Ана Ботин поиска промяна на регулациите
В коментар за "Файненшъл таймс " изпълнителният ръководител на испанската банкова група "Сантандер " - Ана Ботин упорства оторизираните органи да премислят метода, по който контролират финансовия бранш. Просто тъй като провокациите, които се появиха в следствие на пандемията от ковид се разграничават от тези, които последваха финансовия колапс през 2008-а.
Още откакто финансовата рецесия от 2008-а бе овладяна, управляващите в засегнатите страни направиха два извода за банките, които се озоваха в епицентъра на казуса. За да се снижи риска за финансовата непоклатимост, кредитните институции трябваше да бъдат капитализирани по-добре и да се понижи зависимостта на стопанските системи от едрите банки, а в същото време и да се подтиква конкуренцията от страна на новите играчи, в това число на софтуерните компании.
Тези цели бяха значително реализирани. Днес банките в действителност са със доста по-силни финансови позиции, а балансите им са по-здрави. Технологичните колоси и нови компании за разплащания пък направиха сериозен пробив и не престават да уголемяват наличието си в бранша на финансовите услуги. Което постанова осъвременяване на режима за контролиране, с което да се реагира съответно на три сериозни провокации.
Първото е икономическото възобновяване, което ще се форсира, в случай че банките кредитират бизнеса по-активно .
Това значи, че те ще би трябвало да употребяват по-голяма част от насъбрания капитал. И, в случай че желаят да наберат още свежи запаси, ще би трябвало да са в положение да притеглят вложители.
В момента обаче болшинството банки не могат да употребяват балансите си в оптималната степен. Това значително се дължи на метода на контролиране на банковия капитал, в това число на финансовите "буфери ", които кредитните институции бяха задължени да изградят след приключването на финансовата рецесия. Целта беше ясна: банките би трябвало да усилват капитала си и да образуват буфери в удобни условия, които след това да се употребяват, с цел да всмукват загубите в сложни времена.
При развиването на рецесията, избухнала вследствие на пандемията от ковид,
регулаторите разрешиха на банките да употребяват тези буфери. Инвеститорите обаче се питат какво ще се случи откакто стопанската система стартира да се възвръща и кредиторите ще бъдат задължени да възвръщат финансовите си ресурси. Това ще отнеме време, тъй като ниските лихвени проценти и слабите стопанства ще депресират банковите облаги. Което пък притиска банките да стартират да покачват капитала си неотложно, вместо да го употребяват за финансиране на възобновяване.
Представителите на регулаторите приказват намерено за казуса, който не могат да решат задоволително бързо. А е извънредно неотложно в кратковременен проект оторизираните органи да стабилизират финансовите условия, да отстранен неяснотите към регулаторната рамка "Базел ІІІ ", призната след финансовата рецесия от 2008-а и да опростят и да уточняват метода, по който банките могат да пресмятат нужния капитал за усвояване на загубите и ликвидността.
В дълготраен проект е неотложно да се премисли по какъв начин кредитните институции да употребяват по най-хубав метод финансовите буфери и оптималното ниво на финансовите условия, както и да се изследва още веднъж по какъв начин банките пресмятат претеглените съгласно риска активи с акцент върху освобождението на капитал в поддръжка на свежо кредитиране.
Второто предизвикателство е да се осъвремени режима на финансово контролиране по този начин, че той да поддържа и да форсира прехода към зелена стопанска система.
Нужни са дейности в световен аспект, с цел да се реализира съглашение за "зелено " данъчно облагане и да се подсигурява, че всичките огромни и регистрирани на тържищата компании ще следват рекомендациите на звеното за обвързваното с климата финансиране. Пазарите се нуждаят от нови тласъци, които биха подкрепили прехода към нисковъглеродна стопанска система и регулаторите ще би трябвало да решат по какъв начин да понижат цената на капитала, с който банките финансират зелените планове.
Третото предизвикателство е цифровата гражданска война.
Режимът на контролиране сега работи в интерес на софтуерните компании - медиатори за финансови услуги за сметка на банките. Това важи в изключителна степен за разпоредбите за набиране и запазване на данните, които се употребяват за реализиране на разплащанията. Технологичните колоси се трансформират в кредитни платформи, без да би трябвало да се преценяват с по-голямата част от банковите регулации. И ролята им, въпреки и към момента относително дребна, пораства бързо. През предходната година огромните софтуерни компании са отпуснали заеми за 795 милиарда щ. $ в (глобален мащаб), по данни на Банката за интернационалните разплащания. Пандемията пък просто ще затвърди позициите на цифровите играчи.
В този смисъл е повече от ясно, че "игралното поле " изисква балансиране - не, с цел да даде преимущество на банките, а да отстрани изгодите, които софтуерните играчи употребяват през последните 10 години. Съобразно режима на контролиране на Европейския съюз финансовите компании би трябвало да дават на софтуерните компании достъп до набраните от потребителите данни, в случай че те са съгласни. Това условие би трябвало да се ползва и за персоналната информация, с която разполага всеки бранш, в това число и на високите технологии. И по този метод да се отстрани толерирането на някои играчи.
В умозаключение Ана Ботин разяснява, че не желае регулирането, въведено след финансовата рецесия от 2008-а да бъде отстранено напълно. А просто разпоредбите да еволюират в изискванията на изменящия се свят, конкуренция и опасности, и контролът да не се реализира "рехаво ". Политици, надзорници и банки би трябвало да намерят метод да принудят регулаторната конструкция да служи по-добре на самостоятелните консуматори и бизнеси, и в същото време да помогне на кредиторите да разпределят част от финансовите резултати на акционерите си и да вземат решение трите нови провокации.
Още откакто финансовата рецесия от 2008-а бе овладяна, управляващите в засегнатите страни направиха два извода за банките, които се озоваха в епицентъра на казуса. За да се снижи риска за финансовата непоклатимост, кредитните институции трябваше да бъдат капитализирани по-добре и да се понижи зависимостта на стопанските системи от едрите банки, а в същото време и да се подтиква конкуренцията от страна на новите играчи, в това число на софтуерните компании.
Тези цели бяха значително реализирани. Днес банките в действителност са със доста по-силни финансови позиции, а балансите им са по-здрави. Технологичните колоси и нови компании за разплащания пък направиха сериозен пробив и не престават да уголемяват наличието си в бранша на финансовите услуги. Което постанова осъвременяване на режима за контролиране, с което да се реагира съответно на три сериозни провокации.
Първото е икономическото възобновяване, което ще се форсира, в случай че банките кредитират бизнеса по-активно .
Това значи, че те ще би трябвало да употребяват по-голяма част от насъбрания капитал. И, в случай че желаят да наберат още свежи запаси, ще би трябвало да са в положение да притеглят вложители.
В момента обаче болшинството банки не могат да употребяват балансите си в оптималната степен. Това значително се дължи на метода на контролиране на банковия капитал, в това число на финансовите "буфери ", които кредитните институции бяха задължени да изградят след приключването на финансовата рецесия. Целта беше ясна: банките би трябвало да усилват капитала си и да образуват буфери в удобни условия, които след това да се употребяват, с цел да всмукват загубите в сложни времена.
При развиването на рецесията, избухнала вследствие на пандемията от ковид,
регулаторите разрешиха на банките да употребяват тези буфери. Инвеститорите обаче се питат какво ще се случи откакто стопанската система стартира да се възвръща и кредиторите ще бъдат задължени да възвръщат финансовите си ресурси. Това ще отнеме време, тъй като ниските лихвени проценти и слабите стопанства ще депресират банковите облаги. Което пък притиска банките да стартират да покачват капитала си неотложно, вместо да го употребяват за финансиране на възобновяване.
Представителите на регулаторите приказват намерено за казуса, който не могат да решат задоволително бързо. А е извънредно неотложно в кратковременен проект оторизираните органи да стабилизират финансовите условия, да отстранен неяснотите към регулаторната рамка "Базел ІІІ ", призната след финансовата рецесия от 2008-а и да опростят и да уточняват метода, по който банките могат да пресмятат нужния капитал за усвояване на загубите и ликвидността.
В дълготраен проект е неотложно да се премисли по какъв начин кредитните институции да употребяват по най-хубав метод финансовите буфери и оптималното ниво на финансовите условия, както и да се изследва още веднъж по какъв начин банките пресмятат претеглените съгласно риска активи с акцент върху освобождението на капитал в поддръжка на свежо кредитиране.
Второто предизвикателство е да се осъвремени режима на финансово контролиране по този начин, че той да поддържа и да форсира прехода към зелена стопанска система.
Нужни са дейности в световен аспект, с цел да се реализира съглашение за "зелено " данъчно облагане и да се подсигурява, че всичките огромни и регистрирани на тържищата компании ще следват рекомендациите на звеното за обвързваното с климата финансиране. Пазарите се нуждаят от нови тласъци, които биха подкрепили прехода към нисковъглеродна стопанска система и регулаторите ще би трябвало да решат по какъв начин да понижат цената на капитала, с който банките финансират зелените планове.
Третото предизвикателство е цифровата гражданска война.
Режимът на контролиране сега работи в интерес на софтуерните компании - медиатори за финансови услуги за сметка на банките. Това важи в изключителна степен за разпоредбите за набиране и запазване на данните, които се употребяват за реализиране на разплащанията. Технологичните колоси се трансформират в кредитни платформи, без да би трябвало да се преценяват с по-голямата част от банковите регулации. И ролята им, въпреки и към момента относително дребна, пораства бързо. През предходната година огромните софтуерни компании са отпуснали заеми за 795 милиарда щ. $ в (глобален мащаб), по данни на Банката за интернационалните разплащания. Пандемията пък просто ще затвърди позициите на цифровите играчи.
В този смисъл е повече от ясно, че "игралното поле " изисква балансиране - не, с цел да даде преимущество на банките, а да отстрани изгодите, които софтуерните играчи употребяват през последните 10 години. Съобразно режима на контролиране на Европейския съюз финансовите компании би трябвало да дават на софтуерните компании достъп до набраните от потребителите данни, в случай че те са съгласни. Това условие би трябвало да се ползва и за персоналната информация, с която разполага всеки бранш, в това число и на високите технологии. И по този метод да се отстрани толерирането на някои играчи.
В умозаключение Ана Ботин разяснява, че не желае регулирането, въведено след финансовата рецесия от 2008-а да бъде отстранено напълно. А просто разпоредбите да еволюират в изискванията на изменящия се свят, конкуренция и опасности, и контролът да не се реализира "рехаво ". Политици, надзорници и банки би трябвало да намерят метод да принудят регулаторната конструкция да служи по-добре на самостоятелните консуматори и бизнеси, и в същото време да помогне на кредиторите да разпределят част от финансовите резултати на акционерите си и да вземат решение трите нови провокации.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ