В миналото бях лекар. Сега се чувствам по-скоро като писател.

В предишното бях доктор. Сега се усещам по-скоро като публицист.

N.B. За следващ път ще повторя – искаш ли почтено да описваш Света – описвай личните си прекарвания от и в Света.

Интересното е, че ние назоваваме Свят това, което е на най-малко петнайсет сантиметра от носа ни, от дрехата ни, от върха на обувката ни. Рядко си даваме сметка, че Свят е и дебелото ни черво, Свят е и мозъкът ни, Свят е и аортната ни клапа, Свят е и мисълта ни за Света, зародила рано заран.

Философът Мерло-Понти, който въпреки всичко би трябвало да прочета някой ден, остарял другар, а по-късно - и конкурент на Жан-Пол Сартр – приказва за тия неща. Той се хванал и изследвал границите на това, което назоваваме „ себе си ”, това, което е външно за нас, това, което е Свят и това, което е противоположното на Свят – и то е евентуално това, което назоваваме Аз.Наблюдавал примерно паралитици. Хоп – ето в този момент се възнамерявам – в случай че ръката ти е като дърво – и ти не я усещаш и не можеш да я движиш – тя част от Света ли е или от тебе самия?

Когато човек има болежка в стомаха – Светът е различен. Когато има обич към жена или към мъж в сърцето (по-вероятно – в лимбичната система) – Светът за него е още по-друг. За всеки Светът е различен. И то е по този начин „ различен ” според от тази част от Света, която той не приема като Свят, а като Себе си. Светът за всеки обособен човек е един, различен или трети, според от това какво има в сърцето, в червата, в мозъка и в кръвта му.

Тук ще направя един дребен скок и то в посока, в която не съм напълно сигурен: евентуално, казвайки „ сърцето ”, „ червата ”, „ кръвта ” – и в директен, и в преносен смисъл – все съм прав.

Ето, примерно: в случай че „ по кръв ” (по завещание, по традиция) си ляво насочен, в случай че пра-прадядо ти е бил да речем основател на БРСДП, някой Благоев или Сакъзов, ти ще разполагаш и ще виждаш един Свят напълно по-различен от този, с който разполага и вижда един човек, чиито корени са десни и експлоататорски. (Ех, какви клишета, Бога ми).
Но и в случай че по кръв си болнав, т.е. в напълно дословния смисъл, кръвта ти е непълноценна и има малко феритин – ти ще възприемаш Света много по-иначе, в сравнение с един човек с полицитемия вера (поставям тук тия термини без пояснение, тъй като натискът над съзнанието на четящия в този момент е необходим). Когато видиш рид, който всеки може да изкачи на смешка – ти ще си казваш: Ох, това е цяла планина, още по средата ще падна в несвяст!

Аз съм жизнерадостен човек. В директния и преносния смисъл. Това не ме прави по-малко муден, отегчителен и холеричен. Има на моменти в мене и повече ненавист (холе) и повече черна ненавист (мелан-холе) и лимфа (флегма). Но по принцип в мен играе една много алена кръв. Видя ли неправда – рипвам!

И по този начин: пристигнаха времена, в които хората още веднъж се разделиха и озлобиха един към различен както си му е редът. Ужасно и чак смешно.

Всеки носи у себе си своя си Свят. Всеки Е своя си Свят.

Всеки има своите си усещания и показа и посредством тях оформя своя Свят.

Казват: ще носите маски наложително и навън!

И аз – тъй като като жизнерадостен (а куп хора ще кажат – ти си флегматик – само че – аз най-добре си знам!) – просто подрипвам един метър от земята!

Моят Свят е свят на битка и свят, в който всяко ограничение на свободното е мотив за протест. Казвам „ свободното ” и разбирам под „ свободното ” едно много общо и необятно положение на духа и тялото – на физическа и душевна волност, на липса на спънки и ограничавания от всевъзможен темперамент. Бих могъл сполучливо да употребявам и думата „ дързост ”.

Свободното придвижване, свободното мислене, свободното чувстване, свободното взимане на решения, свободното невзимане на решения!

N.B. Нека в никакъв случай не забравяме, че свободата има и най-конкретни – физически, телесни измерения.

Понякога съм казвал – в случай че в сърцето си имам воля, смисъл и убеденост – и затворен на един километър под ледовете на Антарктика в двуметрова титанова херметична капсула – отново ще се усещам отлично!

Но казвайки това – аз не съм бил нищо повече от един по юношески превъзбуден волунтарист! В смисъл – нелепости съм говорел. Нека ти отрежат двата крайници – пък ти се чувствай доста безгрижен и доста свободен...

Малко е перверзно, малко е налудничаво, малко е подло да трансформираме Свободата в нещо толкоз условно, толкоз нереално, толкоз неразбираемо... Свободата, както споделих – има напълно съответни физически измерения.

Когато си вързан – не си свободен. И тия бръщолевения за мъдрия човек, който е свободен и в пандиза – са артикул на юношески сантиментален кретенизъм.

Свободата има най-много чисто материални и стандартни измерения. Пътешествайки с цялостен джоб с долари и без багаж, в ослепително здраве и без задължения към никого – ти си свободен. Ако си в затвор за длъжници (подобно на военачалник Иволгин), на плещите ти тежи цяло оскъдно семейство и освен това си с болна жлъчка и диабет – ти не си свободен.

Размиването на границите на свободата посредством метафизичен спекулации е едно от най-вредните неща за свободата.
Свободата има (и ние би трябвало да държим на това) чисто физически, материални измерения. Вързан ли си с юлар – не си свободен. Жените в мюсюлманския свят, с техните фереджета, постоянно са били за Западния свят знак за брутално физическо ограничаване. За несвобода.

Но аз знам своя Свят. Аз възниквам от себе си своя Свят.

Има куп мои сътрудници, които дали поради това, че са болнави, дали поради това, че са страхливи – основават посредством мозъците си свои Светове. И това е най-естественото нещо.

Аз по никакъв начин не мога да им се дразня. Но се надявам и те да не се сърдят на мене.

В техните Светове това да бъдеш брутално лимитиран физически не е някак си ужасно – не е ограничение на свободата и така нататък

Овцата, затворена в кошара и чакаща да бъде заклана, за тях не е знак на несвобода. Тя е знак на ред.
Просто това е техния Свят. Такива са те и по тази причина техният Свят е подобен.

А за някои от тях Светът става подобен, какъвто е и поради наличието на джобовете. Когато някой трансформира наличието на джобовете ти регулярно, обогатявайки го с известни количества активи, твоите усещане и мислене стават някак по-различни. И визиите ти за независимост също.

Така че – умерено. Различията не са мотив за война.

Но дали тя към този момент не е почнала?