В началото на 2018-та година имаше конгрес на БФС. За

В началото на 2018-та година имаше конгрес на БФС. За президент бе определен още веднъж Борислав Михайлов. „Левски“ го издигна, „Лудогорец“ го поддържа, ЦСКА искаше смяна, само че нищо съответно. Лош, добър, клубовете си избраха Боби.

Месеци по-късно „червените“ зоват за влизането на ДАНС и прокуратурата в българския футбол. Спас Русев, притежател на „Левски“, поддържа концепцията и даже показа за „усещането за предрешеност, подозрението за манипулиране на съдии, както и съмнението, че няма почтеност и феърплей във футбола, което витае от години измежду почитателите.“ Все камъни, които са в градината на Михайлов. Дори Русев добави, че Боби би трябвало да вземе ограничения. И тук е прав. Главният на българския ни футбол е редно да излезе от летаргията, която „играе“ на равнище „А“ група в последните години и да отговори на куп въпроси. От къде идва това чувство за предрешеност на шампионата в два от трите кандидата за купата? Защо името на наблюдаващия рефер от УЕФА Марк Бата се загатва иронично от футболните ни ръководители? Защо във всеки кръг реферите позволяват явни неточности и каква е повода „Левски“ и „Лудогорец“, подкрепили го за президент на БФС, да живеят в два паралелни свята? На нас Михайлов не дължи пояснения, а на тези, които му гласоподаваха доверие. Мълчанието и в този момент ли е знак на единодушие? Това пък питаме ние.