LTH: подцененият елемент на енергийната ефективност
В добре изолиран дом понижава потреблението на сила с към 30%.
Нискотемпературното отопление усъвършенства термалния комфорт и в същото време щади портфейла (снимка: CC0 Public Domain)
В целия звук към зелените технологии, възобновимата сила и енергийната успеваемост един основен детайл остава подценяван: нискотемпературното отопление. Относително нискотехнологично, то усъвършенства термалния комфорт и е по-екологично, а на всичкото от горната страна е и щадящо за портфейла.
Идеята за нискотемпературното отопление на обитаемите ни пространства не е нова, само че наподобява в този момент, в ерата на възобновимата сила, тя се „ завръща “ с цялостна мощ. Има основателни аргументи да се стремим към този прийом.
При обичайното централно отопление в пространствата, които обитаваме, има радиатори, а в тях циркулира течност с температура някъде сред 75°C и 85°C. При нискотемпературното отопление (LTH) водата в отоплителните системи е по-хладка: някъде сред 35°C и 55°C. Тя отново може да се движи през радиатори, само че още по-добре е да минава през тръби (т. нар. серпентини), вградени в пода и в стените.
Поради ниската температура на работния флуид, мощността, употребявана за загряване на пространствата, е доста по-малко от тази при стандартните отоплителни системи. А това освен е по-добро за околната среда, само че е и доста по-евтино!
Предимства
Нискотемпературното отопление е по-рентабилно. В добре изолиран дом нискотемпературното отопление разрешава да понижим потреблението на сила с към 30%.
При потребление на нискотемпературно отопление температурата на въздуха наоколо до тавана не е доста по-висока от тази на въздуха наоколо до пода. Това значи, че топлината е по-равномерно разпределена спрямо обичайното отопление. По-комфортно е, не се постанова да се обличаме по-дебело при престой на закрито. Една спомагателна екстра от това е неналичието на студени ъгли в помещението.
По-чистият въздух на закрито също е измежду изгодите, които си коства да се упоменат. Топлият под загрява пространствата отмерено, без да се подвига прахуляк и без да се „ опушват “ стени и тавани, както се случва при парното отопление.
Нуждата от непрекъснато контролиране на температурните сензори отпада. Единственият миг, когато би трябвало да понижим параметрите на отоплителната система, е когато напущаме пространствата за по-дълго време.
А дефекти?
Когато използваме нискотемпературно отопление, изключително подово или стенно, откриваме, че би трябвало да бъдем малко по-търпеливи, откакто го включим – минава повече време, до момента в който пространството стане топло и уютно. Това прави нискотемпературното отопление по-малко уместно за пространства, които желаеме да стопляме бързо или да отопляваме единствено за малко време.
Цялостна смяна
За да се възползваме от безспорния топлинен комфорт на нискотемпературното отопление, би трябвало да приведем постройката в положение, съответно за сходна система. Правилната изолираност е от основно значение. Единственият метод да поддържаме равномерна температура, с цел да се радваме приятна и приятна топлота посредством нискотемпературно отопление, е да имаме уместно изолирана постройка, която не губи топлината си.
За затопляне на работната течност можем да прибегнем до термопомпа или специфичен казан за нискотемпературно отопление. Термопомпата коства повече от LTH казан, само че въпреки това тя е и опцията с най-висока енергийна успеваемост. Към системата можем да свържем и масив слънчеви панели. Комбинирането на другите системи е допустимо, само че изисква положително планиране от дипломиран експерт.
Но най-много смяната е в самите отоплителни детайли. Ако сме се спрели на нискотемпературно отопление, ще са ни нужни огромни повърхностни нагревателни детайли, с цел да увеличим оптимално количеството топлота, което може да бъде предадено на околния въздух. Има избор сред нискотемпературни радиатори (големи по площ), LT конвектори (по-големи от общоприетите конвектори), стенни и подови серпентини.
Нискотемпературното отопление усъвършенства термалния комфорт и в същото време щади портфейла (снимка: CC0 Public Domain)
В целия звук към зелените технологии, възобновимата сила и енергийната успеваемост един основен детайл остава подценяван: нискотемпературното отопление. Относително нискотехнологично, то усъвършенства термалния комфорт и е по-екологично, а на всичкото от горната страна е и щадящо за портфейла.
Идеята за нискотемпературното отопление на обитаемите ни пространства не е нова, само че наподобява в този момент, в ерата на възобновимата сила, тя се „ завръща “ с цялостна мощ. Има основателни аргументи да се стремим към този прийом.
При обичайното централно отопление в пространствата, които обитаваме, има радиатори, а в тях циркулира течност с температура някъде сред 75°C и 85°C. При нискотемпературното отопление (LTH) водата в отоплителните системи е по-хладка: някъде сред 35°C и 55°C. Тя отново може да се движи през радиатори, само че още по-добре е да минава през тръби (т. нар. серпентини), вградени в пода и в стените.
Поради ниската температура на работния флуид, мощността, употребявана за загряване на пространствата, е доста по-малко от тази при стандартните отоплителни системи. А това освен е по-добро за околната среда, само че е и доста по-евтино!
Предимства
Нискотемпературното отопление е по-рентабилно. В добре изолиран дом нискотемпературното отопление разрешава да понижим потреблението на сила с към 30%.
При потребление на нискотемпературно отопление температурата на въздуха наоколо до тавана не е доста по-висока от тази на въздуха наоколо до пода. Това значи, че топлината е по-равномерно разпределена спрямо обичайното отопление. По-комфортно е, не се постанова да се обличаме по-дебело при престой на закрито. Една спомагателна екстра от това е неналичието на студени ъгли в помещението.
По-чистият въздух на закрито също е измежду изгодите, които си коства да се упоменат. Топлият под загрява пространствата отмерено, без да се подвига прахуляк и без да се „ опушват “ стени и тавани, както се случва при парното отопление.
Нуждата от непрекъснато контролиране на температурните сензори отпада. Единственият миг, когато би трябвало да понижим параметрите на отоплителната система, е когато напущаме пространствата за по-дълго време.
А дефекти?
Когато използваме нискотемпературно отопление, изключително подово или стенно, откриваме, че би трябвало да бъдем малко по-търпеливи, откакто го включим – минава повече време, до момента в който пространството стане топло и уютно. Това прави нискотемпературното отопление по-малко уместно за пространства, които желаеме да стопляме бързо или да отопляваме единствено за малко време.
Цялостна смяна
За да се възползваме от безспорния топлинен комфорт на нискотемпературното отопление, би трябвало да приведем постройката в положение, съответно за сходна система. Правилната изолираност е от основно значение. Единственият метод да поддържаме равномерна температура, с цел да се радваме приятна и приятна топлота посредством нискотемпературно отопление, е да имаме уместно изолирана постройка, която не губи топлината си.
За затопляне на работната течност можем да прибегнем до термопомпа или специфичен казан за нискотемпературно отопление. Термопомпата коства повече от LTH казан, само че въпреки това тя е и опцията с най-висока енергийна успеваемост. Към системата можем да свържем и масив слънчеви панели. Комбинирането на другите системи е допустимо, само че изисква положително планиране от дипломиран експерт.
Но най-много смяната е в самите отоплителни детайли. Ако сме се спрели на нискотемпературно отопление, ще са ни нужни огромни повърхностни нагревателни детайли, с цел да увеличим оптимално количеството топлота, което може да бъде предадено на околния въздух. Има избор сред нискотемпературни радиатори (големи по площ), LT конвектори (по-големи от общоприетите конвектори), стенни и подови серпентини.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ