Честит Световен ден на пожарникаря!
В интернационалния ден на пожарникаря ще ви разкажем за достойната млада промяна на Пловдивската дирекция.
Във фокуса попада Веселин Димитров Воденичаров – огнеборец от районната работа в Садово.
Преди броени дни сътрудника ни навърши 30 години и показа, че дните до тийнейджърството му са минали измежду рисувани с тебешир дъски, нехаен смях и смели фантазии, само че и съществени диалози за образование.
Израснал е в огромно семейство – с две сестри близначки и майка, която цялостен живот е работила като детска учителка.
От нея е научил какво значи самообладание, отдаденост и грижа за другите – изключително за най-малките.
Може би по тази причина и до през днешния ден усеща непосредственост с децата и умее да поддържа връзка с тях откровено и с лекост.
Завършва „ Професионална гимназия по електроника и електротехника- Пловдив, компетентност „ Микропроцесорна техника “.
Образованието го приготвя за техническа кариера, само че при избора на професионален път надвива желанието да е потребен на хората по най-реален и пряк метод.
Споделя, че житейските обстановки, с които работата му в пожарната го среща, са още по- огромен тласък да продължи устремено по своя професионален път-призвание.
Ежедневието му изисква непрекъсната физическа подготовка, психическа резистентност и мощно възприятие за отговорност, само че в това време му носи голямо задоволство.
„ Да спасиш живот, да предотвратиш злополучие, да върнеш вярата в очите на човек в неволя – това е чувство, което не може да се съпостави с нищо друго “- споделя още Веселин и прибавя: „ Най- значимото в нашата работа е да учим хората по какъв начин да реагират при изключителни обстановки, да не позволяват пожари и да умеят да се защищават “.
Веселин Димитров e уверен, че децата би трябвало да осведомени с рисковете и верните дейности, защота сама по този начин в бъдеще ще се превърнем в едно по- несъмнено и отговорно обществото.
Поради тази причина с огромно наслаждение откликва и инициира предложения за срещи в образователни заведения с малчугани и подрастващи.
„ Едно от най-запомнящите се прекарвания за мен беше визитата ми в детска градина „ Вела Благоева “ – Брезово по покана на шефа госпожа Нина Аврамова и със съдействието и разрешението на началника ми на РСПБЗН в Садово. Там имах опция да беседвам с децата за специалността на пожарникаря, за сигурността и за това какво вършим в рискови обстановки. Видях в очите им любознание, удивление и неподправена наслада. Подобни срещи освен образоват, само че и въодушевяват – както децата, по този начин и мен самия. Зареждат с сила по метод, който не мога да опиша с думи, тъй като децата имат една невероятна дарба – да бъдат откровени, чисти и въодушевени. Когато виждам по какъв начин ме гледат с любознание и удивление, по какъв начин слушат деликатно всяка дума, разбирам, че вършим нещо доста по-голямо от това просто да гасим пожари. Вдъхновяваме. Даваме образец. Разпалваме фантазии. Много от децата споделят, че желаят да станат като мен – и това е най-голямото самопризнание, което един пожарникар, пламнал в специалността, може да получи “.
Всеки ден нелеката специалност учи Веселин на самообладание, на примирение, на мощ. И го прави по-добър човек.
„ Пожарникарството не е просто работа. То е метод на живот. И съм горделив, че съм част от тази идея “, споделя с усмивка Веселин. А ние като екип сме признателни, че Веско е част от нашето огнено семейство!
Във фокуса попада Веселин Димитров Воденичаров – огнеборец от районната работа в Садово.
Преди броени дни сътрудника ни навърши 30 години и показа, че дните до тийнейджърството му са минали измежду рисувани с тебешир дъски, нехаен смях и смели фантазии, само че и съществени диалози за образование.
Израснал е в огромно семейство – с две сестри близначки и майка, която цялостен живот е работила като детска учителка.
От нея е научил какво значи самообладание, отдаденост и грижа за другите – изключително за най-малките.
Може би по тази причина и до през днешния ден усеща непосредственост с децата и умее да поддържа връзка с тях откровено и с лекост.
Завършва „ Професионална гимназия по електроника и електротехника- Пловдив, компетентност „ Микропроцесорна техника “.
Образованието го приготвя за техническа кариера, само че при избора на професионален път надвива желанието да е потребен на хората по най-реален и пряк метод.
Споделя, че житейските обстановки, с които работата му в пожарната го среща, са още по- огромен тласък да продължи устремено по своя професионален път-призвание.
Ежедневието му изисква непрекъсната физическа подготовка, психическа резистентност и мощно възприятие за отговорност, само че в това време му носи голямо задоволство.
„ Да спасиш живот, да предотвратиш злополучие, да върнеш вярата в очите на човек в неволя – това е чувство, което не може да се съпостави с нищо друго “- споделя още Веселин и прибавя: „ Най- значимото в нашата работа е да учим хората по какъв начин да реагират при изключителни обстановки, да не позволяват пожари и да умеят да се защищават “.
Веселин Димитров e уверен, че децата би трябвало да осведомени с рисковете и верните дейности, защота сама по този начин в бъдеще ще се превърнем в едно по- несъмнено и отговорно обществото.
Поради тази причина с огромно наслаждение откликва и инициира предложения за срещи в образователни заведения с малчугани и подрастващи.
„ Едно от най-запомнящите се прекарвания за мен беше визитата ми в детска градина „ Вела Благоева “ – Брезово по покана на шефа госпожа Нина Аврамова и със съдействието и разрешението на началника ми на РСПБЗН в Садово. Там имах опция да беседвам с децата за специалността на пожарникаря, за сигурността и за това какво вършим в рискови обстановки. Видях в очите им любознание, удивление и неподправена наслада. Подобни срещи освен образоват, само че и въодушевяват – както децата, по този начин и мен самия. Зареждат с сила по метод, който не мога да опиша с думи, тъй като децата имат една невероятна дарба – да бъдат откровени, чисти и въодушевени. Когато виждам по какъв начин ме гледат с любознание и удивление, по какъв начин слушат деликатно всяка дума, разбирам, че вършим нещо доста по-голямо от това просто да гасим пожари. Вдъхновяваме. Даваме образец. Разпалваме фантазии. Много от децата споделят, че желаят да станат като мен – и това е най-голямото самопризнание, което един пожарникар, пламнал в специалността, може да получи “.
Всеки ден нелеката специалност учи Веселин на самообладание, на примирение, на мощ. И го прави по-добър човек.
„ Пожарникарството не е просто работа. То е метод на живот. И съм горделив, че съм част от тази идея “, споделя с усмивка Веселин. А ние като екип сме признателни, че Веско е част от нашето огнено семейство!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




