Създателят на хляба
В журналистическия ми бележник съм запазил скъпа информация за едно от върховите достижения на нашите селекционери - за сорта пшеница " Юбилейна ", станал прочут на целия свят. На интернационалното изпитване през 1977 година сред най-хубавите сортове пшеница в света, проведено от университета в гр. Линкълн, щат Небраска в Съединени американски щати, " Юбилейна " зае първото място. (На второ място е класиран различен български вид - " Садово 1 ".) Класирането е било осъществено въз основа на 50 опита, изведени в 28 страни с по 30 едни и същи сортове. Общият междинен рандеман на сорта " Юбилейна " е 466 кг пшеница на декар, а в един от секторите в Чехословакия е дал по 1194 кг зърно на декар!
Новият вид " Юбилейна " бе основан в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево от колектив с началник Тодор Рачински. Сортът се бе " родил " след неколкогодишна селекционна работа (обикновено за основаването на един вид отиват 15 години), приет е за автентичен през 1976 година и райониран за всеобщо произвеждане в Северна България.
Успехите на родната ни селекция през 70-80-те години на предишния век не бяха инцидентни. Оня, който познава развиването на селското ни стопанство и на селскостопанската ни просвета, знае вследствие на какво са реализирани. Прекрасни условия за креативна изява бяха основани и в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево. Бил съм там, срещал съм се с учените в лабораториите и опитните полета, където се раждат новите сортове. Днес, за жалост, след ударите по родната просвета в последните 30 години лабораторни условия съвсем към този момент няма, опитите се вършат напряко на полето. Селекционерите са хора с разтревожен, търсещ дух. Такъв съм запомнил и шефа на института Тодор Рачински - целенасочен, търсещ и с оная чаровна усмивка на лицето, която извикваше у него житното море.
- Нашият институт е дал на селското стопанство десетки сортове пшеница - показа ми той година преди трагичната си кончина. - Днес милиони декари пшеница са засети със сортове, родени в нашите опитни полета. Селекционна активност водим по няколко основни посоки. Първото от тях е основаването на нискостъблени неполягащи пшеници. Голям триумф са сортовете " Русалка " и " Юбилейна ". В развой на одобряване са " Тракия ", " Враца ", " Рубин " и " Вега ". Второто направление е повишение устойчивостта на пшеницата към разнообразни болести. И третото - повишение продуктивните благоприятни условия на пшеницата по пътя на окрупняването на класа. Линията № 669-29 в опитното поле ни дава по над 1000 кг зърно! Работим и по основаване на сортове, които резервират листната си маса свежа и зелена до узряването на класа. Всяка година предлагаме на Държавната сортова комисия по 5 нови сорта за одобряване.
Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 година във Враца, където приключва приблизително обучение като отличник на випуска във Втора мъжка гимназия. През 1948-1953 година е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. Като стажант в Института по лозарство в Плевен създава сполучливо задачата " Ефективни опрашители на сорта " Чауш " ; дипломира се с отличен триумф в специалността " Селекция на семепроизводството ".
Трудовият му път стартира като агроном, началник на Сортоизпитателен сектор в с. Врабево, Ловешко. Още през първата година прави любителска кръстоска сред сортовете пшеница № 301 и " Чародейка " и основава първия си вид - " Заря ", приет от Държавната сортова комисия. От началото на 1959 година след извоюван конкурс е назначен за теоретичен помощник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт - Кнежа. А след реорганизацията на селскостопанската просвета (1963) е преназначен в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. Две години по-късно пази сполучливо дисертация на тематика " Върху някои закономерности на доминирането на признаците в хибридните потомства на пшеницата ". През декември 1974 година стана шеф на Института по пшеницата и слънчогледа. Шест години по-късно, на 26 декември, почина трагично при автомобилна злополука на пътя край опитното поле на института...
Целият трудов път на селекционера Тодор Рачински мина в основаване на нови сортове и бързото им внедряване в практиката. Днес непрестанно се приказва по какъв начин науката би трябвало да работи за практиката, а селекционерите от института в Генерал Тошево преди години правеха точно това, като създаваха нискостъблени, високопродуктивни, интензивни сортове пшеница, пригодни за промишлено развъждане. За 22 години селекционна работа Тодор Рачински сътвори 23 сорта пшеница, с които бе засявана половината от площите на страната. Основателят на новото направление в селекцията остави на науката и 38 научни труда, в които обяснява редица теоретични въпроси от генетиката на пшеницата.
За пръв път Тодор Рачински приложи нови схеми на кръстосване, изследва закономерностите при наследяването на обособените признаци, свързани с качеството на зърното и продуктивността. Особено скъпи са неговите проучвания по наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално на признаците, които обуславят нейната работливост - съчетаването по селекционен път на високата работливост с високите софтуерни индикатори.
И през днешния ден в десетки нови сортове пшеница се съдържа парченце от сътвореното от Тодор Рачински. Последователите и наследниците му в Добруджанския аграрни институт доразвиват и обогатяват неговото дело. Всеки нов вид е едно зърно от класа на родната селекция. Лошото е, че не ценим това, което имаме. При " незаконния " социализъм беше време, когато половин Франция бе залята с наша пшеница и ни плащаха за сортовете. А през днешния ден стопаните постоянно избират да купуват непознати сортове, тъй като давали по-висок рандеман. Вярно, единствено че качеството е друго, а и импортираните сортове не са пригодени за нашите климатични условия. До две-три години приложимост един подобен вид снижава добивите си. Но кой да ги чуе - всеки гледа облага да има тук и в този момент.
Но доста прелестно е, че във Враца сърцато пазят паметта за своя съгражданин. През юли т.г. общината и фондация " Тодор Рачински " с тържествена гала откриха незабравим знак във връзка 90-годишнината от рождението на селекционера Тодор Рачински. Паметният знак е направен от триплекс, със закалено стъкло и показва биографията на учения. А още през 2015 година в двора на втората база на СОУ " Христо Ботев " във Враца, където Тодор е приключил междинното си обучение, бе изработен музей навън, в който се отглеждат 20 негови сорта.
Новият вид " Юбилейна " бе основан в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево от колектив с началник Тодор Рачински. Сортът се бе " родил " след неколкогодишна селекционна работа (обикновено за основаването на един вид отиват 15 години), приет е за автентичен през 1976 година и райониран за всеобщо произвеждане в Северна България.
Успехите на родната ни селекция през 70-80-те години на предишния век не бяха инцидентни. Оня, който познава развиването на селското ни стопанство и на селскостопанската ни просвета, знае вследствие на какво са реализирани. Прекрасни условия за креативна изява бяха основани и в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево. Бил съм там, срещал съм се с учените в лабораториите и опитните полета, където се раждат новите сортове. Днес, за жалост, след ударите по родната просвета в последните 30 години лабораторни условия съвсем към този момент няма, опитите се вършат напряко на полето. Селекционерите са хора с разтревожен, търсещ дух. Такъв съм запомнил и шефа на института Тодор Рачински - целенасочен, търсещ и с оная чаровна усмивка на лицето, която извикваше у него житното море.
- Нашият институт е дал на селското стопанство десетки сортове пшеница - показа ми той година преди трагичната си кончина. - Днес милиони декари пшеница са засети със сортове, родени в нашите опитни полета. Селекционна активност водим по няколко основни посоки. Първото от тях е основаването на нискостъблени неполягащи пшеници. Голям триумф са сортовете " Русалка " и " Юбилейна ". В развой на одобряване са " Тракия ", " Враца ", " Рубин " и " Вега ". Второто направление е повишение устойчивостта на пшеницата към разнообразни болести. И третото - повишение продуктивните благоприятни условия на пшеницата по пътя на окрупняването на класа. Линията № 669-29 в опитното поле ни дава по над 1000 кг зърно! Работим и по основаване на сортове, които резервират листната си маса свежа и зелена до узряването на класа. Всяка година предлагаме на Държавната сортова комисия по 5 нови сорта за одобряване.
Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 година във Враца, където приключва приблизително обучение като отличник на випуска във Втора мъжка гимназия. През 1948-1953 година е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. Като стажант в Института по лозарство в Плевен създава сполучливо задачата " Ефективни опрашители на сорта " Чауш " ; дипломира се с отличен триумф в специалността " Селекция на семепроизводството ".
Трудовият му път стартира като агроном, началник на Сортоизпитателен сектор в с. Врабево, Ловешко. Още през първата година прави любителска кръстоска сред сортовете пшеница № 301 и " Чародейка " и основава първия си вид - " Заря ", приет от Държавната сортова комисия. От началото на 1959 година след извоюван конкурс е назначен за теоретичен помощник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт - Кнежа. А след реорганизацията на селскостопанската просвета (1963) е преназначен в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. Две години по-късно пази сполучливо дисертация на тематика " Върху някои закономерности на доминирането на признаците в хибридните потомства на пшеницата ". През декември 1974 година стана шеф на Института по пшеницата и слънчогледа. Шест години по-късно, на 26 декември, почина трагично при автомобилна злополука на пътя край опитното поле на института...
Целият трудов път на селекционера Тодор Рачински мина в основаване на нови сортове и бързото им внедряване в практиката. Днес непрестанно се приказва по какъв начин науката би трябвало да работи за практиката, а селекционерите от института в Генерал Тошево преди години правеха точно това, като създаваха нискостъблени, високопродуктивни, интензивни сортове пшеница, пригодни за промишлено развъждане. За 22 години селекционна работа Тодор Рачински сътвори 23 сорта пшеница, с които бе засявана половината от площите на страната. Основателят на новото направление в селекцията остави на науката и 38 научни труда, в които обяснява редица теоретични въпроси от генетиката на пшеницата.
За пръв път Тодор Рачински приложи нови схеми на кръстосване, изследва закономерностите при наследяването на обособените признаци, свързани с качеството на зърното и продуктивността. Особено скъпи са неговите проучвания по наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално на признаците, които обуславят нейната работливост - съчетаването по селекционен път на високата работливост с високите софтуерни индикатори.
И през днешния ден в десетки нови сортове пшеница се съдържа парченце от сътвореното от Тодор Рачински. Последователите и наследниците му в Добруджанския аграрни институт доразвиват и обогатяват неговото дело. Всеки нов вид е едно зърно от класа на родната селекция. Лошото е, че не ценим това, което имаме. При " незаконния " социализъм беше време, когато половин Франция бе залята с наша пшеница и ни плащаха за сортовете. А през днешния ден стопаните постоянно избират да купуват непознати сортове, тъй като давали по-висок рандеман. Вярно, единствено че качеството е друго, а и импортираните сортове не са пригодени за нашите климатични условия. До две-три години приложимост един подобен вид снижава добивите си. Но кой да ги чуе - всеки гледа облага да има тук и в този момент.
Но доста прелестно е, че във Враца сърцато пазят паметта за своя съгражданин. През юли т.г. общината и фондация " Тодор Рачински " с тържествена гала откриха незабравим знак във връзка 90-годишнината от рождението на селекционера Тодор Рачински. Паметният знак е направен от триплекс, със закалено стъкло и показва биографията на учения. А още през 2015 година в двора на втората база на СОУ " Христо Ботев " във Враца, където Тодор е приключил междинното си обучение, бе изработен музей навън, в който се отглеждат 20 негови сорта.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ