В историята на литературата едва ли има друг роман, който

...
В историята на литературата едва ли има друг роман, който
Коментари Харесай

Любими откъси от Вино от глухарчета на Рей Бредбъри

В историята на литературата надали има различен разказ, който по този начин мощно да съумява да накара читателя да се почувства още веднъж дете и да си напомни от дълго време забравения детски взор към света, както " Вино от глухарчета " на Рей Бредбъри.

Написан през 1957 година, полубиографичният разказ се отличава с непредвидена дълбочина на посланията, в случай че човек умее по какъв начин да го разчете.

Книгата превежда през поредност от случки с герои от градчето Грийн Таун, Илинойс, като че ли е поредност от отделни разкази, подредени вътре в нея, с цел да предизвика размисъл - за въздействието на времето, за загубата на детската позиция някъде незабелязано, по пътя, и за гибелта. Тя напомня, че вътре в Голямото пътешестване, наречено наш единствен живот, през годините живеем няколко обособени живота - като разнообразни хора, и колкото и да ни се желае да сме това, което сме били, ние сме единствено това, което сме през днешния ден. 

За " машината на щастието ", която ще натъжи хората, тъй като ще им покаже места, където не са били; за " машината на времето ", каквито са разказите пред децата на един възрастен мъж с десетки исторически спомени; за любовта и основаването на връзка оттатък физическата възраст - това е обичан разказ с безсмъртни, универсални послания.

Ето и няколко фрагмента от него:

......

Колкото и да упорстваш да останеш това, което си била, ти можеш да си само това, каквото си в този момент, на това място. Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, коства ти се, че постоянно си бил на девет и всеки път ще бъдеш. Когато си на трийсет, коства ти се, че всеки път си бил закрепен на този ярък борд. А станеш ли на седемдесет, постоянно и вечно си на седемседет. Човек живее в сегашното, той е увлечен в своето младо „ през днешния ден “ или в остарялото си „ днеска “, само че друго „ днеска “ на този свят на съществува. Бъди това, което си и погреби това, което не си – споделил и беше той. Ти си си ти единствено тук и в този момент - актуалната ти!

Кажете ми, къде бихте желали да отидете и какво в действителност очаквате от своя живот? – Искам да видя Истанбул, Порт Саид, Найроби, Будапеща. Да напиша книга. Да изпуша ужасно доста цигари. Да се сгромолясам в някаква дълбока бездна, обаче, падайки да се спася, закачвайки се на някое дърво. Да ме прострелят в мрачен марокански сокак в среднощ. Да се влюбя в красива жена. – Е. мъчно ще е да извърша всичките ви стремежи, сподели тя. 

- Запомни, Дъглас – прошепна тя, - покрива би трябвало да се поправя единствено от човек, комуто това ще доставя наслада. – Запомням. – Като стане април, огледай се край тебе и запитай: „ Кой желае да поправи покрива? “ И оня, чието лице се огрее от вътрешната страна, той ще е твоят човек, знай това. 

Понякога замязвам на тебе – и ти се заплесваш в киното, от утринната прожекция, чак до девет вечерта, че плащаме баща ти да те прибира. Запомни, Том: когато стане така, че същите каубои стартират да стрелят по същите индианци, на същия планински връх, тогава би трябвало да сгънеш стола и да поемеш към изхода без да съжаляваш и без да се опитваш да тръгваш назад по пътечката. И така, аз си отивам в този момент, до момента в който към момента ми е прелестно и още ми е забавно. 

Някои хора униват прекомерно млади – сподели той. – Причина сякаш няма, просто, наподобява, такива се раждат. Уязвяват се по-силно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчително не помнят и, както към този момент споделих, опечаляват се на по-ранна възраст, в сравнение с всички останали на този свят. Зная го, тъй като аз съм един от тях. 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР