В едно общество, в което властват разделението, отчаянието, всяват се

В едно общество, в което господстват разделянето, отчаянието, всяват се страхове и конспирации, които да обяснят нечия мизерия или липса на шансове за водене на пълностоен, спокоен и благополучен живот, постоянно избуяват сектите.
България от край време е парадайс за сектантството.
Липсата на чувство за правдивост и общественото неравноправие за постоянна основа за основаване на общности, следени посредством прочувствено поверие.

Липсата на духовни водачи, които да са дейни и да се употребяват с необятно почитание измежду разнообразни прослойки, обуславя пръкването на какви ли не шарлатани, обаятелни за тази или онази група.

Липсата на културен хайлайф, който да пази обществото от личната му доверчивост също не е за подценяване.

Липсата на институции, които да работят в интерес на жителите и да са с тях при потребност, е единствено част от аргументите за това мнозина да живеят в обезсърчение и да залитат по секти.

В разните секти хората намират разтуха, вяра, обществена реализация и даже част от мозъците им да знаят, че някой ги употребява за користни цели, по-добре е това, в сравнение с живот без предопределение, без трудови вероятности, без възприятие за принадлежност към някаква общественост, идея, обучение.

В нашенските секти рядко има особена връзка с квазирелигиозното. Няма потребност от прекомерно комплициран символизъм, с цел да се роди фетиш, следван от хиляди. Доста повече се подчертава върху персоналното израстване главно в веществен аспект, благодетелствано от волята на възприеман като безпределно умен водач.

Още по-специфично нещо е, че българските секти постоянно вземат участие по едно и също време и в икономическия живот на страната, и в политиката.

Най-успешните сходни организации имат фасада на обществена организация, “грижеща ” се за избрана група от хора. Може да е по етнически темперамент, може да е по псевдоисторически, може да е даже за европейско развиване на България.

Структурата на сектите ни е простичка - един водач. Бащица. Може и почетен. Може и силов. Може и боец на светлината.

Група “проповедници ”, които имат за цел да ласкаят водача и да “продават ” неговата персона на по-ниските пластове, тъй че да порастват в границите на организацията.

Кариерни деятели — хора, които нямат друга професионална реализация, с изключение на да бъдат партийни дейци. По природа доброжелателни, само че ревниво лоялни на организацията, която ги урежда на работа — дали непосредствено в редиците си или в следени от нея предприятия, общини и държавни институции.

Има и несъмнено почитатели на сектите. Това са самотни хора, постоянно най-силно идеологически уверени, че определената от тях фракция е вярната фракция. Те постоянно са първите разочаровани, когато лъсне гротескното у сектата и заради липса на финансови зависимости, са склонни да видят тайната, въпреки унижението да са повярвали, постоянно им пречи да го кажат на глас.
Но по какъв начин по този начин процъфтяващите секти в България рухват?
Много просто. Някой ги изпапква. Изяжда ги. Често е от вътрешната страна.

Липсата на мощна концепция и обучение, сменена от стопански разцвет и политическо въздействие, постанова доближените до водача на култа да са относително чевръсти в управителните умения и още по-чевръсти в морала.

Често тези хора знаят по какъв начин в действителност се вършат кренвиршите и лоялността им е главно поради глада за развиване и облаги, а не тъй като в действителност имат вяра в някакви идеали или пък смятат, че добруват в името на ятото сектанти.

Дали тези персонажи са подполковник от службите или корпулентното дете на службите - рано или късно всяка фракция намира сходни фигури. Много постоянно те се провалят в опита да изпапкат сектата и ги напъждат да ближат рани в шестте с жилището с частни асансьори или с утехата, че някой им е подарил Пловдивския панаир.

И до момента в който същинските “нормални ” култове нормално дават обещание избавление на почитателите си и това постоянно съставлява всеобщо ритуално самоубийство, в България инстинктът ни за оцеляване и имунизацията към сходна безсмислица водят единствено до зрелищен цирк.

Нашите секти са хлапашки и техният разпад постоянно е сочене с пръст, вадене на кирливи ризи и преразпределение на активи. Лидерите, даже и почетни, може до през вчерашния ден да са били обект на обети във честност, подготвеност за неистова поддръжка и да са идвали техни правилни почитатели на рандеву след петата интервенция от менискус.

Но рано или късно, също както в онази игра на “змия ” в старите телефони, влечугото се нахапва за личната си опашка.