Музикални хроники: Как Rage Against The Machine стана символ на революционните настроения през 90-те
В началото на 90-те социолозите обръщат взор към ново потомство младежи и ги разпознават като „ Поколението X ” – наименование, обещано от канадския публицист Дъглас Копланд в бестселъра му „ Поколението хикс: Истории за една ускорена просвета “.
Профилът на тези младежи е обрисуван около книгата на Копланд, около хитовия инди филм Slacker и около епохалния албум на Nirvana Nevermind: концепцията е, че тогавашните младежи са цинични, апатични, презадоволени и обезверени.
Той срутва всяка клиширана и неинформирана визия за поколението, което гради своя живот в бурното време от началото на 90-те.
Зак де ла Роча, Том Морело, Тим Комърфорд и Брад Уилк са решени да провокират смяна.
Мултиетнически, непосредствен и раздразним колектив, Rage Against The Machine не са първата тайфа, която цели да сплоти световете на хард рока, пънка и хип-хопа, само че с техните въздействия от Led Zeppelin (рифове и динамика), Public Enemy (провокативност и продукция), The Clash (визия) и Джил Скот-Херон (текстове и радикализъм), квартетът заформя избухлив коктейл, чиято вълна ще бъде усетена по целия свят.
Едноименният дебютен албум Rage Against The Machine e провокаторски революционен апел, който окуражава самостоятелното мислене и радикалните каузи. На обложката пък е спечелилата „ Пулицър “ фотография на обществено самозапалил се будистки духовник във Виетнам през 1963 година
Така през цялото време Rage Against The Machine се декларират като друга група, която не може просто да бъде подмината. Група, която демонстрира междинен пръст на конформизма освен в политически, само че и в музикален проект. „ Никакви семпли, кийборди и синтезатори не бяха употребявани при основаването на този албум “, категорично прецизира една от бележките към изданието, с цел да сложи звученето на RATM в контрастност с полирания тон на осемдесетарския рок.
Де ла Роча пък има въздействието на злокобен махленски просветител на фона на хард фънк ритмите, създавани от барабаниста Брад Уилк и басиста Тим Комърфорд.
Резултатът звучи освежаващо, самоуверено и ще се трансформира в основа напред в годините за групи като Deftones, System Of A Down, Muse и Gallows.
В бележките към албума Rage Against The Machine насочат и „ благодарности за вдъхновението “ към водача на „ Черните пантери “ Хюи Нютон и офицера от ИРА Боби Сандс, умрял в пандиза поради гладна стачка.
В първото си десетилетие дружно, четиримата от RATM поддържат редица дела за обществена правдивост, като в една от тях приключилият „ Харвард “ Том Морело се сплотява с фронтмена на System Of A Down Сердж Танкян, до момента в който Де ла Роча работи на терен с антикапиталистическите бунтовници в Мексико от Сапатистката войска за национално избавление. Вокалистът на групата се явява и персонално пред Комитета по правата на индивида към Организация на обединените нации, с цел да изиска ново дело за Мумия Абу-Джамал – политически деятел и публицист, някогашен член на „ Черните пантери “, противоречиво наказан на гибел за ликвидиране на служител на реда във Филаделфия.
Тяхната решителност и религия може би е най-добре илюстрирана от думите на Де ла Роча в Guerilla Radio: “Трябва да се стартира отнякъде / Трябва да се стартира все в миналото / Какво по-добро място от тук / Какъв по-добър миг от в този момент ”.
До края на 90-те Rage Against The Machine са измежду най-хубавите и най-значимите рок групи на планетата, сплотяващи метъл, пънк и хип-хоп почитатели за своята идея. В първите си три албума – дебютния плюс Evil Empire (1996) и The Battle Of Los Angeles (1999), те основават материал с голямо въздействие и затварят цикъла с кавър албума Renegades (2000), показал на техните почитатели кои актьори са водещото им ентусиазъм.
Днес RATM към момента съществува и през предходната година се радваше на възобновление на известността си около митингите в Америка и придвижването Black Lives Matter след убийството на чернокожия Джордж Флойд от служител на реда. Възгледите и посланията на групата не престават да бъдат настоящи толкоз, колкото и фразата „ Майната ти, няма да върша каквото ми казваш “ от огромния им шлагер Killing In the Name.
Музиката, духът и концепциите на Rage Against The Machine няма по какъв начин да бъдат харесвани от всички, само че през годините групата потвърди искреността на своите политически позиции и даже единствено това, дружно с безспорната музикална класа, е задоволително да им извоюва постоянно място в историята.
Снимки: Wikipedia
