11 ноември 1918 г. Първата световна война приключва
В единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец на 1918 година завършва Първата международна война. Германия афишира капитулация и подписва помирение с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция.
За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинанд Фош, началник на съюзното командване, а от немска страна на Матиас Ерцбергер.
Преговорите за помирение се водят от началото на ноември, когато в Берлин към този момент е ясно, че Централните сили са изгубили войната.
Началото на 1918 година дава очаквания на Централните сили. На 3 март 1918 година е подписан Брест-Литовският кротичък контракт със Съветска Русия. Това е победа на Източния фронт на Централните сили. През пролетта и лятото на 1918 година Германия хвърля основните си сили в поредност от офанзиви против съюзническите войски в Северна Франция, без да реализира стратегически триумф. През юли немските войски търпят проваляне във втората борба при Марна, а през август понасят тежък удар при Амиен. Подсилени с прииждащите през Атлантика подкрепления от Съединени американски щати, френско-британските войски минават в общо контранастъпление, на което германците не съумяват да устоят.
Военното състояние на Германия е затруднено още повече след Солунското помирение от 29 септември, когато България приключва съпротивата си против Съглашението. При тези условия военното управление предлага на кайзера и държавното управление да поведат договаряния за помирение със съдружниците.
България е принудена да изиска помирение, откакто е изоставена от съдружниците да удържа напора на съперника.
Ситуацията принуждава немския главнокомандващ Паул декор Хинденбург да изпрати на 7 ноември депеша на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, защото в Германия тлее гражданска война, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на протеста. Германската делегация прекосява фронтовата линия с пет коли, прекарана през опустошените зони в Северна Франция, с цел да стигнат до Компиен, където ги чака Фош.
По време на тридневните договаряния той се появява единствено два пъти - изначало, с цел да попита германците какви са настояванията им, и най-после, с цел да подпише контракта. Всъщност действителни договаряния няма, а едвам няколко от немските претенции са признати. Те даже са притиснати в допълнение с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака договарянията до оптимално контрактувания авансово период от 72 часа, само че в края на краищата на 11 ноември сутринта поставя подписа си и примирието става факт.
За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинанд Фош, началник на съюзното командване, а от немска страна на Матиас Ерцбергер.
Преговорите за помирение се водят от началото на ноември, когато в Берлин към този момент е ясно, че Централните сили са изгубили войната.
Началото на 1918 година дава очаквания на Централните сили. На 3 март 1918 година е подписан Брест-Литовският кротичък контракт със Съветска Русия. Това е победа на Източния фронт на Централните сили. През пролетта и лятото на 1918 година Германия хвърля основните си сили в поредност от офанзиви против съюзническите войски в Северна Франция, без да реализира стратегически триумф. През юли немските войски търпят проваляне във втората борба при Марна, а през август понасят тежък удар при Амиен. Подсилени с прииждащите през Атлантика подкрепления от Съединени американски щати, френско-британските войски минават в общо контранастъпление, на което германците не съумяват да устоят.
Военното състояние на Германия е затруднено още повече след Солунското помирение от 29 септември, когато България приключва съпротивата си против Съглашението. При тези условия военното управление предлага на кайзера и държавното управление да поведат договаряния за помирение със съдружниците.
България е принудена да изиска помирение, откакто е изоставена от съдружниците да удържа напора на съперника.
Ситуацията принуждава немския главнокомандващ Паул декор Хинденбург да изпрати на 7 ноември депеша на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, защото в Германия тлее гражданска война, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на протеста. Германската делегация прекосява фронтовата линия с пет коли, прекарана през опустошените зони в Северна Франция, с цел да стигнат до Компиен, където ги чака Фош.
По време на тридневните договаряния той се появява единствено два пъти - изначало, с цел да попита германците какви са настояванията им, и най-после, с цел да подпише контракта. Всъщност действителни договаряния няма, а едвам няколко от немските претенции са признати. Те даже са притиснати в допълнение с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака договарянията до оптимално контрактувания авансово период от 72 часа, само че в края на краищата на 11 ноември сутринта поставя подписа си и примирието става факт.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ