Бесарабска българка: На руската пропаганда вярват необразовани хора, които знаят малко за Украйна
В края на предходната седмица Международният фестивал на етнографското кино ОКО пристигна в България, с цел да опише за най-тежките дни от историята на Украйна – от Гладомора, през Чернобил, чак до войната през днешния ден. Негов уредник е Тaтяна Станева – бесарабска българка, надълбоко обвързвана както с Украйна, по този начин и с България.
Тя е украински културен деятел, публицист, уредник на всеобщи мероприятия, режисьор и продуцент на филмите " Място на силата “ и " Чамур “.
“В Бесарабия всички имат тази обич към българското. Може би тъй като там българите би трябвало постоянно да си пазят корена и те го вършат мощно, тъй като там няма от кое място да черпим, черпим от самите себе си. Трябва да го предаваме, с цел да бъде. Детето може да вземе българщината единствено от фамилията си. Баба ми постоянно ми споделяше: “Помни кой си, в никакъв случай не забравяй, че си българка “, тъй като русификацията по времето на Съюз на съветските социалистически републики беше страшна “, споделя тя в ефира на “Нашият ден “.
Външните министри на НАТО осъдиха съветската експанзия против Украйна
От октомври месец има писмо-апел към България. Бесарабските българи внасят до българските институции – парламент, държавно управление и президент – отворено писмо от 24 страници, подписано със 792 подписа. Молбата е за държавна помощ и поддръжка. Призивът е и към българските медии. За това гласът на българите в Украйна да стане по-силен и да бъде чут.
“Разбирам, че България има някакъв вътрешнополитически живот и има обстановка. Разбирам, че медиите, като една от управляващите, тъй като те владеят мозъците на хората. Не разбирам другата позиция към войната в Украйна. Когато един фанатик убива някой на улицата, влиза в пандиза и няма друга позиция. На десетия месец от спора още могат да изникват други гледни точки?! “, показва още тя:
Аз съм не просто на страната на жертвата, аз съм в цифрата на жертвите. Има и позиция от страна на морала – тук имаме жертва и агресор. Няма други гледни точки. Така написахме и апела, че България би трябвало да заеме публична позиция. Чуваме и доста неистини, първата от които е, че украинските българи чакат Путин, това е цялостна неистина.
Знаете ли кои хора имат вяра на съветската агитация – хората без обучение, които не знаят обикновени обстоятелства за Украйна. Точно това вършим с филмите – разкриваме истината. Документалните филми демонстрират живота от вътрешната страна, те демонстрират персоналната история на индивида и по този начин войната не е статистика в новините, а става близка история, която започваш да съпреживяваш. Те разрешават на фена да влезе в кухнята, стаята, дома и сърцето на героя “.
“Замислихме нашия кинофестивал като площадка за междукултурен разговор, тъй като имаме филми в третото следващо издание тази година. Имаме интернационалните филми и те са от цялата планета. Страхуваме се от нещата, които не познаваме. Мисията на фестивала ни е да срещнем хората, когато ги познаваме, те стават доста близки, разбираме ги, не се плашим от тях и ставаме съпричастни.
Със специфичните прожекции идваме единствено с украински филми. Искам българите да видят, че Украйна е доста по-близа от Русия и като език, и като фолклор, и като просвета. За втори пъти идваме тази година в България. Май месец представихме един филм, който се споделя “Живото огнище “, описа още Станева в изявление за БНР.
Тя е украински културен деятел, публицист, уредник на всеобщи мероприятия, режисьор и продуцент на филмите " Място на силата “ и " Чамур “.
“В Бесарабия всички имат тази обич към българското. Може би тъй като там българите би трябвало постоянно да си пазят корена и те го вършат мощно, тъй като там няма от кое място да черпим, черпим от самите себе си. Трябва да го предаваме, с цел да бъде. Детето може да вземе българщината единствено от фамилията си. Баба ми постоянно ми споделяше: “Помни кой си, в никакъв случай не забравяй, че си българка “, тъй като русификацията по времето на Съюз на съветските социалистически републики беше страшна “, споделя тя в ефира на “Нашият ден “.
Външните министри на НАТО осъдиха съветската експанзия против Украйна
От октомври месец има писмо-апел към България. Бесарабските българи внасят до българските институции – парламент, държавно управление и президент – отворено писмо от 24 страници, подписано със 792 подписа. Молбата е за държавна помощ и поддръжка. Призивът е и към българските медии. За това гласът на българите в Украйна да стане по-силен и да бъде чут.
“Разбирам, че България има някакъв вътрешнополитически живот и има обстановка. Разбирам, че медиите, като една от управляващите, тъй като те владеят мозъците на хората. Не разбирам другата позиция към войната в Украйна. Когато един фанатик убива някой на улицата, влиза в пандиза и няма друга позиция. На десетия месец от спора още могат да изникват други гледни точки?! “, показва още тя:
Аз съм не просто на страната на жертвата, аз съм в цифрата на жертвите. Има и позиция от страна на морала – тук имаме жертва и агресор. Няма други гледни точки. Така написахме и апела, че България би трябвало да заеме публична позиция. Чуваме и доста неистини, първата от които е, че украинските българи чакат Путин, това е цялостна неистина.
Знаете ли кои хора имат вяра на съветската агитация – хората без обучение, които не знаят обикновени обстоятелства за Украйна. Точно това вършим с филмите – разкриваме истината. Документалните филми демонстрират живота от вътрешната страна, те демонстрират персоналната история на индивида и по този начин войната не е статистика в новините, а става близка история, която започваш да съпреживяваш. Те разрешават на фена да влезе в кухнята, стаята, дома и сърцето на героя “.
“Замислихме нашия кинофестивал като площадка за междукултурен разговор, тъй като имаме филми в третото следващо издание тази година. Имаме интернационалните филми и те са от цялата планета. Страхуваме се от нещата, които не познаваме. Мисията на фестивала ни е да срещнем хората, когато ги познаваме, те стават доста близки, разбираме ги, не се плашим от тях и ставаме съпричастни.
Със специфичните прожекции идваме единствено с украински филми. Искам българите да видят, че Украйна е доста по-близа от Русия и като език, и като фолклор, и като просвета. За втори пъти идваме тази година в България. Май месец представихме един филм, който се споделя “Живото огнище “, описа още Станева в изявление за БНР.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ