Прякорите на всички отбори финалисти на Евро 2020
В историята на футбола постоянно получаваме някои забавни и специфични прякори, обвързани освен със събития, само че и с малко суеверия. Ето за какво ще обърнем внимание на някои забавни истории, които ще усилят доста заниманието от - предлагаме да се запознаете с по-големите детайлности в платформата на Nostrabet, където също участват забавни разбори по тематиката. Ето някои забавни митове по отношение на прякорите на тимовете.
Турция взима своя прякор от самия байрак и постоянно носи името " Полумесечните звезди " или просто " Нашите момчета ". Приемаме концепцията, въпреки всичко те се гордеят с цветовете си, само че дано не забравяме, че " Нашите момчета " припомня за един много по-приятен и местен прякор - " нашата махала ". Препратката към Османската империя е осезаема, само че остава да разберем по какъв начин ще се показват на шампионата.
Италианците осиновяват концепцията за сините или просто националите, уповавайки се на цветовете се. Синьото остава от легендата за Савой, който сплотява нацията през 1861 година и от почитание футболистите избират този цвят.
В Уелс приказват за дракони и одобряват някои мистични имена, с които да подхранват именития си статус. След като се приказва за някои остарели и много жестоки крале - нямали са дракони, само че са били тъкмо толкоз огромна злина, жителите на Уелс вземат решение да слагат червен змей на фона на бяло и зелено, с което да се отличат. Промените остават и до през днешния ден.
Швейцарците имат няколко прякора, само че един от най-интересните е " Червените кръстове ". Страната с четири публични езика и е малко мъчно да потърсим главният фолклор, до момента в който не забележим, че флагът им е бял кръст на червен декор.
Датчаните постоянно са избирали " червено-белите " като прякор или Датската династия, даже имат ария от Евро 84, в която пеят за датски динамит. Песента продължава да се извършва и до през днешния ден, като множеството почитатели се надяват, че ще донесе нужния триумф за представянето им в чакания шампионат.
Финландците имат малко повече въображение и избират Орловите Сови за собствен прякор. През 2007 година точно такава птица съумя да прекъсне мача с Белгия на стадиона в Хелзинки през 2007 г. И всичко останало е история, само че предлагаме да видите птицата, която е изключително красива порода.
Белгийците имат няколко прякора, само че един от по-интересните е " Червените дяволи ", очевидно няма ограничавания дали този прякор ще бъде употребен за клубен тим или за народен. Холандските публицисти декларирали за някои играчи още през 1905 година, че са работели като дяволи и повече не се търси нито един прякор, множеството визирали алените екипи на футболистите, само че явно и самите играчи харесали концепцията.
Руският народен отбор се назовава просто Сборная, въпреки всичко се събират играчи от всички клубове и може да го приемете липса на въображение, само че това никога не значи, че ще останем разочаровани от крайния резултат.
Холандците избират да бъдат портокали или портокали с часовников механизъм по образеца на един доста яростен филм, който сме виждали в предишното. Механизмът идва благодарение на Йохан Кройф и фактът, че когато той играе, неговият тим е като една добре смазана машина.
Украинците се стопират на концепцията за Синьо-жълтите, откакто не влагат чак толкоз въображение и просто избират най-важните цветове - синьото небе и полетата с жито.
Австрия също си има бригада " Наши момчета ", всеки си има свои на това състезание, не би трябвало да се изненадваме.
Северна Македония вземат решение да бъдат считани за рисове или балкански рисове, животни, които се завърнаха назад на Балканите и откакто тъкмо този тип участва на банкнотата от 5 динара, господата са решили да го употребяват. Надяваме се единствено рисовете да не изоставен шампионата толкоз бързо, колкото множеството анализатори предсказват.
Англичаните остават своите евентуални три лъва, които сме виждали и на тяхната емблема. Те са носени в борба още от времето на Ричард Лъвското сърце от XII век и остават и до през днешния ден като един от знаците на войната и успеха.
Хърватска избира да бъдат огнените играчи, а концепцията идва на хърватския публицист Йосип Прудеус приказва точно за тях през 1996 година и споделя, че това са 11 огнени момчета. Прякорът остава и до през днешния ден, като мнозина се надяват да донесе шанс.
Чехия остава следващата бригада " Наши момчета " и започваме да си мислим, че е време за многообразие и малко повече въображение. Все отново кой може да разбере и да бъде сигурен кои са неговите момчета?
Шотландия избира прякора Тартан, който се среща в най-различни цветни репрезентации, само че то в действителност знаят какво могат да получат в това отношение.
Испания има малко по-добра концепция по отношение на прякора, с изключение на червени, те се считат и за по този начин наречената " Испанска гняв ". В последните няколко години е много мъчно да я забележим, въпреки и историята да стартира от 1920 година с печеленето на сребърни медали, а по-късно трансформират самата концепция на футбола, комбинирайки именитото тики-така, което се трансформира в много хубав и яростен танц, просто през днешния ден започваме да виждаме, че тактиката се пропуква.
Швеция се трансформира в следващият синьо-жълт отбор, като още веднъж няма доста въображение, момчета залагат на цветовете на екипите си и получават това, от което имат потребност, а то никога не може да бъде малко.
Поляците, с изключение на цветове, залагат и на прякора " Орлите ". Прякорът идва от множеството военни щитове, които са били с бял Орел на червен щит, футболът им се трансформира в една забавна цитадела, затова и военната чест продължава да се преглежда.
Словакия избира да се показва като " Соколите ", като тук се залага на скоростта, точността и яростта, с която футболистите играят, като в това отношение можем да забележим, че качествата са съответни и за соколи - прякорът остава и до през днешния ден.
Португалците се назовават " Селекцията " или " Селекцията от щитове ". Все отново има 5 сини щита на знаците на страната и не би трябвало да се изненадваме от това решение.
Французите остават сините, спирайки се на един от 3-те флага на страната. Това са били и цветовете им още от XII век и явно не изневеряват на традицията.
Германците обичат да се назовават " Отборът " и всичките им прякори са обвързани точно с тази концепция. Идеята е, че зад това име се крият креативност, качество, почитание и феърплей, само че дано не забравяме, че в миналото германците имаха тениска, с която обясняваха, че споделят " Не на опиатите и допинга ", само че в следствие се оказа, че не са се отрекли толкоз елементарно.
Унгарците стопират на своята етническа група, която се назовава " Маджарите " и предлагаме да се чете по този начин, тъй като в британска композиция може да се забележи даже като " Мъгъли ", а тъкмо това не е концепцията. Историята на този прякор датира от 50-те години на предишния век и продължава и до през днешния ден.
Сигурно се чудите какъв тъкмо би трябвало да е прякорът на родните национали, само че имайки поради неналичието в огромните шампионати от прекалено много време, умерено можем да предложим " Липсващите " и се надяваме, че БФС ще промени това или най-малко ще се постарае да ни предложи по-добри разновидности.
Турция взима своя прякор от самия байрак и постоянно носи името " Полумесечните звезди " или просто " Нашите момчета ". Приемаме концепцията, въпреки всичко те се гордеят с цветовете си, само че дано не забравяме, че " Нашите момчета " припомня за един много по-приятен и местен прякор - " нашата махала ". Препратката към Османската империя е осезаема, само че остава да разберем по какъв начин ще се показват на шампионата.
Италианците осиновяват концепцията за сините или просто националите, уповавайки се на цветовете се. Синьото остава от легендата за Савой, който сплотява нацията през 1861 година и от почитание футболистите избират този цвят.
В Уелс приказват за дракони и одобряват някои мистични имена, с които да подхранват именития си статус. След като се приказва за някои остарели и много жестоки крале - нямали са дракони, само че са били тъкмо толкоз огромна злина, жителите на Уелс вземат решение да слагат червен змей на фона на бяло и зелено, с което да се отличат. Промените остават и до през днешния ден.
Швейцарците имат няколко прякора, само че един от най-интересните е " Червените кръстове ". Страната с четири публични езика и е малко мъчно да потърсим главният фолклор, до момента в който не забележим, че флагът им е бял кръст на червен декор.
Датчаните постоянно са избирали " червено-белите " като прякор или Датската династия, даже имат ария от Евро 84, в която пеят за датски динамит. Песента продължава да се извършва и до през днешния ден, като множеството почитатели се надяват, че ще донесе нужния триумф за представянето им в чакания шампионат.
Финландците имат малко повече въображение и избират Орловите Сови за собствен прякор. През 2007 година точно такава птица съумя да прекъсне мача с Белгия на стадиона в Хелзинки през 2007 г. И всичко останало е история, само че предлагаме да видите птицата, която е изключително красива порода.
Белгийците имат няколко прякора, само че един от по-интересните е " Червените дяволи ", очевидно няма ограничавания дали този прякор ще бъде употребен за клубен тим или за народен. Холандските публицисти декларирали за някои играчи още през 1905 година, че са работели като дяволи и повече не се търси нито един прякор, множеството визирали алените екипи на футболистите, само че явно и самите играчи харесали концепцията.
Руският народен отбор се назовава просто Сборная, въпреки всичко се събират играчи от всички клубове и може да го приемете липса на въображение, само че това никога не значи, че ще останем разочаровани от крайния резултат.
Холандците избират да бъдат портокали или портокали с часовников механизъм по образеца на един доста яростен филм, който сме виждали в предишното. Механизмът идва благодарение на Йохан Кройф и фактът, че когато той играе, неговият тим е като една добре смазана машина.
Украинците се стопират на концепцията за Синьо-жълтите, откакто не влагат чак толкоз въображение и просто избират най-важните цветове - синьото небе и полетата с жито.
Австрия също си има бригада " Наши момчета ", всеки си има свои на това състезание, не би трябвало да се изненадваме.
Северна Македония вземат решение да бъдат считани за рисове или балкански рисове, животни, които се завърнаха назад на Балканите и откакто тъкмо този тип участва на банкнотата от 5 динара, господата са решили да го употребяват. Надяваме се единствено рисовете да не изоставен шампионата толкоз бързо, колкото множеството анализатори предсказват.
Англичаните остават своите евентуални три лъва, които сме виждали и на тяхната емблема. Те са носени в борба още от времето на Ричард Лъвското сърце от XII век и остават и до през днешния ден като един от знаците на войната и успеха.
Хърватска избира да бъдат огнените играчи, а концепцията идва на хърватския публицист Йосип Прудеус приказва точно за тях през 1996 година и споделя, че това са 11 огнени момчета. Прякорът остава и до през днешния ден, като мнозина се надяват да донесе шанс.
Чехия остава следващата бригада " Наши момчета " и започваме да си мислим, че е време за многообразие и малко повече въображение. Все отново кой може да разбере и да бъде сигурен кои са неговите момчета?
Шотландия избира прякора Тартан, който се среща в най-различни цветни репрезентации, само че то в действителност знаят какво могат да получат в това отношение.
Испания има малко по-добра концепция по отношение на прякора, с изключение на червени, те се считат и за по този начин наречената " Испанска гняв ". В последните няколко години е много мъчно да я забележим, въпреки и историята да стартира от 1920 година с печеленето на сребърни медали, а по-късно трансформират самата концепция на футбола, комбинирайки именитото тики-така, което се трансформира в много хубав и яростен танц, просто през днешния ден започваме да виждаме, че тактиката се пропуква.
Швеция се трансформира в следващият синьо-жълт отбор, като още веднъж няма доста въображение, момчета залагат на цветовете на екипите си и получават това, от което имат потребност, а то никога не може да бъде малко.
Поляците, с изключение на цветове, залагат и на прякора " Орлите ". Прякорът идва от множеството военни щитове, които са били с бял Орел на червен щит, футболът им се трансформира в една забавна цитадела, затова и военната чест продължава да се преглежда.
Словакия избира да се показва като " Соколите ", като тук се залага на скоростта, точността и яростта, с която футболистите играят, като в това отношение можем да забележим, че качествата са съответни и за соколи - прякорът остава и до през днешния ден.
Португалците се назовават " Селекцията " или " Селекцията от щитове ". Все отново има 5 сини щита на знаците на страната и не би трябвало да се изненадваме от това решение.
Французите остават сините, спирайки се на един от 3-те флага на страната. Това са били и цветовете им още от XII век и явно не изневеряват на традицията.
Германците обичат да се назовават " Отборът " и всичките им прякори са обвързани точно с тази концепция. Идеята е, че зад това име се крият креативност, качество, почитание и феърплей, само че дано не забравяме, че в миналото германците имаха тениска, с която обясняваха, че споделят " Не на опиатите и допинга ", само че в следствие се оказа, че не са се отрекли толкоз елементарно.
Унгарците стопират на своята етническа група, която се назовава " Маджарите " и предлагаме да се чете по този начин, тъй като в британска композиция може да се забележи даже като " Мъгъли ", а тъкмо това не е концепцията. Историята на този прякор датира от 50-те години на предишния век и продължава и до през днешния ден.
Сигурно се чудите какъв тъкмо би трябвало да е прякорът на родните национали, само че имайки поради неналичието в огромните шампионати от прекалено много време, умерено можем да предложим " Липсващите " и се надяваме, че БФС ще промени това или най-малко ще се постарае да ни предложи по-добри разновидности.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ