Майстори пазят древния занаят на калиграфията в Мароко
В Мароко някои експерти пазят изкуството на калиграфията живо и забавно за младите. Професията се предава от потомство на потомство, а арабската краснопис гордо стои в листата на ЮНЕСКО на нематериалното културно завещание.
Изкуството на калиграфията в Мароко е непокътнато през годините с помощта на упоритата работа на майсторите занаятчии. След ислямското завладяване, дефицитът на учебни заведения, в които да се преподава това умеене, както и неналичието на първични материали, не стопират мароканските калиграфи, които потомство след потомство резервират традицията жива.
Това, което отличава Мароко, е неговата краснопис. Нейният генезис е от куфическата книжовност. От нея са произлезли и други писмени системи – магребската Машреки, мароканските Тулут и Мабсут, на която е написан Коранът. Има и друга книжовност – муджахер, на която се пишат ръкописи и писма.
Мохамед Сергини – калиграф
Типът краснопис, основан от Сергини, се появява в Мароко в I век от мюсюлманския календар Хиджра, когато берберите я употребяват за запаметяване на Корана и като средство за връзка. Оттогава се утвърждават няколко вида калиграфско писмо. Повечето калиграфи се научават на занаята посредством практики, излъчени от потомство на потомство. Мнозина са самоуки.
Поради взрива на обществените медии, интернет и модерните технологии ръчните умения стартират да отмират. Имаше опити да се съживи това изкуство в Мароко посредством откриването на две просветителни институции – в Казабланка и Фес. Във Фес учебното заведение е в остарелия град. Има огромен интерес измежду младежите, които считат калиграфията за освен това от писане на писма.
Мохамед Чаркауи – преподавател по краснопис и откривател
С течение на времето става по-лесно да се прави по-сложна краснопис. В град Фес, Северно Мароко, е намерено малко ателие за образование на деца и младежи по мароканска и арабска краснопис. Писалките се вършат от бамбук.
" В детството ми съм гледала татко ми по какъв начин написа и рисува. Това ме притегли към калиграфията. Харесва ми да изучавам това изкуство. Винаги седят по татко ми и се учех от него. Започнах с изобразяване, а по-късно – с краснопис ", споделя Фатима Азахра Сенаа, студент по краснопис.
Миналия декември ЮНЕСКО добави арабската краснопис в листата си на нематериалното културно завещание.
Изкуството на калиграфията в Мароко е непокътнато през годините с помощта на упоритата работа на майсторите занаятчии. След ислямското завладяване, дефицитът на учебни заведения, в които да се преподава това умеене, както и неналичието на първични материали, не стопират мароканските калиграфи, които потомство след потомство резервират традицията жива.
Това, което отличава Мароко, е неговата краснопис. Нейният генезис е от куфическата книжовност. От нея са произлезли и други писмени системи – магребската Машреки, мароканските Тулут и Мабсут, на която е написан Коранът. Има и друга книжовност – муджахер, на която се пишат ръкописи и писма.
Мохамед Сергини – калиграф
Типът краснопис, основан от Сергини, се появява в Мароко в I век от мюсюлманския календар Хиджра, когато берберите я употребяват за запаметяване на Корана и като средство за връзка. Оттогава се утвърждават няколко вида калиграфско писмо. Повечето калиграфи се научават на занаята посредством практики, излъчени от потомство на потомство. Мнозина са самоуки.
Поради взрива на обществените медии, интернет и модерните технологии ръчните умения стартират да отмират. Имаше опити да се съживи това изкуство в Мароко посредством откриването на две просветителни институции – в Казабланка и Фес. Във Фес учебното заведение е в остарелия град. Има огромен интерес измежду младежите, които считат калиграфията за освен това от писане на писма.
Мохамед Чаркауи – преподавател по краснопис и откривател
С течение на времето става по-лесно да се прави по-сложна краснопис. В град Фес, Северно Мароко, е намерено малко ателие за образование на деца и младежи по мароканска и арабска краснопис. Писалките се вършат от бамбук.
" В детството ми съм гледала татко ми по какъв начин написа и рисува. Това ме притегли към калиграфията. Харесва ми да изучавам това изкуство. Винаги седят по татко ми и се учех от него. Започнах с изобразяване, а по-късно – с краснопис ", споделя Фатима Азахра Сенаа, студент по краснопис.
Миналия декември ЮНЕСКО добави арабската краснопис в листата си на нематериалното културно завещание.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ