В края на миналата година екипът на Етнографската къща към

В края на предходната година екипът на Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич стартира нова самодейност, посредством която задачата е в онлайн пространството да бъдат показани сбирките, които се съхраняват там. През последните две години, поради комплицираната епидемиологична конюнктура, огромна част от концепциите на музейните служащи се осъществят мъчно, от което страдат и ценителите на културното и историческото завещание. Оттук се ражда и концепцията да се направи тази въпреки и виртуална среща с това, което в този момент остава прикрито в музейните фондове. 
Музеят не е единствено храм и място, където се съхраняват културни полезности, само че и място, където хората могат да получат информация и да се допрян посредством разнообразни възстановки и просветителни стратегии до културното завещание. Това оказва помощ те да не бъдат единствено наблюдаващи, само че и участници в процеса на креативно асимилиране и претворяване. Добруджа е една от най-интересните етнографски области. За нея фолклористът Михаил Арнаудов споделя, че тя ни дава в миниатюра етнографската карта на половин България.

„ Превратната историческа орис на Добруджа и извънредно огромните миграционни придвижвания довеждат тук преселници в интервала 18-19 век, средата на 20 век от разнообразни краища на България . Тук можем да срещнем заселници от Тракия, Балкана, Северна Добруджа“, сподели за БНР уредникът в Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова.

Колекцията „ Традиционно облекло “ е измежду най-интересните в богатия фонд на Етнографската къща в Добрич . Тяхното благосъстояние и символика са измежду доказателствата в поддръжка на думите на Иван Хаджийски, че българинът не обича доста да приказва, само че употребява езикът на зрителната визия и в този аспект носията е тази, която най-добре показва индивида.
„ Женската носия е извънредно присъща в този аспект, тъй като тя ни дава визия освен за тази пъстра етнографска картина, а и за обособеният обществен, възрастов състав „, добави за предаването „Нощен хоризонт“ Лена Кирилова.  
В древността накитите са имали апотропейно, защитно значение и са служили да закриват откритите елементи от тялото, с цел да ги защищават от неприятните сили и заболявания. По-късно те получават и декоративна функционалност и стават наложителна част от облеклото и също като облеклата демонстрират обществения и фамилен статус на носещия ги.
„ Изключително значимо е било избраните украшения да се носят по избран метод и от избрана група хора . Например аскиите – едни от красивите сребърни или железни украшения са присъщи единствено за невестинското или годенишкото облекло. Това е една красива, триъгълна плочка с разнообразни звънтящи пластини, висулки. Идеята е освен момата или годеницата да бъде красива, само че и металът с това подрънкване ще прогонва неприятните очи, които могат да украсят красивата българска госпожица. Пафтите също са продължители на антична традиция, те се завързват, поставят на кръста. 
Цяла галактика съставлява българската шевица и тъканна орнаментика, споделя Лена Кирилова. Това е един неразбираем език, само че когато човек го овладее, той може да улови всички послания и знаци.
„Тук можем да срещнем доста антични знаци, като стартираме от възпроизвеждането на международното галактическо дърво, което виждаме стилизирано и в носиите, и в килимите, възглавниците – на всички места, където българката с умеене е правила всичко това. Най-древните са астралните знаци – звездите , един от забавните знаци в котленските килими е тъкмо къдравите звезди и освен там. Много антични са и слънчевите знаци – култът към слънцето го намираме отразен в шевицата, тъканите“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.