Босът на Красимир Дачев: Стария Фатик взе орден за каптагона
В началото на 80-те години на предишния век Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия разпорежда на тайните компании от орбитата на Държавна сигурност да провеждат производството и трафика на каптагон – синтетичен опиат, именуван „ горивото на войната ”, написа „ Уикенд “.
А брилянтната мрежа от контрабандни канали е изплетена от Исмет Тюркмен Шабан – Големия Фатик, който открехнал за огромния бизнес сенчестия приватизатор Красимир Дачев, завладял „ Свилоза “ с престъпна скица, която се прави оценка на 100 милиона $.
За „ заслугите “ си наричаният още Стария Фатик мафиотски необут е награден с медал персонално от Тодор Живков. Името Фатик значи „ Човекът, който отваря ” – псевдоним, получен точно поради отварянето на контрабандните канали.
Каптагонът представлява композиция от амфетамин и теофилин. Създаден е през 1961 година и се приема като по-лека форма на амфетамин. Той работи стимулиращо и се употребява за възстановяване на психологичното положение на армията или полицията при рискови обстановки.
С творби в Народна република България медикамент е снабдявана войската на Саддам Хюсеин в Ирак и разнообразни търговци на опиати в Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата върхушка към производството и износа е голям заради рекордните облаги във валута.
Отначало каптагонът се внася публично от истинския му производител – западногерманската компания „ Дегуса “ – Хамбург. Човекът, който прави това, се споделя Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, Големия Фатик.
Той произлиза от кюрдско-сирийски клан. В Народна република България е въртял търговия с оръжие, с опиати като каптагон и съгласно оперативните данни на Министерство на вътрешните работи от този момент – и с крадени коли, като осъществявал преноса им през Турция и ги доставял чак до арабските страни. Името му се цитира в отчета на вътрешния министър Христо Данов от 1991 година за структурата и активността на Държавна сигурност.
Исмет Шабан идва в България през 70-те години на предишния век, публично като бежанец от Сирия. По това време той има издадена смъртна присъда в Турция за комунистическа активност, само че съумява да избяга в София и е разгласен за търсене от Интерпол.
За заслугите си през 1988 година е награден от самия Тодор Живков с медал „ Кирил и Методий ” – Първа степен. Официално за направено подаяние към Фондация „ Людмила Живкова ”, а импровизирано – поради каптагона. В музейната колекция на Министерство на вътрешните работи се пази позлатеният револвер, с който Държавна сигурност награждава Тюркмен-Шабан за особените му заслуги към създаването на контрабандните канали при комунистическия режим. Настанен е в представителна къща в столичния квартал „ Бояна “.
През 1981 посредством компанията на Шабан „ Тюркмен “ каптагонът е импортиран публично в Народна република България от компанията – производител „ Дегуса “ от Федерална Република Германия.
От България той се реекспортира за Близкия изток на доста по-висока цена. Исмет Тюркмен-Шабан работи с най-висши подкрепи от комунистическия режим и Държавна сигурност и се трансформира в един от най-доверените й хора по линия на контрабандата, като работи със структурите на Държавна сигурност чак до 1989 година
Умира през 1998 година и е завещан от сина си Фатик Тюркмен Шабан – Малкия Фатик. Той е апетитен за една от главните фигури в трафика на амфетамини и коли след измененията. Роден е през 1963 година в Истанбул и идва у нас дружно с татко си.
Малкия Фатик е прочут още като Филип Димитров Найденов, защото си сменя името в респект към бащата на близкия си другар и необут на „ Мултигруп ” Илия Павлов. Малкия Фатик е убит през 2003 година в София и след гибелта му някогашният основен секретар Божидар Попов обществено декларира, че той е бил сътрудник на няколко ръководства на Държавна сигурност и е разполагал с карта на тоталитарната загадка работа.
След първия импорт Тюркмен-Шабан обаче стартира да играе ролята единствено на фиктивен адресат на стоката. Той се среща с кадровия офицер от Държавна сигурност Божидар Йорданов, който познава като чиновник на „ Сокотрейд “ – една от неявните компании на „ Кинтекс “. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, импортиран от „ Тюркмен “.
Шабан получава 25 пфенига % на блистер, а Йорданов – пазарната разлика. Човекът на „ Кинтекс “ обаче оказва помощ на Шабан да получи заем от 5 млн. немски марки от „ Минералбанк “. С тях се внасят към 1 млн. опаковки каптагон от Федерална Република Германия.
Реклама
Сделката включва превод на 400 000 $ по секретната аварийна валутна стратегия – черната каса на комунистическата върхушка, а по сметката на сдружението „ Интерпред “, осигурило гаранцията за заема – към 150 000 $. Пратката идва в София през август 1986 година
От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителния лист на Световната здравна организация и на процедура търговията с него се трансформира в закононарушение. Каптагонът незабавно е стихотворец от „ Икомев “ – първата от секрети задгранични компании на Държавна сигурност, записана още през далечната 1964 година във Вадуц – столицата на Лихтенщайн, и е под шапката на външнотърговското обединяване „ Интеркомерс “. Открито е посланичество на „ Икомев ” в София към „ Интеркомерс “.
Това става с поверителна заповед на тогавашния министър на външната търговия Христо Христов. Само че участниците в схемата са същите. Представителството е управлявано от Божидар Йорданов, който към този момент е в „ Кинтекс “, а негова дясна ръка е Големия Фатик.
Пак през 1981 година, когато Исмет Шабан стартира формалния импорт на каптагон, Държавно стопанско обединение „ Фармахим “ и Химико-фармацевтичният комбинат (ХФК) – София, подписват контракт за създаване на технология за производството на наркотичното вещество. Това произвеждане в Народна република България обаче нарушава патентните права на формалния производител – западногерманската „ Дегуса “.
Веднага се обезпечава вносна линия за произвеждане. Това става със съдействието на Държавна сигурност, а продукцията се осъществя посредством „ Кинтекс “. Генералният шеф на оръжейната компания Иван Дамянов изяснява, че комерсиалните покупко-продажби с каптагон до 1985 година са се осъществявали посредством Трета дирекция „ Скрит пренос “ с шефове Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се прави взаимно с „ Фармахим “ по рекомендация и под контрола на Второ основно ръководство (ВГУ) на Държавна сигурност – контраразузнаването на режима.
В схемата взе участие ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско поданство, прочут още като Виктор Мартин Радев. Началникът на поделение „ Крупна валутно-контрабандна активност “ и „ Кинтекс “ в едно от ръководствата в Министерство на вътрешните работи Стефан Лилов показва, че до 1986 година е съществувал контракт с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава каптагон и по този метод с част от облагата е изплащал линията. Продажбата се реализира посредством „ Кинтекс “, а по-късно посредством „ Икомев “.
Архивните документи сочат, че производството на каптагон се осъществя на три места – в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в Химико-фармацевтичен комбинат „ Станке Димитров “ (днес в Дупница).
„ Непосредствено след образуването на представителството на „ Икомев “ устно ми беше разпоредено от министър Христов да изнеса от страната останалите количества каптагон, които бяха създадени в страната и бяха на Шамаа. Нито аз, нито моите чиновници имат общо с изнасянето. Нашето присъединяване е било единствено с оглед намирането на клиентите и приемането на стоката от „ Фармахим “ и предаването на въпросните клиенти ”, споделя спестовно Божидар Йорданов. Той разяснява, че преносът на каптагон е утвърден персонално от тогавашния зам.-министър на вътрешните работи и генерал-полковник от Държавна сигурност Григор Шопов. Той е огледал складовите бази и е изказал утвърждение.
Заради големите облаги от каптагона, компаниите от орбитата на Държавна сигурност стартират борба кой да го изнася и оспорват монопола на „ Икомев “. Една от външнотърговските централи, която се пробва да извърши покупко-продажби, е „ Трансимпекс “.
Нейният общоприет шеф Янко Чибуков след измененията признава пред следствието, че главните участници в интервенциите с препарата са чиновници от 19-а адвокатска фирма „ Реекспортни интервенции “ в организацията. Генералният представител на „ Икомев “ Божидар Йорданов прибавя и имената на още две компании – „ Маимекс “ и „ Туристпотреб “.
И за трите случая Йорданов сезира министър Христов. През 1988 година „ Ширио “ също се замесва в износа на каптагон, като от нейно име от „ Фармахим “ са купени към 40 000 опаковки. Шефът й – оръжейният търговец и сътрудник на Държавна сигурност Емилиян Гебрев, скандално твърди, че не е знаел за износа, движен от Господин Николов – някогашен чиновник на „ Кинтекс “.
Най-големият съперник на „ Икомев “ в контрабандата със неразрешения лекарствен препарат обаче се оказва един сътрудник на Държавна сигурност. През 1987 година „ Икомев “ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от Борислав Божилов, прочут като Боби Бец. Той работи като интернационален водач в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години основава лична транспортна компания, с която по някои дестинации сполучливо конкурира държавния монополист СОМАТ.
Според някогашният шеф на Шести отдел в Шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов Боби Бец си купил тапия за висше обучение от Финансово-стопанския институт в Свищов, движел се умерено измежду елита на страната и опциите му за далавери и корупция в огромна степен се дължали на връзките му в Държавна сигурност.
Димитър Иванов разкрива, че Боби Бец е нещатен помощник на транспортния отдел на Второ главно управление (на ДС), „ имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно ”. През 1983 година Божилов е задържан от чиновници на Шесто ръководство и е с мерцедес по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Съден е за корупция.
Пред следствието след 1989 година Божилов разкрива детайлности за търговията с каптагон, които водят до хора от върховете на властта. Бившият министър Христо Христов е споделил с Божилов, че през 1987 година се е състояло заседание на генералните шефове на компаниите производителки и търговците във връзка каптагона. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми сподели след това, че на това заседание е било одобрено мнението за продължение на производството, твърди Боби Бец.
Генералният представител на „ Икомев “ Божидар Йорданов също разкрива за генералска среща през 1988 година при тогавашния външен министър Петър Младенов. На нея с изключение на Йорданов са министърът на външната търговия Христо Христов и трима генерал-майори – Иван Иванов – зам.-началник на Второ главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, Георги Танев – министър на вътрешните работи и Кирил Величков – началник на Четвърто ръководство на Държавна сигурност.
Повод за незабавното събиране са обвиняванията в западна преса, които свързват името на Тодор Живков с противозаконен трафик на злато. Йорданов акцентира пред Младенов, че златото е изцяло законна активност, само че доста по-опасен е въпросът, обвързван с търговията с каптагон. Младенов и ген. Величков поддържат това мнение. Тогава Христов отговоря, че в действителност е ставала търговия, само че дано Петко Данчев да отговори за какво към момента се създава каптагон. Данчев по това време е кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на БК и началник на Асоциация „ Биотехническа и химическа индустрия ”.
След Десети ноември Борислав Божилов и Божидар Йорданов се подвизават във Виена. Там те се срещат, като Йорданов е съпроводен от генералния шеф на „ Тератон “ Младен Мутафчийски. Божилов им споделя, че е уредил да няма дело за каптагона.
Случаят с производството и търговията с опиата става обект на секретно следствие на Прокуратурата на въоръжените сили. Тя обаче приключва делото за противозаконното произвеждане и износа на неразрешения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът е, че към оня миг каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество, и на процедура не се преследва от Наказателния кодекс.
А брилянтната мрежа от контрабандни канали е изплетена от Исмет Тюркмен Шабан – Големия Фатик, който открехнал за огромния бизнес сенчестия приватизатор Красимир Дачев, завладял „ Свилоза “ с престъпна скица, която се прави оценка на 100 милиона $.
За „ заслугите “ си наричаният още Стария Фатик мафиотски необут е награден с медал персонално от Тодор Живков. Името Фатик значи „ Човекът, който отваря ” – псевдоним, получен точно поради отварянето на контрабандните канали.
Каптагонът представлява композиция от амфетамин и теофилин. Създаден е през 1961 година и се приема като по-лека форма на амфетамин. Той работи стимулиращо и се употребява за възстановяване на психологичното положение на армията или полицията при рискови обстановки.
С творби в Народна република България медикамент е снабдявана войската на Саддам Хюсеин в Ирак и разнообразни търговци на опиати в Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата върхушка към производството и износа е голям заради рекордните облаги във валута.
Отначало каптагонът се внася публично от истинския му производител – западногерманската компания „ Дегуса “ – Хамбург. Човекът, който прави това, се споделя Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, Големия Фатик.
Той произлиза от кюрдско-сирийски клан. В Народна република България е въртял търговия с оръжие, с опиати като каптагон и съгласно оперативните данни на Министерство на вътрешните работи от този момент – и с крадени коли, като осъществявал преноса им през Турция и ги доставял чак до арабските страни. Името му се цитира в отчета на вътрешния министър Христо Данов от 1991 година за структурата и активността на Държавна сигурност.
Исмет Шабан идва в България през 70-те години на предишния век, публично като бежанец от Сирия. По това време той има издадена смъртна присъда в Турция за комунистическа активност, само че съумява да избяга в София и е разгласен за търсене от Интерпол.
За заслугите си през 1988 година е награден от самия Тодор Живков с медал „ Кирил и Методий ” – Първа степен. Официално за направено подаяние към Фондация „ Людмила Живкова ”, а импровизирано – поради каптагона. В музейната колекция на Министерство на вътрешните работи се пази позлатеният револвер, с който Държавна сигурност награждава Тюркмен-Шабан за особените му заслуги към създаването на контрабандните канали при комунистическия режим. Настанен е в представителна къща в столичния квартал „ Бояна “.
През 1981 посредством компанията на Шабан „ Тюркмен “ каптагонът е импортиран публично в Народна република България от компанията – производител „ Дегуса “ от Федерална Република Германия.
От България той се реекспортира за Близкия изток на доста по-висока цена. Исмет Тюркмен-Шабан работи с най-висши подкрепи от комунистическия режим и Държавна сигурност и се трансформира в един от най-доверените й хора по линия на контрабандата, като работи със структурите на Държавна сигурност чак до 1989 година
Умира през 1998 година и е завещан от сина си Фатик Тюркмен Шабан – Малкия Фатик. Той е апетитен за една от главните фигури в трафика на амфетамини и коли след измененията. Роден е през 1963 година в Истанбул и идва у нас дружно с татко си.
Малкия Фатик е прочут още като Филип Димитров Найденов, защото си сменя името в респект към бащата на близкия си другар и необут на „ Мултигруп ” Илия Павлов. Малкия Фатик е убит през 2003 година в София и след гибелта му някогашният основен секретар Божидар Попов обществено декларира, че той е бил сътрудник на няколко ръководства на Държавна сигурност и е разполагал с карта на тоталитарната загадка работа.
След първия импорт Тюркмен-Шабан обаче стартира да играе ролята единствено на фиктивен адресат на стоката. Той се среща с кадровия офицер от Държавна сигурност Божидар Йорданов, който познава като чиновник на „ Сокотрейд “ – една от неявните компании на „ Кинтекс “. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, импортиран от „ Тюркмен “.
Шабан получава 25 пфенига % на блистер, а Йорданов – пазарната разлика. Човекът на „ Кинтекс “ обаче оказва помощ на Шабан да получи заем от 5 млн. немски марки от „ Минералбанк “. С тях се внасят към 1 млн. опаковки каптагон от Федерална Република Германия.
Реклама
Сделката включва превод на 400 000 $ по секретната аварийна валутна стратегия – черната каса на комунистическата върхушка, а по сметката на сдружението „ Интерпред “, осигурило гаранцията за заема – към 150 000 $. Пратката идва в София през август 1986 година
От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителния лист на Световната здравна организация и на процедура търговията с него се трансформира в закононарушение. Каптагонът незабавно е стихотворец от „ Икомев “ – първата от секрети задгранични компании на Държавна сигурност, записана още през далечната 1964 година във Вадуц – столицата на Лихтенщайн, и е под шапката на външнотърговското обединяване „ Интеркомерс “. Открито е посланичество на „ Икомев ” в София към „ Интеркомерс “.
Това става с поверителна заповед на тогавашния министър на външната търговия Христо Христов. Само че участниците в схемата са същите. Представителството е управлявано от Божидар Йорданов, който към този момент е в „ Кинтекс “, а негова дясна ръка е Големия Фатик.
Пак през 1981 година, когато Исмет Шабан стартира формалния импорт на каптагон, Държавно стопанско обединение „ Фармахим “ и Химико-фармацевтичният комбинат (ХФК) – София, подписват контракт за създаване на технология за производството на наркотичното вещество. Това произвеждане в Народна република България обаче нарушава патентните права на формалния производител – западногерманската „ Дегуса “.
Веднага се обезпечава вносна линия за произвеждане. Това става със съдействието на Държавна сигурност, а продукцията се осъществя посредством „ Кинтекс “. Генералният шеф на оръжейната компания Иван Дамянов изяснява, че комерсиалните покупко-продажби с каптагон до 1985 година са се осъществявали посредством Трета дирекция „ Скрит пренос “ с шефове Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се прави взаимно с „ Фармахим “ по рекомендация и под контрола на Второ основно ръководство (ВГУ) на Държавна сигурност – контраразузнаването на режима.
В схемата взе участие ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско поданство, прочут още като Виктор Мартин Радев. Началникът на поделение „ Крупна валутно-контрабандна активност “ и „ Кинтекс “ в едно от ръководствата в Министерство на вътрешните работи Стефан Лилов показва, че до 1986 година е съществувал контракт с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава каптагон и по този метод с част от облагата е изплащал линията. Продажбата се реализира посредством „ Кинтекс “, а по-късно посредством „ Икомев “.
Архивните документи сочат, че производството на каптагон се осъществя на три места – в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в Химико-фармацевтичен комбинат „ Станке Димитров “ (днес в Дупница).
„ Непосредствено след образуването на представителството на „ Икомев “ устно ми беше разпоредено от министър Христов да изнеса от страната останалите количества каптагон, които бяха създадени в страната и бяха на Шамаа. Нито аз, нито моите чиновници имат общо с изнасянето. Нашето присъединяване е било единствено с оглед намирането на клиентите и приемането на стоката от „ Фармахим “ и предаването на въпросните клиенти ”, споделя спестовно Божидар Йорданов. Той разяснява, че преносът на каптагон е утвърден персонално от тогавашния зам.-министър на вътрешните работи и генерал-полковник от Държавна сигурност Григор Шопов. Той е огледал складовите бази и е изказал утвърждение.
Заради големите облаги от каптагона, компаниите от орбитата на Държавна сигурност стартират борба кой да го изнася и оспорват монопола на „ Икомев “. Една от външнотърговските централи, която се пробва да извърши покупко-продажби, е „ Трансимпекс “.
Нейният общоприет шеф Янко Чибуков след измененията признава пред следствието, че главните участници в интервенциите с препарата са чиновници от 19-а адвокатска фирма „ Реекспортни интервенции “ в организацията. Генералният представител на „ Икомев “ Божидар Йорданов прибавя и имената на още две компании – „ Маимекс “ и „ Туристпотреб “.
И за трите случая Йорданов сезира министър Христов. През 1988 година „ Ширио “ също се замесва в износа на каптагон, като от нейно име от „ Фармахим “ са купени към 40 000 опаковки. Шефът й – оръжейният търговец и сътрудник на Държавна сигурност Емилиян Гебрев, скандално твърди, че не е знаел за износа, движен от Господин Николов – някогашен чиновник на „ Кинтекс “.
Най-големият съперник на „ Икомев “ в контрабандата със неразрешения лекарствен препарат обаче се оказва един сътрудник на Държавна сигурност. През 1987 година „ Икомев “ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от Борислав Божилов, прочут като Боби Бец. Той работи като интернационален водач в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години основава лична транспортна компания, с която по някои дестинации сполучливо конкурира държавния монополист СОМАТ.
Според някогашният шеф на Шести отдел в Шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов Боби Бец си купил тапия за висше обучение от Финансово-стопанския институт в Свищов, движел се умерено измежду елита на страната и опциите му за далавери и корупция в огромна степен се дължали на връзките му в Държавна сигурност.
Димитър Иванов разкрива, че Боби Бец е нещатен помощник на транспортния отдел на Второ главно управление (на ДС), „ имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно ”. През 1983 година Божилов е задържан от чиновници на Шесто ръководство и е с мерцедес по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Съден е за корупция.
Пред следствието след 1989 година Божилов разкрива детайлности за търговията с каптагон, които водят до хора от върховете на властта. Бившият министър Христо Христов е споделил с Божилов, че през 1987 година се е състояло заседание на генералните шефове на компаниите производителки и търговците във връзка каптагона. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми сподели след това, че на това заседание е било одобрено мнението за продължение на производството, твърди Боби Бец.
Генералният представител на „ Икомев “ Божидар Йорданов също разкрива за генералска среща през 1988 година при тогавашния външен министър Петър Младенов. На нея с изключение на Йорданов са министърът на външната търговия Христо Христов и трима генерал-майори – Иван Иванов – зам.-началник на Второ главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, Георги Танев – министър на вътрешните работи и Кирил Величков – началник на Четвърто ръководство на Държавна сигурност.
Повод за незабавното събиране са обвиняванията в западна преса, които свързват името на Тодор Живков с противозаконен трафик на злато. Йорданов акцентира пред Младенов, че златото е изцяло законна активност, само че доста по-опасен е въпросът, обвързван с търговията с каптагон. Младенов и ген. Величков поддържат това мнение. Тогава Христов отговоря, че в действителност е ставала търговия, само че дано Петко Данчев да отговори за какво към момента се създава каптагон. Данчев по това време е кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на БК и началник на Асоциация „ Биотехническа и химическа индустрия ”.
След Десети ноември Борислав Божилов и Божидар Йорданов се подвизават във Виена. Там те се срещат, като Йорданов е съпроводен от генералния шеф на „ Тератон “ Младен Мутафчийски. Божилов им споделя, че е уредил да няма дело за каптагона.
Случаят с производството и търговията с опиата става обект на секретно следствие на Прокуратурата на въоръжените сили. Тя обаче приключва делото за противозаконното произвеждане и износа на неразрешения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът е, че към оня миг каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество, и на процедура не се преследва от Наказателния кодекс.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ