Предопределени серийни убийци: Наследява ли се смъртоносният ген?
В днешното захласнато от информацията общество сме непрекъснато засипвани от истории за бруталностите, на които е кадърен човешкият тип. Човек не може да гледа новините без да чуе за ликвидиране или да прочете книга без да се сблъска със загадъченубиец.
Единственият път, когато „ Ню Йорк Дейли Нюс “ надминава по продажби „ Ню Йорк Таймс “ е, когато разгласява на първа страница, че разполага с писма, доказващи същинската идентичност на Джак Изкормвача.
Засипан от тези жестоки парченца действителност, човек от време на време се пита – какво кара хората да правят сходни свиреп закононарушения?
Провеждани са доста най-различни проучвания с вярата да се даде отговор на този въпрос, които се разделят на две теории. Първата концепция е, че серийните убийства са породени от неестественост в предния дял на мозъка. Другата доктрина е, че серийните убийци се раждат от събитията. Анализ и на двете теории може да потвърди, че серийните убийци са генетично разнообразни от нас.
Стряскащ брой наказани на гибел нарушители са клинично диагностицирани с мозъчни увреждания.
Проучване показва, че 20 от 31 признали се убийци са диагностицирани като умствено заболели. От тези 20 при 64% се следят аномалии в предния дял на мозъка. Старателното проучване на профилите на доста серийни убийци демонстрира, че мнозина от тях са претърпявали жестоки контузии на главата (в предния дял), когато са били деца. За да разберем за какво едно такова увреждане би могло да бъде повода за серийни убийства, би трябвало да разгледаме функционалността на предния дял на мозъка.
Предният дял е ситуиран в най-предната част на мозъчните полукълба. Смята се, че той е виновен в огромна степен за държанието, способстващо за постоянни и съответни обществени връзки. Самоконтрол, обмисляне, преценка, балансиране на самостоятелните и обществени потребности, и доста други основни функционалности, значими за ефикасното обществено битие.
Антонио и Анна Дамасио – двама бележити португалски невролози и откриватели, работещи в Университета в Айова – учат неврологичната основа на психопатията през последното десетилетие.
Те потвърждават, че лицата, претърпели проваляне на вентромедиалния насрещен кортекс (и които са били напълно естествени преди това), развиват анормално обществено държание, водещо до отрицателни последици за личността им. Проявяват некомпетентност в планирането и взимането на решения, качества, ръководени от предния дял на мозъка.
От известно време насам невробиолозите знаят, че провалите в тази част на мозъка водят до нечовечен недостиг, що се касае до тези умения. Прекомерната приложимост на префронталната лоботомия като лечебно средство против доста умствени болести, която хирурзите практикуват през 40-те и 50-те години на XX век, обезпечават на учените задоволително данни, с цел да стигнат до извода, че предният дял стои в основата на възникването на дисоциалните и асоциалните разстройства. Чрез тази информация би могло да се стигне до извода, че предният дял на мозъка извършва функционалността на съвест.
Отличен образец за сериен палач, претърпял жестока контузия на предния дял, е Албърт Фиш, прочут още като Вампира от Бруклин.
На седемгодишна възраст той пада от черешово дърво и си удря главата. След случая се оплаква от непрекъснати главоболия и зашеметяване и стартира да демонстрира податливост към принуждение и нездравословен интерес към садомазохистични занимания. По-късно убива и изяжда десетгодишно момиченце на име Грейси.
Изглежда повреденият челен дял е главен обвинен в превръщането на човек в сериен палач. Но по-задълбоченият взор навежда на мисълта, че в действителност гените са първопричината за серийните убийства. Възможно ли е всички ние да сме генетично закодирани като серийни убийци, а предният дял да играе ролята на своего рода намордник, който ни възпира да действаме, водени от своите импулси? Всеки от нас от време на време си е представял по какъв начин убива човек, който не харесва по една или друга причина. Но множеството от нас не се пробват да го убият ритуално.
Идеята, че предният дял е стопиращ бутон или работи като съвест, възпираща „ естествения “ човек да осъществя нападателните си пристрастености, не е нова. Еволюционните биолози показват, че предният дял е извървял в тандем пътя на еволюцията на индивида от звяр до притежател на цивилизацията. Запазена марка на всички обществени примати е високо развитият челен дял, като при човешките същества той е максимален. Лесно е да предположим, че сходно на куче без намордник, човек без насрещен лоб ще бъде доста по-склонен да „ хапе “.
Мозъчните увреждания не биха могли да бъдат мотиватор за всички серийни убийства. 46% от известните серийни убийци нямат контузии на предния дял или на друга част от мозъка. Някои даже признават, че са знаели, че това което правят не е редно и са обмисляли да се „ откажат “ след първото закононарушение. Тръпката, която им донася убийството, е единствено краткотрайно решение. Подобно на всеки различен мощен опиат, смъртоносната експанзия задоволява възприятията за известно време, само че резултатът скоро избледнява. А, когато това стане, хищникът потегля на лов.
Карол Едуард Коул споделя, че след първото си ликвидиране:
„ Мислех, че животът ми ще се усъвършенства, само че грубо грешах. Нито вкъщи, нито в учебно заведение. Ставах все по-зъл и по-зъл, биех се, с цел да контузвам и наранявам, а мислите ми напълно не бяха естествени за едно почтено дете, повярвайте ми “.
В края на „ кариерата “ си Коул е умъртвил толкоз доста хора, че даже не може да си спомни имената на жертвите си. На едно от правосъдните съвещания се сеща за още една жертва и споделя: „ Тази ми е съвсем като бяло леке “. Не знае името на дамата, само че си спомня, че на идващия ден е намерил елементи от тялото й, разпръснати от банята до кухнята в дребния му апартамент.
„ Очевидно бях готвил предната вечер “ – споделя той в съда. – „ В тигана на печката имаше някакво месо, а в една паница на масата стоеше неизядено парче “.
Карол Едуард Коул не страда от умствено заболяване и е изцяло наясно, че постъпките му са отвращаващо аморални.
Обстоятелствата са различен мотив за появяването на серийните убийства. С усъвършенстването на профилирането на серийните убийци излизат нескрито доста прилики в тяхното минало и техните повтарящи се дейности. Много тях имат травматично детство и нормално са били жертва на физическо или психическо принуждение. Голяма част от този тормоз се дължи на майките на серийните убийци.
Повечето от тях убиват или за персонална полза (отмъщение, пари и т. н.), или за наслаждение (обикновено сексуално). Много от серийните убийци имат над междинна просветеност и имат влиятелна и добре платена специалност (инженери, лекари, юристи и т. н.). Голяма част от тях произлизат от междинната и заможната класа. Обикновено са привлекателни, речовити и полово разкрепостени. Като убийци търсят някаква характерна специфичност в жертвите, които убиват ритуално.
Много серийни убийци са казвали в изявленията, че убитите от тях хора са приличали по някакъв метод на човек, който ги е наранявал и измъчвал в предишното.
Карол Едуард Коул убива дребни момчета, напомнящи му за учебния хулиган, който го е тормозил поради женското му име. Впоследствие разпростира своя модус операнди, като стартира да убива млади тъмнокоси дами, наподобяващи на неговата майка-насилница. Той споделя под клетва историята на детството си и насилието, което е изживял в ръцете на садистичната си блудна майка, което е развило у него морбидна обсебеност към дамите, изневеряващи на съпрузите си.
„ Мисля “ – споделя той на правосъдните заседатели, – „ че посредством тях убивах нея “.
Дали тези стряскащо сходни влакна в предишното на серийните убийци потвърждават теорията, че те се раждат от събитията?
Изглежда по този начин, до момента в който не се вземе под внимание законът за вероятностите. Ако серийните убийци основават усещането, че са свързани с сходни условия, то може би е тъй като у всеки от тях се намират генетичните предпоставки за това. Има и случаи на серийни убийци, които разчупват идентичния модел.
Например една такава двойка нарушители убива единствено поради паричната полза. През XІX век Уилям Бърк и Уилям Хеър отравят над 200 души и продават труповете им на медицинските университети, където студентите се учат да вършат аутопсия върху тях. Ако не се следи тъждественост в практиката на серийните убийци, то може би повода да убиват е чисто генетична.
Много генетични болести се носят от дамата и се предават и засилват в нейното мъжко потомство. Например най-честата форма на далтонизъм поразява 7% от мъжете и по-малко от един % от дамите. Тя се разпознава като полово обвързвана наследствена характерност, предаваща се от майка на наследник. Може ли същото да се каже за серийните убийства? Голяма част от серийните убийци са били унизени от майките си. Възможно ли е майката да предава на сина си генетична причина към принуждение? Това би могло да изясни повода, заради която серийните убийци са най-вече мъже.
Различни ли са генетично серийните убийци от нас? Може би не всички, само че евентуално огромна част от тези страховити творения на природата са предопределени още от раждането си да сеят смут и гибел.
източник: serendip.brynmawr.edu/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News