно сегашният състав на съвета да реши, че онази корекция с изтеклия мандат не важи за тях, нали са заварено състояние. Не е като да не са го правили и преди.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ