В Европа разговорите за времето са нещо като универсален социален

В Европа диалозите за времето са нещо като повсеместен обществен код – идеалният метод да стартираме лека, ежедневна връзка. Но зад тези сякаш безобидни тематики, постоянно се крие освен това: " Лошо ми е, ще вали ", " Главата ме боли, ще става стихия ", " Ставите ме болят – несъмнено ще става студено "... Звучи ли ви познато?

Много хора имат вяра, че времето въздейства директно на тяхното физическо и психическо положение. Но дали науката поддържа това чувство?


Съществува ли „ метеочувствителност “ в медицината?
Екип от специалисти, работещи с интернационалната система за диагностика ICD, се заема да изследва дали съществува публично приета диагноза за сензитивност към времето. Изненадващо (или не), отговорът е – не. Такъв медицински термин просто не съществува.

Откриват се обаче някои свързани положения:

При мраз – измръзвания, хипотермия, снежна слепота.

При горещини – топлинен удар, кожни раздразнения, отмалялост.

При внезапни промени в налягането – положения, следени главно при хвърчене или катерене на високи планини.

Всичко това обаче звучи надалеч от добре познатото ни чувство, че „ доближава леден фронт “ или „ времето ни натиска “. Тоест – науката като че ли няма точни думи за това, което хората по този начин добре разказват.
И въпреки всичко – има ли нещо правилно?
Да и не. В някои области на медицината тематиката е в действителност обсъждана:

Мигрени и главоболие при промени в атмосферното налягане – някои невролози признават, че има връзка, въпреки и да употребяват други диагнози за описанието ѝ.

Болки в ставите – има догатки, че измененията във вискозитета на ставната течност могат да обяснят за какво ставите „ издават “ по кое време ще вали.
Повече от половината хора имат вяра, че времето въздейства на здравето им
Проучвания в разнообразни страни сочат, че към 60% от хората считат, че времето въздейства на здравето им. В Германия 54,5% от интервюираните споделят, че усещат въздействие от времето върху здравето си. В Канада – цели 61%.

Но има един проблем: когато хората знаят, че вземат участие в изследване за „ метео-чувствителност “, те подсъзнателно търсят връзки и споделят повече признаци. Така резултатите стават... много пристрастни.
Японският метод: когато участниците не знаят какво се изследва
Едно от най-интересните изследвания идва от Япония. 5000 души водят здравни дневници – без да знаят, че откривателите ще търсят връзка сред здравето и времето. Резултатите?

Да, открива се известна корелация сред избрани признаци и климатични условия – само че тя е доста по-слаба от тази в изследванията, където хората знаят какво се тества. Това подсказва, че постоянно... „ времето ни въздейства “, когато към този момент сме уверени в това.
И какво значи всичко това за нас?
Истината е някъде по средата. Времето евентуално има действително, въпреки и едва измеримо въздействие върху нашето тяло – само че от време на време мозъкът ни преувеличава чувствата, тъй като чака да ги изпита. Това не значи, че си фантазираме – просто човешкият организъм и душeвност са по-сложни, в сравнение с наподобяват.

Така че, идващия път, когато някой каже „ Усещам, че ще вали “ – може и да е прав. А може просто... да го усеща. И в двата случая, това е изцяло човешко.