Чайковски е насилен да изпие чаша с отрова
В началото на 1876 година Руското музикално сдружение провежда концерт, в чиято стратегия има симфонична поема по „ Бурята “ на Шекспир. Автор е Пьотър Илич Чайковски. Диригентът Николай Рубинщайн декларира, че това е „ съветският талант на нашето време “. В залата има една жена, чието сърце трепти от деликатност. До края на годината, по нейна самодейност, сред нея и Чайковски стартира преписка. Те в никакъв случай не остават уединено, в никакъв случай не се допират, само че остават духовно близки 14 години.
Тя е баронеса Надежда декор Мек. Богата вдовица и меломан с високи искания, знания и усет. Некрасива, само че интелигентна и властна. Децата й (единадесет!), зетьове, снахи и внуци са единствено фигуранти в живота й. Управлява сама своята финансова империя и харчи единствено за концерти. Виена, Париж, Рим, Ваймар или Флоренция – тя е там, където има музика. Още до момента в който е жив брачният партньор й, те разполагат с персонален вагон, който се прикача към интернационалните влакове. Навсякъде по света тя води със себе си екип подбрани музиканти, които дружно с нея всеки ден извършват обичаните й произведения. Сред тях един цигулар – Йосиф Котек, е непосредствен (всъщност любовник) на Чайковски и след оня концерт тя се втурва да го разпитва за персоналния живот на срамежливия талант. Какво семейство има, кои са му другари, къде и по какъв начин живее… Наистина ли певицата Дезире Арто го зарязала пред олтара, тъй като
дочула, че мъжете го притеглят повече…
Котек шикалкави. От всичките му пояснения тя чува единствено това: Чайковски е талантлив, само че е беден… Заключението: от обич към музиката тя би трябвало да помогне на Чайковски. По това време Надежда декор Мек е на 45 година, а Пьотр Илич Чайковски – на 36 година „ Бих желала да ви кажа… доста неща за невероятните усеща, които изпитвам към вас, само че не дръзвам да прекалявам… Ще кажа единствено, че колкото и да е нереално, това възприятие ми е скъпо като най-красивото, най-възвишеното от всички усеща, на които човешката душа е способна ”, му написа тя през 1877 година Но бърза да добави, че мисълта за среща я изпълва с страх и избира да го „ чува ” най-много посредством музиката му. Тя се надява наподобява на повече упоритост и жар от негова страна, с цел да се „ съобщи ”, само че не ги дочаква. Чайковски й дава отговор топло, признателен е за нейната финансова помощ, поласкан е от другарството им. Толкова.
През лятото на 1877 година ненадейно той я уведомява, че се е оженил за някоя си Аня, 28-годишна хубавица. Надежда е съкрушена. Но единствено месец по-късно той я залива с обезверени вопли: младата жена му е противна, мисли единствено по какъв начин да се отърве от нея. Баронесата неотложно се притичва на помощ (с пари, естествено!), с цел да отдалечи натрапницата. Той не й споделя, несъмнено, че този брак, премислен в фамилията му, е бил за
да се разсеят слуховете за хомосексуалността му
През 1878 година баронесата отпуска на своя обичан годишна лихва от 6 хиляди рубли. Той й посвещава Симфония № 4. Отношенията им стават все по-топли. Писмата хвърчат непрестанно, а в тях и двамата изповядват своите преценки за изкуството, историята, религията, политиката, както и самотата, страховете, копнежите… Тя, проведена и прагматична, стартира интензивно да „ командва ” отдалеко и композитора: да се откаже от пиенето, да изплати една крупна сума на Аня (за да стои далеч), да изостави Консерваторията, която му губи времето… Настоява да употребява нейните жилища в Русия и в действителност в идващите години той живее и работи сполучливо в нейните къщи и имения в Русия или в чужбина, до момента в който тя блаженства от мисълта, че той спи в леглото й, в чаршафите й.
Най-после във висшето общество!
С годините Чайковски се постанова като композитор, той горещо е харесан от самата царска фамилия. През 1885 година на зрелище на „ Евгений Онегин ” създателят е поканен в ложата на негово величество. Александър ІІІ даже му внушава да композира опера по „ Капитанска щерка ” на Пушкин. Най-после композиторът има опция да си купи лична вила покрай град Клин, където се приютява постоянно с дългогодишния си обичан прислужник Альоша. Царят му отпуска годишна пенсия от 3 хиляди рубли, а триумфалните му визити в Америка, Варшава, Хамбург, Париж към този момент не са по този начин жалки като парични приходи. Почва да бави писмата си… На 13 септември 1890 година госпожа декор Мек написа на Чайковски, че заради рецесия в материалното й положение стопира паричната си помощ, в действителност е гневна от ревнивост. Той неотложно й дава отговор смирено и обезверено, само че не получава повече нито ред. Композиторът претърпява разрива тежко – не парите, а безрезервното боготворене, схващане и сърдечност му липсват.
Чайковски умира на 25 октомври 1893 година Според някои от холера, други шушнат, че е бил заставен да изпие чаша с отрова след скандал, обвързван с малолетния наследник на почитан посланик. Последната му мощна връзка е с племенника му Владимир Давидов (Боб), наследник на умрялата му сестра Александра. Музикантът му посвещава последната си, Шеста симфония, прави го правоприемник. Два месеца след гибелта на Чайковски баронеса Надежда декор Мек също умира, обезверена от сърдечната си загуба.
Тя е баронеса Надежда декор Мек. Богата вдовица и меломан с високи искания, знания и усет. Некрасива, само че интелигентна и властна. Децата й (единадесет!), зетьове, снахи и внуци са единствено фигуранти в живота й. Управлява сама своята финансова империя и харчи единствено за концерти. Виена, Париж, Рим, Ваймар или Флоренция – тя е там, където има музика. Още до момента в който е жив брачният партньор й, те разполагат с персонален вагон, който се прикача към интернационалните влакове. Навсякъде по света тя води със себе си екип подбрани музиканти, които дружно с нея всеки ден извършват обичаните й произведения. Сред тях един цигулар – Йосиф Котек, е непосредствен (всъщност любовник) на Чайковски и след оня концерт тя се втурва да го разпитва за персоналния живот на срамежливия талант. Какво семейство има, кои са му другари, къде и по какъв начин живее… Наистина ли певицата Дезире Арто го зарязала пред олтара, тъй като
дочула, че мъжете го притеглят повече…
Котек шикалкави. От всичките му пояснения тя чува единствено това: Чайковски е талантлив, само че е беден… Заключението: от обич към музиката тя би трябвало да помогне на Чайковски. По това време Надежда декор Мек е на 45 година, а Пьотр Илич Чайковски – на 36 година „ Бих желала да ви кажа… доста неща за невероятните усеща, които изпитвам към вас, само че не дръзвам да прекалявам… Ще кажа единствено, че колкото и да е нереално, това възприятие ми е скъпо като най-красивото, най-възвишеното от всички усеща, на които човешката душа е способна ”, му написа тя през 1877 година Но бърза да добави, че мисълта за среща я изпълва с страх и избира да го „ чува ” най-много посредством музиката му. Тя се надява наподобява на повече упоритост и жар от негова страна, с цел да се „ съобщи ”, само че не ги дочаква. Чайковски й дава отговор топло, признателен е за нейната финансова помощ, поласкан е от другарството им. Толкова.
През лятото на 1877 година ненадейно той я уведомява, че се е оженил за някоя си Аня, 28-годишна хубавица. Надежда е съкрушена. Но единствено месец по-късно той я залива с обезверени вопли: младата жена му е противна, мисли единствено по какъв начин да се отърве от нея. Баронесата неотложно се притичва на помощ (с пари, естествено!), с цел да отдалечи натрапницата. Той не й споделя, несъмнено, че този брак, премислен в фамилията му, е бил за
да се разсеят слуховете за хомосексуалността му
През 1878 година баронесата отпуска на своя обичан годишна лихва от 6 хиляди рубли. Той й посвещава Симфония № 4. Отношенията им стават все по-топли. Писмата хвърчат непрестанно, а в тях и двамата изповядват своите преценки за изкуството, историята, религията, политиката, както и самотата, страховете, копнежите… Тя, проведена и прагматична, стартира интензивно да „ командва ” отдалеко и композитора: да се откаже от пиенето, да изплати една крупна сума на Аня (за да стои далеч), да изостави Консерваторията, която му губи времето… Настоява да употребява нейните жилища в Русия и в действителност в идващите години той живее и работи сполучливо в нейните къщи и имения в Русия или в чужбина, до момента в който тя блаженства от мисълта, че той спи в леглото й, в чаршафите й.
Най-после във висшето общество!
С годините Чайковски се постанова като композитор, той горещо е харесан от самата царска фамилия. През 1885 година на зрелище на „ Евгений Онегин ” създателят е поканен в ложата на негово величество. Александър ІІІ даже му внушава да композира опера по „ Капитанска щерка ” на Пушкин. Най-после композиторът има опция да си купи лична вила покрай град Клин, където се приютява постоянно с дългогодишния си обичан прислужник Альоша. Царят му отпуска годишна пенсия от 3 хиляди рубли, а триумфалните му визити в Америка, Варшава, Хамбург, Париж към този момент не са по този начин жалки като парични приходи. Почва да бави писмата си… На 13 септември 1890 година госпожа декор Мек написа на Чайковски, че заради рецесия в материалното й положение стопира паричната си помощ, в действителност е гневна от ревнивост. Той неотложно й дава отговор смирено и обезверено, само че не получава повече нито ред. Композиторът претърпява разрива тежко – не парите, а безрезервното боготворене, схващане и сърдечност му липсват.
Чайковски умира на 25 октомври 1893 година Според някои от холера, други шушнат, че е бил заставен да изпие чаша с отрова след скандал, обвързван с малолетния наследник на почитан посланик. Последната му мощна връзка е с племенника му Владимир Давидов (Боб), наследник на умрялата му сестра Александра. Музикантът му посвещава последната си, Шеста симфония, прави го правоприемник. Два месеца след гибелта на Чайковски баронеса Надежда декор Мек също умира, обезверена от сърдечната си загуба.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ