Учени откриха микропластмаса в мидите по родното Черноморие - доколко е опасно?
В мидите по българското черноморие има микропластмаса - това потвърдиха учени от Българска академия на науките, които са изследвали миди от 120 точки в Черно море през разнообразни сезони. Миди с повредено ДНК най-често се откриват наоколо до курортите.
" Ние сме събирали проби от най-северната точка до най-южната точка. От Дуранкулак до Синеморец ", разясни проф. Албена Александрова от Института по невробиология Българска академия на науките.
" 5 микропластички в мида. Което спрямо други страни не е извънредно - в други страни се следят и доста по-големи количества. Открихме пластмаси със всевъзможни цветове. Имаме червени, зелени, от зелени капачки на бутилки най-вероятно. Най-често към този момент намираме и нишки, които са в действителност корди от риболовни такъми - те са с микроразмери, единствено с микроскоп се виждат ", сподели проф. Георги Милушев, Институт по невробиология Българска академия на науките.
Размерите на микропластиците са такива, че се виждат единствено с микроскоп. Друго изследване на учените във Варненското езеро също открива пластмаса с цветовете на дъното на корабите.
" В 50% от всички изследвани човеци намерихме микропластмаси. Най-често срещания цвят, който открихме, с изключение на наследник, е червен, което най-вероятно идва от боите на корабите ", означи Светлана Михова от Института по океанология към БАН-Варна.
Оказва се, че в класацията на всичко, което гълтаме с микропластмаса, мидите са много обратно.
" От въздуха ние одобряваме до 6 пъти повече. На първо място е водата. После идва бирата. На трето място е въздухът. Чак на пето, шесто място са морските блага ", сподели Тома Щилянов, ветеринарен доктор.
Българска национална телевизия: Какво значи това за здравето ни?
" Все още данните не могат да кажат какво е за здравето ни. Има хипотетични благоприятни условия, вършат се опити с животни и към този момент резултатите са, че по-скоро нищо. И би трябвало да мине много време, с цел да се изследва резултатът ", добави Щилянов.
Независимо от това дали има или няма щета за здравето, Агенцията по сигурност на храните не може да предприеме нищо - тъй като няма закон, който да споделя, че би трябвало да се управлява дали в сервираната храна има пластмасови частици.
" Когато има смяна на законодателството, надлежно ще има надзор и на този индикатор ", сподели доктор Кремена Стоева от Българската организация по сигурност на храните.
Следи се изкъсо за други бактерии в мидените ферми - единствените, които имат право да ловят миди. Засега сигналната лампа не е микропластмасата в мидите. Изследванията не демонстрират да има директна заплаха за индивида. Но индивидът се оказва директна заплаха за тях, тъй като ги замърсява, освен с пластмаса.
" Когато мине избрана граница - може да бъде рисково за клетките и за организма ", добави проф. Георги Милушев.
Това може да докара до комплициране във водния свят, от което някои орагинизми може да изчезнат.
" Ние сме събирали проби от най-северната точка до най-южната точка. От Дуранкулак до Синеморец ", разясни проф. Албена Александрова от Института по невробиология Българска академия на науките.
" 5 микропластички в мида. Което спрямо други страни не е извънредно - в други страни се следят и доста по-големи количества. Открихме пластмаси със всевъзможни цветове. Имаме червени, зелени, от зелени капачки на бутилки най-вероятно. Най-често към този момент намираме и нишки, които са в действителност корди от риболовни такъми - те са с микроразмери, единствено с микроскоп се виждат ", сподели проф. Георги Милушев, Институт по невробиология Българска академия на науките.
Размерите на микропластиците са такива, че се виждат единствено с микроскоп. Друго изследване на учените във Варненското езеро също открива пластмаса с цветовете на дъното на корабите.
" В 50% от всички изследвани човеци намерихме микропластмаси. Най-често срещания цвят, който открихме, с изключение на наследник, е червен, което най-вероятно идва от боите на корабите ", означи Светлана Михова от Института по океанология към БАН-Варна.
Оказва се, че в класацията на всичко, което гълтаме с микропластмаса, мидите са много обратно.
" От въздуха ние одобряваме до 6 пъти повече. На първо място е водата. После идва бирата. На трето място е въздухът. Чак на пето, шесто място са морските блага ", сподели Тома Щилянов, ветеринарен доктор.
Българска национална телевизия: Какво значи това за здравето ни?
" Все още данните не могат да кажат какво е за здравето ни. Има хипотетични благоприятни условия, вършат се опити с животни и към този момент резултатите са, че по-скоро нищо. И би трябвало да мине много време, с цел да се изследва резултатът ", добави Щилянов.
Независимо от това дали има или няма щета за здравето, Агенцията по сигурност на храните не може да предприеме нищо - тъй като няма закон, който да споделя, че би трябвало да се управлява дали в сервираната храна има пластмасови частици.
" Когато има смяна на законодателството, надлежно ще има надзор и на този индикатор ", сподели доктор Кремена Стоева от Българската организация по сигурност на храните.
Следи се изкъсо за други бактерии в мидените ферми - единствените, които имат право да ловят миди. Засега сигналната лампа не е микропластмасата в мидите. Изследванията не демонстрират да има директна заплаха за индивида. Но индивидът се оказва директна заплаха за тях, тъй като ги замърсява, освен с пластмаса.
" Когато мине избрана граница - може да бъде рисково за клетките и за организма ", добави проф. Георги Милушев.
Това може да докара до комплициране във водния свят, от което някои орагинизми може да изчезнат.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ