Битовите отпадъци ще бъдат основно предизвикателство за местните власти и след 2021 година
В момента битовите боклуци са с наклонност на трайно понижение, което за интервала 2008-2018 година е към 36%, демонстрира Националният проект за ръководство на отпадъците (НПУО) 2021-2028 година.
Боклуците, които отиват на депата също понижават доста, само че през 2017 година към момента са 61,8%, което е надалеч от междинното за Европейски Съюз от 23,5 %. Рециклираните битови боклуци за 2017 година са 34,6% при приблизително равнище за Европейски Съюз от 46,5%, демонстрира пък статистиката на Евростат. Според последните промени в Закона за ръководство на отпадъците до 2035 година би трябвало да рециклираме 65 на 100 от битовите боклуци и единствено 10 на 100 да са тези, които отиват на депа. Вратичката е, че България може да отсрочи постигането на задачите с 5 години, ако 24 месеца преди периода от 2035 година осведоми Европейска комисия за желанието си и показа проект за осъществяване. България е под междинното равнище на формиране на битови боклуци на гражданин на година за 2018 година - 489 кг/жител за ЕС-28 и 407 кг/жител за България. Знаем, че съвсем 100% или 99,8% от популацията е обхванато от системи за проведено сметосъбиране, което включва 4 698 обитаеми места, показва пък Национален статистически институт. Но все пак сме наясно с проблемите на неналичието на задоволително контейнери за разделно събиране и събиране на битовите боклуци в множеството общини на страната. София и Югозападен район генерират 1/3 от битовите боклуци на страната. Основен източник на битовите боклуци са семействата. Най-големи количества се образуват в Югозападния регион, където влиза и столицата (над 1/3 от битовите боклуци в страната и с непрекъснато възходящ дял), а в Южна България се генерират над 66% от битовите боклуци в страната. Неточното премерване на отпадъците е заради липса на везни на депата Всъщност има обилни разлики сред общините по индикатора формирани битови боклуци на гражданин на година, което с изключение на от разликите в икономическите и обществените индикатори се дължи и на неточното премерване на този отпадък. Причината е неналичието на измерващи везни на депата, които към момента не са приведени в сходство с нормативните условия, демонстрират анализите в Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година. От битовите боклуци, които генерира всяко семейство, биоразградимите са 36%, биологичните са 25%, а рециклируемите фракции от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали - 27,5%. По оперативна стратегия " Околна среда " 2014-2020 година, която е към този момент към края си, са финансирани планове за ръководство на битови боклуци в 24 Регионални системи за ръководство, 19 съоръжения за авансово отнасяне, 43 компостиращи и 3 анаеробни съоръжения, апаратура за оползотворяване на RDF с произвеждане на сила и рекултивация на 54 остарели депа. Тези планове имат принос за понижаване на количеството на депонирания отпадък с над половин милион тона - към 28% по отношение на складираните през 2012 година, демонстрират данните на Министерството на околната среда и водите, което ръководи програмата. Инвестиции за разделно събиране и преработване и след 2021 година Но построената инфраструктура няма задоволителен потенциал за реализиране на задачите за преработване и оползотворяване на прогнозните количества битови боклуци, признават служителите. Затова през идващия програмен интервал 2021-2027 година приоритет се дава на финансирането за развиване и възстановяване на общинските системи за ръководство на боклуци на районно равнище, по-специално инфраструктура, която цели повторна приложимост, преработване и разделно събиране за реализиране задачите към 2030 година. Постигането на по-високи равнища на преработване и оползотворяване изисква обилни вложения и старания от страна на българските компании, написа в Стратегията за преход към кръгова стопанска система 2021-2027 година, направена от Министерството на околната среда и водите. По подобен документ се работи и в Министерството на стопанската система. Дано не е следващият документ, който събира прахуляк, както призна при договарянията за съдружно съглашение някогашният стопански министър и ръководител на партията мандатоносител " Продължаваме промяната " Кирил Петков. Едно е ясно все още - към момента огромна част от битовите боклуци не се събират разделно, не се употребяват наново и не се рециклират. Оперативна стратегия " Околна среда " планува 204 млн. евро в тази тенденция В бранша на отпадъците за идващия програмен интервал са планувани вложения от над 200 млн. евро. Средствата ще бъдат за развиване на инфраструктурата, обвързвана с ръководството на битовите боклуци на районно равнище. Ще се финансират ограничения за попречване на повторна приложимост, разделно събиране на отпадъците, наложително за биоразградими боклуци, създаване на съоръжения за преработване и авансово отнасяне и други Това се планува за районните системи на община Габрово, Видин, Ловеч, Луковит, Омуртаг, Панагюрище, Разлог, Рудозем, Търговище и Кърджали. Финансиране ще получат и Велико Търново, Враца, Карлово, Костенец, Малко Търново, Монтана, Перник, Плевен, Силистра, Стара Загора, Харманли, Хасково. И този програмен интервал ограниченията за развиване на инфраструктурата за ръководство на битовия боклук са с безплатно финансиране. Разходите за тези вложения би трябвало да се поемат от общините, които са виновни за ръководство на отпадъците посредством такса битови боклуци и бюджета на общината. Но за реализиране на задачите до 2030 година са нужни спомагателни обилни средства, тъй като няма да са задоволителни. Поради неналичието на финансиране ще бъдат отпуснати още безплатни средства, които да допълват общинския бюджет, с цел да се предотврати нарастване на таксата за битови боклуци за жителите, написа в проектопрограмата. Това слага под въпрос и какви промени може да се чакат отсега нататък във връзка с основния за общините налог, наименуван Твърди битови отпадъци (такса битови отпадъци). Проектът не възнамерява нова философия за установяване на такса боклук От екоминистерството регистрират научените уроци от 2014-2020 година, където пазарът демонстрира доста стеснен интерес към финансовите принадлежности в бранша. При 204 млн. евро общи вложения към 18, 2 млн. евро би трябвало да са финансови вложения или съфинансиране. Вместо да се поемат от локалните управляващи обаче най-вероятно ще се платят от спомагателни средства на програмата, написа в плана на Оперативна програма " Околна среда " 2021-2027 година. Предвижда се също техническата рекултивация на депата да бъде подкрепена с безплатни средства. Предоставяната поддръжка е единствено за техническа рекултивация на депа/клетки от депа за битови боклуци. Биологичната рекултивация би трябвало да се прави от насъбраните средства от общините, притежатели на депото, от отчисленията за всеки звук депониран боклук. Но с цел да няма смяна в такса битови боклуци, тези разноски ще се поемат още веднъж от програмата. Големият проблем е, че към момента цената на такса битови боклуци не се дефинира съгласно генерираното количество, а остава поредна година съгласно данъчната оценка. Тази смяна се отсрочва към този момент с години под натиска на общините, с цел да няма нарастване на такса боклук. За депониране на всеки звук боклук, общините заплащат такси. Именно задължението да заплащат отчисления за всеки звук депонират боклук кара някои общини да употребяват старите си сметища или да забавят закриването на старите. А без неналичието и на спомагателен запас от оскъпяването на такса боклук, средствата няма по какъв начин да доближават. Затлачването на проблемите с години и отхвърли на кметовете да прилгата непопулярни ограничения и на страната да прави по-големи промени водят до задълбочаване на проблемите с боклука и наказателни процедури. Наказателната процедура за забавената рекултивация на старите депа Припомняме, че през юли т.г. България беше известена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз, с цел да бъде избран размерът на глобата, която страната ни ще заплаща. Заради безконтролно управническо държание в предходните пет години към момента не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни боклуци (при 113 постановени през 2015 година от Съда на ЕС). В края на септември завърши техническата рекултивация на 28 от оставащите 43 депа, с което България реализира понижаване на размера на глобата, която страната ни ще заплаща, разясняват от екоминистерството. От октомври 2021 година досега са рекултивирани нови 4 депа- Стара Загора, Елена, Димово и Полски Тръмбеш. Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 година досега е към този момент 32. В последна фаза на осъществяване са плановете за рекултивация на още 6 депа- Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очаква се да те да бъдат приключени до края на годината, твърдят от Министерството на околната среда и водите. Ако обаче не се промени метода на установяване на такса битови боклуци, както и в случай че не се разширят опциите за вложения за бизнеса, огромна промяна в бранша не може да чакаме. Анализът е оповестен първо в.
Боклуците, които отиват на депата също понижават доста, само че през 2017 година към момента са 61,8%, което е надалеч от междинното за Европейски Съюз от 23,5 %. Рециклираните битови боклуци за 2017 година са 34,6% при приблизително равнище за Европейски Съюз от 46,5%, демонстрира пък статистиката на Евростат. Според последните промени в Закона за ръководство на отпадъците до 2035 година би трябвало да рециклираме 65 на 100 от битовите боклуци и единствено 10 на 100 да са тези, които отиват на депа. Вратичката е, че България може да отсрочи постигането на задачите с 5 години, ако 24 месеца преди периода от 2035 година осведоми Европейска комисия за желанието си и показа проект за осъществяване. България е под междинното равнище на формиране на битови боклуци на гражданин на година за 2018 година - 489 кг/жител за ЕС-28 и 407 кг/жител за България. Знаем, че съвсем 100% или 99,8% от популацията е обхванато от системи за проведено сметосъбиране, което включва 4 698 обитаеми места, показва пък Национален статистически институт. Но все пак сме наясно с проблемите на неналичието на задоволително контейнери за разделно събиране и събиране на битовите боклуци в множеството общини на страната. София и Югозападен район генерират 1/3 от битовите боклуци на страната. Основен източник на битовите боклуци са семействата. Най-големи количества се образуват в Югозападния регион, където влиза и столицата (над 1/3 от битовите боклуци в страната и с непрекъснато възходящ дял), а в Южна България се генерират над 66% от битовите боклуци в страната. Неточното премерване на отпадъците е заради липса на везни на депата Всъщност има обилни разлики сред общините по индикатора формирани битови боклуци на гражданин на година, което с изключение на от разликите в икономическите и обществените индикатори се дължи и на неточното премерване на този отпадък. Причината е неналичието на измерващи везни на депата, които към момента не са приведени в сходство с нормативните условия, демонстрират анализите в Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година. От битовите боклуци, които генерира всяко семейство, биоразградимите са 36%, биологичните са 25%, а рециклируемите фракции от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали - 27,5%. По оперативна стратегия " Околна среда " 2014-2020 година, която е към този момент към края си, са финансирани планове за ръководство на битови боклуци в 24 Регионални системи за ръководство, 19 съоръжения за авансово отнасяне, 43 компостиращи и 3 анаеробни съоръжения, апаратура за оползотворяване на RDF с произвеждане на сила и рекултивация на 54 остарели депа. Тези планове имат принос за понижаване на количеството на депонирания отпадък с над половин милион тона - към 28% по отношение на складираните през 2012 година, демонстрират данните на Министерството на околната среда и водите, което ръководи програмата. Инвестиции за разделно събиране и преработване и след 2021 година Но построената инфраструктура няма задоволителен потенциал за реализиране на задачите за преработване и оползотворяване на прогнозните количества битови боклуци, признават служителите. Затова през идващия програмен интервал 2021-2027 година приоритет се дава на финансирането за развиване и възстановяване на общинските системи за ръководство на боклуци на районно равнище, по-специално инфраструктура, която цели повторна приложимост, преработване и разделно събиране за реализиране задачите към 2030 година. Постигането на по-високи равнища на преработване и оползотворяване изисква обилни вложения и старания от страна на българските компании, написа в Стратегията за преход към кръгова стопанска система 2021-2027 година, направена от Министерството на околната среда и водите. По подобен документ се работи и в Министерството на стопанската система. Дано не е следващият документ, който събира прахуляк, както призна при договарянията за съдружно съглашение някогашният стопански министър и ръководител на партията мандатоносител " Продължаваме промяната " Кирил Петков. Едно е ясно все още - към момента огромна част от битовите боклуци не се събират разделно, не се употребяват наново и не се рециклират. Оперативна стратегия " Околна среда " планува 204 млн. евро в тази тенденция В бранша на отпадъците за идващия програмен интервал са планувани вложения от над 200 млн. евро. Средствата ще бъдат за развиване на инфраструктурата, обвързвана с ръководството на битовите боклуци на районно равнище. Ще се финансират ограничения за попречване на повторна приложимост, разделно събиране на отпадъците, наложително за биоразградими боклуци, създаване на съоръжения за преработване и авансово отнасяне и други Това се планува за районните системи на община Габрово, Видин, Ловеч, Луковит, Омуртаг, Панагюрище, Разлог, Рудозем, Търговище и Кърджали. Финансиране ще получат и Велико Търново, Враца, Карлово, Костенец, Малко Търново, Монтана, Перник, Плевен, Силистра, Стара Загора, Харманли, Хасково. И този програмен интервал ограниченията за развиване на инфраструктурата за ръководство на битовия боклук са с безплатно финансиране. Разходите за тези вложения би трябвало да се поемат от общините, които са виновни за ръководство на отпадъците посредством такса битови боклуци и бюджета на общината. Но за реализиране на задачите до 2030 година са нужни спомагателни обилни средства, тъй като няма да са задоволителни. Поради неналичието на финансиране ще бъдат отпуснати още безплатни средства, които да допълват общинския бюджет, с цел да се предотврати нарастване на таксата за битови боклуци за жителите, написа в проектопрограмата. Това слага под въпрос и какви промени може да се чакат отсега нататък във връзка с основния за общините налог, наименуван Твърди битови отпадъци (такса битови отпадъци). Проектът не възнамерява нова философия за установяване на такса боклук От екоминистерството регистрират научените уроци от 2014-2020 година, където пазарът демонстрира доста стеснен интерес към финансовите принадлежности в бранша. При 204 млн. евро общи вложения към 18, 2 млн. евро би трябвало да са финансови вложения или съфинансиране. Вместо да се поемат от локалните управляващи обаче най-вероятно ще се платят от спомагателни средства на програмата, написа в плана на Оперативна програма " Околна среда " 2021-2027 година. Предвижда се също техническата рекултивация на депата да бъде подкрепена с безплатни средства. Предоставяната поддръжка е единствено за техническа рекултивация на депа/клетки от депа за битови боклуци. Биологичната рекултивация би трябвало да се прави от насъбраните средства от общините, притежатели на депото, от отчисленията за всеки звук депониран боклук. Но с цел да няма смяна в такса битови боклуци, тези разноски ще се поемат още веднъж от програмата. Големият проблем е, че към момента цената на такса битови боклуци не се дефинира съгласно генерираното количество, а остава поредна година съгласно данъчната оценка. Тази смяна се отсрочва към този момент с години под натиска на общините, с цел да няма нарастване на такса боклук. За депониране на всеки звук боклук, общините заплащат такси. Именно задължението да заплащат отчисления за всеки звук депонират боклук кара някои общини да употребяват старите си сметища или да забавят закриването на старите. А без неналичието и на спомагателен запас от оскъпяването на такса боклук, средствата няма по какъв начин да доближават. Затлачването на проблемите с години и отхвърли на кметовете да прилгата непопулярни ограничения и на страната да прави по-големи промени водят до задълбочаване на проблемите с боклука и наказателни процедури. Наказателната процедура за забавената рекултивация на старите депа Припомняме, че през юли т.г. България беше известена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз, с цел да бъде избран размерът на глобата, която страната ни ще заплаща. Заради безконтролно управническо държание в предходните пет години към момента не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни боклуци (при 113 постановени през 2015 година от Съда на ЕС). В края на септември завърши техническата рекултивация на 28 от оставащите 43 депа, с което България реализира понижаване на размера на глобата, която страната ни ще заплаща, разясняват от екоминистерството. От октомври 2021 година досега са рекултивирани нови 4 депа- Стара Загора, Елена, Димово и Полски Тръмбеш. Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 година досега е към този момент 32. В последна фаза на осъществяване са плановете за рекултивация на още 6 депа- Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очаква се да те да бъдат приключени до края на годината, твърдят от Министерството на околната среда и водите. Ако обаче не се промени метода на установяване на такса битови боклуци, както и в случай че не се разширят опциите за вложения за бизнеса, огромна промяна в бранша не може да чакаме. Анализът е оповестен първо в.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ