Страхът от мигрантите подхранва кризата на западните демокрации
В момента една тематика господства в политическия спор на най-големите западни демокрации и същата тематика поражда различия измежду страните, даже измежду отдавнашни съдружници - имиграцията.
" Има взаимовръзка сред имиграцията и възхода на популизма и национализма. Това се вижда в Европа, с Брекзит и италианските избори, също както се видя в Съединени американски щати с успеха на Доналд Тръмп ", споделя пред Агенция Франс Прес Еръл Яйбоук от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания.
Заглавията на новините приказват сами.
В името на " нулевата приемливост ", провъзгласена от Доналд Тръмп, с цел да съблюдава предизборните си обещания преди идните през ноември избори в средата на мандата му, деца бяха разграничени от фамилиите си на границата сред Съединени американски щати и Мексико, постоянно откакто са избягали от насилието в Централна Америка.
Новото популистко държавно управление на Италия от своя страна забрани на транспортен съд с мигранти, избавени от неправителствена организация, да дебаркира в негови пристанища.
Приемането на бежанците заплашва да срути ръководещата коалиция в Германия. Срещу канцлера Ангела Меркел, която ръководи дружно със социалдемократите, в последна сметка се оповестиха личните й десни съдружници, които желаят сгъстяване на миграционната политика.
В същото време броят на хората по целия свят, принудени да изоставен домовете си, доближи ново рекордно ниво за пета поредна година. Според Организация на обединените нации през 2017 година в света е имало 68.5 милиона бежанци и разселени, бягащи от спорове или гонене. Върховният комисар на Организация на обединените нации за бежанците Филипо Гранди прикани към " съдействие ", смятайки, че решението не може да се търси " страна по страна ". Но, наподобява, е настъпил часът на националното оттегляне.
" Хората демонстрират наклонност към опростено виждане на комплицирани проблеми и за имиграцията това се показва в мисли от рода на " тези хора желаят да откраднат нашите работни места, да всяват безпорядък... ", изяснява Еръл Яйбоук. " Популистките водачи обличат в думи това, което хората усещат, опростяват до прекаленост тези комплицирани въпроси и си служат с тях като мотив, с цел да печелят гласове. "
Върхушката е " уязвима "
Проблемите стартират след идването на власт, както установи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, заставен от митингите да отстъпи по въпроса за разделянето на фамилиите. " Администрацията на Тръмп разбра, че тези въпроси са доста по-сложни, че провокират страсти ", твърди откривателят.
В Италия, въпреки това, авторитетният вътрешен министър Матео Салвини, водач на крайнодясната партия " Лига ", за момента, наподобява, печели известност с твърдата си линия.
Докато Европа се притесняваше, че Рим може да сложи под въпрос еврото, италианското държавно управление " в последна сметка се зае с въпрос, по който европейската върхушка е по-уязвима - миграционните въпроси ", написа тази седмица Уолтър Ръсел Мийд във в. " Уолстрийт джърнъл ". Според американския професор по интернационалните връзки това е " тройно печеливша " тематика за Матео Салвини: " Тя разделя левите сили и сплотява десните сили в Италия; тя се опълчва на консенсуса на европейския хайлайф и се постанова на интернационалната сцена. "
Не е ясно дали публичното мнение няма да се промени, когато сложните за понасяне подиуми се усилят. " Политическите представители от цяла Европа ще наблюдават деликатно протичащото се. Ако миграционният гамбит на Салвини продължава да работи, ще има подражатели ", предсказва Уолтър Ръсел Мийд.
Разклащане на обичайни съюзи
Докато се чака развръзката, спорът с Европейски Съюз, стартират към този момент от една от страните основателки, а не от млада народна власт от Централна Европа, демонстрира, че с изключение на вътрешните за всяка страна диспути западните държавни управления са по-разделени от всеки път.
Споменаването на " ос на искащи ", състояща се от министрите на вътрешните работи на Италия, Австрия и Германия, които поддържат силовите решения на този наболял въпрос, провокира дискусия, която напомни и " оста Рим-Берлин " от Втората международна война. Но тя е удостоверение, че има съществено разлюляване на обичайните съюзи.
В този избухлив подтекст трансатлантическите връзки също са в развой на смяна. В Съединени американски щати Доналд Тръмп, опитващ се да завоюва по-голямо въздействие пред разделения Конгрес, не се поколеба да жигосах Ангела Меркел и Германия, която е съюзническа страна.
" Хората в Германия се обръщат против управлението си ", съобщи той в " Туитър ", потвърждавайки, че престъпността в Германия е повишена, откакто канцлерът отвори вратите за над милион бежанци през 2015 година Няма значение, че статистиката демонстрира противоположното.
" Там, където се намеси популизмът и стане рисково, наподобява, има все по-слаба приемливост даже към изолирани произшествия, проучва Еръл Яйбоук. Достатъчен е един негативен образец, с цел да се вършат изводи и систематизирания. " /БТА
" Има взаимовръзка сред имиграцията и възхода на популизма и национализма. Това се вижда в Европа, с Брекзит и италианските избори, също както се видя в Съединени американски щати с успеха на Доналд Тръмп ", споделя пред Агенция Франс Прес Еръл Яйбоук от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания.
Заглавията на новините приказват сами.
В името на " нулевата приемливост ", провъзгласена от Доналд Тръмп, с цел да съблюдава предизборните си обещания преди идните през ноември избори в средата на мандата му, деца бяха разграничени от фамилиите си на границата сред Съединени американски щати и Мексико, постоянно откакто са избягали от насилието в Централна Америка.
Новото популистко държавно управление на Италия от своя страна забрани на транспортен съд с мигранти, избавени от неправителствена организация, да дебаркира в негови пристанища.
Приемането на бежанците заплашва да срути ръководещата коалиция в Германия. Срещу канцлера Ангела Меркел, която ръководи дружно със социалдемократите, в последна сметка се оповестиха личните й десни съдружници, които желаят сгъстяване на миграционната политика.
В същото време броят на хората по целия свят, принудени да изоставен домовете си, доближи ново рекордно ниво за пета поредна година. Според Организация на обединените нации през 2017 година в света е имало 68.5 милиона бежанци и разселени, бягащи от спорове или гонене. Върховният комисар на Организация на обединените нации за бежанците Филипо Гранди прикани към " съдействие ", смятайки, че решението не може да се търси " страна по страна ". Но, наподобява, е настъпил часът на националното оттегляне.
" Хората демонстрират наклонност към опростено виждане на комплицирани проблеми и за имиграцията това се показва в мисли от рода на " тези хора желаят да откраднат нашите работни места, да всяват безпорядък... ", изяснява Еръл Яйбоук. " Популистките водачи обличат в думи това, което хората усещат, опростяват до прекаленост тези комплицирани въпроси и си служат с тях като мотив, с цел да печелят гласове. "
Върхушката е " уязвима "
Проблемите стартират след идването на власт, както установи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, заставен от митингите да отстъпи по въпроса за разделянето на фамилиите. " Администрацията на Тръмп разбра, че тези въпроси са доста по-сложни, че провокират страсти ", твърди откривателят.
В Италия, въпреки това, авторитетният вътрешен министър Матео Салвини, водач на крайнодясната партия " Лига ", за момента, наподобява, печели известност с твърдата си линия.
Докато Европа се притесняваше, че Рим може да сложи под въпрос еврото, италианското държавно управление " в последна сметка се зае с въпрос, по който европейската върхушка е по-уязвима - миграционните въпроси ", написа тази седмица Уолтър Ръсел Мийд във в. " Уолстрийт джърнъл ". Според американския професор по интернационалните връзки това е " тройно печеливша " тематика за Матео Салвини: " Тя разделя левите сили и сплотява десните сили в Италия; тя се опълчва на консенсуса на европейския хайлайф и се постанова на интернационалната сцена. "
Не е ясно дали публичното мнение няма да се промени, когато сложните за понасяне подиуми се усилят. " Политическите представители от цяла Европа ще наблюдават деликатно протичащото се. Ако миграционният гамбит на Салвини продължава да работи, ще има подражатели ", предсказва Уолтър Ръсел Мийд.
Разклащане на обичайни съюзи
Докато се чака развръзката, спорът с Европейски Съюз, стартират към този момент от една от страните основателки, а не от млада народна власт от Централна Европа, демонстрира, че с изключение на вътрешните за всяка страна диспути западните държавни управления са по-разделени от всеки път.
Споменаването на " ос на искащи ", състояща се от министрите на вътрешните работи на Италия, Австрия и Германия, които поддържат силовите решения на този наболял въпрос, провокира дискусия, която напомни и " оста Рим-Берлин " от Втората международна война. Но тя е удостоверение, че има съществено разлюляване на обичайните съюзи.
В този избухлив подтекст трансатлантическите връзки също са в развой на смяна. В Съединени американски щати Доналд Тръмп, опитващ се да завоюва по-голямо въздействие пред разделения Конгрес, не се поколеба да жигосах Ангела Меркел и Германия, която е съюзническа страна.
" Хората в Германия се обръщат против управлението си ", съобщи той в " Туитър ", потвърждавайки, че престъпността в Германия е повишена, откакто канцлерът отвори вратите за над милион бежанци през 2015 година Няма значение, че статистиката демонстрира противоположното.
" Там, където се намеси популизмът и стане рисково, наподобява, има все по-слаба приемливост даже към изолирани произшествия, проучва Еръл Яйбоук. Достатъчен е един негативен образец, с цел да се вършат изводи и систематизирания. " /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ