Ненужна реставрация
В маркетинга на „ Дисни “ евентуално са представяли в пауърпойнт презентациите си нещо като „ Завръщането на краля “ с животни, само че „ Цар лъв “ (в оригинал The Lion King) няма никаква потребност от сходна реституция. Филмът от 1994 година е съвременна класика, жалон в двуизмерната анимация със своята Хамлетова драма в саваните на Африка, с прелестната си музика и със занимателните, ярки персонажи.
В конгломерата, който гълтам цялата киноиндустрия в последно време (съвсем къс лист на добитото от „ Дисни “ в последните две десетилетия: „ Пиксар “, „ Лукасфилм “, Marvel CU, Twentieth Century Fox) от дълго време се готвят за този миг. След като приведоха в игрален тип други анимирани класики от своя златен фонд като „ Красавицата и звярът “, „ Пепеляшка “, „ Книга за джунглата “ и „ Аладин “ и това занятие се оказа извънредно доходоносно, те са подготвени за лъвски скок в боксофиса. Разбира се, благовидният претекст е, че по този начин ще разсънят за нов живот измежду милениумите класика, обичана от няколко генерации.
Само че „ Цар лъв “ 2019 е цялостно менте, започващо с неистина през цялото време: че този филм е " live-action ”, т.е. игрален. За разлика от „ Пепеляшка “ или „ Аладин “, които имаха своите дефекти, само че въпреки всичко по изискване са истории с човешки персонажи и концепцията да бъдат разказани „ онлайн “ бива възприета интуитивно, тук двукракият хомо сапиенс не се появява даже в един кадър.
И да не си намерения фенът, че режисьорът Джон Фавро и екипът му са пътували с „ Нешънъл джиографик “ в Африка, с цел да снимат същински савани, пустинни дюни, лъвове, жирафи, хиени и сурикати – всичко на екрана е цифрово, основано в студио в Лондон, и единствено претендира за същинско. Животните и пейзажите са изключително фотореалистични, тъй като в продукцията е употребен венецът на днешните компютърни технологии. И таман този натурализъм е в основата на художествения неуспех: там, където във кино лентата на Роб Минкоф и Роджър Алърс едно мощно стилизирано животно можеше да танцува, да скача, да се катери, да пее и да има човешки темперамент и страсти, тук просто едни огромни котки се разхождат из декори от научнопопулярен филм, озвучени от най-прочути артисти (още по-зле на български, където в полза на целевата си публика филмът се популяризира главно дублиран). Защото по какъв начин хем да е същински лъв, хем да е антропоморфeн? Логически нонсенс. Новият „ Цар лъв “ безусловно кастрира въображението на деца и възрастни.
Съвсем на обособена сметка, жалко е да сведеш попикона като Бионсе (Нала) до пет-шест клиширани реплики, още по-аматьорско е да разчиташ Сет Роугън (Пумба) да инжектира комизъм и живец в царската ти класика (той го прави съгласно силите си, само че за какво?).
Музиката на Ханс Цимер, песните на Елтън Джон и Тим Райс до една са тук, леко преаранжирани, плюс няколко нови на Фарел, режисьорската книга повтаря сцена по сцена тази от 1994 година, само че духът на кино лентата и кръгът на живота ги няма и няма. Не че не е механически изпипано и направено, просто e изцяло ненужно да се поправя нещо, което не е и в никакъв случай няма да бъде счупено. Дано (ама надали) касов крах да отдаде заслуженото на този богохулен римейк, дело на самозабравили се капиталисти.
В конгломерата, който гълтам цялата киноиндустрия в последно време (съвсем къс лист на добитото от „ Дисни “ в последните две десетилетия: „ Пиксар “, „ Лукасфилм “, Marvel CU, Twentieth Century Fox) от дълго време се готвят за този миг. След като приведоха в игрален тип други анимирани класики от своя златен фонд като „ Красавицата и звярът “, „ Пепеляшка “, „ Книга за джунглата “ и „ Аладин “ и това занятие се оказа извънредно доходоносно, те са подготвени за лъвски скок в боксофиса. Разбира се, благовидният претекст е, че по този начин ще разсънят за нов живот измежду милениумите класика, обичана от няколко генерации.
Само че „ Цар лъв “ 2019 е цялостно менте, започващо с неистина през цялото време: че този филм е " live-action ”, т.е. игрален. За разлика от „ Пепеляшка “ или „ Аладин “, които имаха своите дефекти, само че въпреки всичко по изискване са истории с човешки персонажи и концепцията да бъдат разказани „ онлайн “ бива възприета интуитивно, тук двукракият хомо сапиенс не се появява даже в един кадър.
И да не си намерения фенът, че режисьорът Джон Фавро и екипът му са пътували с „ Нешънъл джиографик “ в Африка, с цел да снимат същински савани, пустинни дюни, лъвове, жирафи, хиени и сурикати – всичко на екрана е цифрово, основано в студио в Лондон, и единствено претендира за същинско. Животните и пейзажите са изключително фотореалистични, тъй като в продукцията е употребен венецът на днешните компютърни технологии. И таман този натурализъм е в основата на художествения неуспех: там, където във кино лентата на Роб Минкоф и Роджър Алърс едно мощно стилизирано животно можеше да танцува, да скача, да се катери, да пее и да има човешки темперамент и страсти, тук просто едни огромни котки се разхождат из декори от научнопопулярен филм, озвучени от най-прочути артисти (още по-зле на български, където в полза на целевата си публика филмът се популяризира главно дублиран). Защото по какъв начин хем да е същински лъв, хем да е антропоморфeн? Логически нонсенс. Новият „ Цар лъв “ безусловно кастрира въображението на деца и възрастни.
Съвсем на обособена сметка, жалко е да сведеш попикона като Бионсе (Нала) до пет-шест клиширани реплики, още по-аматьорско е да разчиташ Сет Роугън (Пумба) да инжектира комизъм и живец в царската ти класика (той го прави съгласно силите си, само че за какво?).
Музиката на Ханс Цимер, песните на Елтън Джон и Тим Райс до една са тук, леко преаранжирани, плюс няколко нови на Фарел, режисьорската книга повтаря сцена по сцена тази от 1994 година, само че духът на кино лентата и кръгът на живота ги няма и няма. Не че не е механически изпипано и направено, просто e изцяло ненужно да се поправя нещо, което не е и в никакъв случай няма да бъде счупено. Дано (ама надали) касов крах да отдаде заслуженото на този богохулен римейк, дело на самозабравили се капиталисти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ