В историята на възраждането на българското народностно съзнание в Македония ...

В историята на възраждането на българското народностно съзнание в Македония

Проф. Кирил Топалов: Григор Пърличев – будителят от Охрид

В историята на възраждането на българското народностно схващане в Македония се открояват най-ярко имената на Димитър Миладинов и Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893). Първият, учителят, стартира огромната битка против фанариотските домогвания и на път за пандиза оставя своя завет: „ Аз посях семето, а вие бъдете живи да пожниете плода му “. Неговият възпитаник довършва след години тази битка и може със заслужена горделивост да напише в своята „ Автобиография “: „ С помощта на Якима Сапунджиев побългарихме напълно погърчения Охрид “. Има нещо доста сродно и в житейската орис, и в духовната настройка на двамата борци. И Пърличев, като Миладинов, се ражда на брега на Охридското езеро, стартира книжовния си път в едно охридско килийно учебно заведение, по-късно учи в Гърция и учителства из Македония, съчетавайки в една персона ерудирания елинофил и лидера на битката за въвеждане на български език в учебното заведение и за подмяна на непознатото духовенство с българско.
На днешния ден се навършват 130 години от гибелта на Григор Пърличев
По време на следването си в Атина Пърличев претърпява едни от най-хубавите мигове на живота си. На поетическия конкурс през 1860 година – най-голямото литературно събитие в живота на гръцката столица – неговата поема „ Сердарят “ получава лавровия венец – най-високото литературно отличие по това време в Гърция. „ Когато прочетохме цялата поема – се споделя в мнението на комисията, – се издигнахме в друга поетическа сфера, фантазията ни блуждаеше в героични места и дълго ни се струваше, че четем самия Омир – толкоз се приближава до него в описанията и нравите… “ Награждаването на един чужденец, освен това българин, става причина за гневна дискусия в гръцкия периодически щемпел, само че надареният студент се пази почтено: „ Казваш, че съм българин... Да, не се отхвърлям от народността си. “ – написа той във вестник „ Фос “, като провокира на обществен поетически дуел съперника си Орфанидис, припомняйки му, че „ едно българче “ е победило него, мастития стихотворец. През 1862 година предлага на състезанието и втората си огромна поема „ Скендербей “, само че журито познава присъщия му жанр и към този момент не му дава премията, което довежда до нови разгорещени полемики в атинския щемпел. Анализът на поетическите качества на творбите му открива неповторимо, несрещано до тогава в гръцката литература обединение на художествените енергии на три вида поетики – фолклорно-епична, антична (омировска) и индивидуално-творческа. Така с двете си поеми Пърличев се показва като един от най-интересните явления в историята на балканските литератури: той съчетава традициите на българския и древногръцкия епос, подчинявайки художественото си дело на най-голямата балканска концепция на епохата – битката за избавление от многовековното непознато подтисничество.
Пърличев е един от огромните борци за самостоятелна българска черква и светско обучение в Македония
А по това време, когато в Атина се води полемиката към втората му поема „ Скендербей “, нейният създател, върнал се в родината, с цел да „ гине или отмъсти за гибелта на Миладиновци “, както самичък отбелязва в автобиографията си, води своята юнашка, епична борба за подмяна на гръцкия език с български в учебните заведения и църквите, за национално събуждане на българите в Македония. Отново в родината, откакто не е приел примамливите оферти за гръцка кралска стипендия в Оксфордския или Берлинския университет, стартира вторият, най-важният стадий от публичната, политическата и културната му активност. Пърличев учителства в разнообразни градове из Македония, също и в Солунската българска мъжка гимназия и в Габрово, работи известно време в Народната библиотека в София, само че посвещава напъните си основно на битката за отвоюването на учебните заведения и църквите в Македония и на превръщането им от гръцки в български, води упорита битка за отделяне на Охрид като независим център на самостоятелна българска епархия. По негова самодейност през 1869 година в Охрид е основано и първото българско читалище “Св. Климент ”. Подложен е на гонене, затвор и тормоз от фанариотските и турските управляващи, няколко пъти се вършат опити да бъде погубен. Библейски мощна е описаната в неговата „ Автобиография “ сцена на откарването му от Охрид за Дебър.
На гроба на Пърличев в края на 90-те години: министрите Ема Москова и Димитър Димитров, татко на Никола Димитров
Окован във вериги, слаб и болен, на предлагането на каймакамина да се откаже от българския език, с цел да получи свободата си, той отвръща: „ По-добре гибел! “ А пред събраното голям брой от охридското население болната му, изнемощяла от премеждия майка му споделя високо: „ Бъди ми левент!... Ако ли не, аз ще умра от скръб… Не пердах се! Пред Свети Климента горят безбройни лампади. Ако ми се уплашиш, харам (напразно) да ти е млекото ми! “. Пърличев развива публицистична активност на страниците на българските възрожденски вестници “Време ”, „ Македония “, “Право ”, на списание “Читалище ” и други, написа детски стихотворения, оди, сатири, превежда „ Илиада “. Сатиричният му гений се демонстрира изключително мощно в памфлета “Плач крокодилский ” (в. “Македония ”), в който пародира гръцките “скърби ” за изгубените позиции в най-българската българска земя – Македония. В дописките си отразява ситуацията в Охрид и в цяла Македония, разгласява свои речи, противодейства на пагубната фанариотска политика, която се стреми да погърчи българското население, поддържа дейни връзки с Петко Славейков и други възрожденски дейци от всички български краища, в това число и от цариградския кръг, написа известните си извънредно забавни произведения „ Мечта на един дъртак “ и „ Автобиография “. В края на живота си посвещава доста време и старания на сериозно проучване на древногръцката история, литература и философия.
Проф. Кирил Топалов
С цялата си литературна, просветна, социална и политическа активност Григор Пърличев не единствено се подрежда измежду най-видните дейци на Българското национално възобновление, измежду най-големите ни и надарени възрожденски поети. Той е измежду тези, които с възрожденска решителност дадоха на народа ни огромния урок, че една от най-висшите човешки добродетели е родолюбието. В родния завършек на Пърличев от доста десетилетия се вършат опити за „ помакедончване “ на неговия облик, само че не помнят, че огромната персона не можеш да я фалшифицираш. Тя е като слънцето – от който и край да го погледнеш, все със същата мощ свети. /БГНЕС

-----------

Проф. Кирил Топалов, книжовен историк, публицист и посланик. Автор е на книгата „ Григор Пърличев. Живот и дело “. На 25 януари се навършват130 години от гибелта на Григор Пърличев. Анализът на проф. Топалов е написан особено за БГНЕС.
Категории:Тагове:

Източник: bgnes.bg



КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg