Един модел, само за маниаци - Mitsubishi Debonair V 3000 Royal AMG
В днешно време AMG се използва съвсем автоматизирано като допълнение към Mercedes-Benz. Преди да се трансформира в синоним на тевтонската автомобилна свръхмощ обаче, тунинг ателието има някои “изневери”, за които историята рядко си спомня. Една от тях се случва през 1986-а, в разгара на японския авто взрив, когато Mitsubishi поставя завършек на 22-годишната сполучлива кариера на Debonair.
Най-големият и влиятелен модел на компанията се появява през 1964 година Той, несъмнено, има задно предаване, от което японците вземат решение да се отърват в интерес на множеството потребен размер в купето и най-много на задната седалка. За да подсилят юначния имидж на флагмана си, от Mitsubishi търсят помощта на AMG, върху която Mercedes-Benz към момента няма цялостен надзор.
Заслугата на германците за превръщането на Debonair в “нещо по-така” се изчерпва в доставката на не изключително грациозен аеродинамичен пакет, чудноват волан и джанти. Купувачът обаче може да се хвали наляво-надясно с емблемите AMG и да печели завистта на притежателите на “обикновения” модел. Трилитровият V6 остава без промени и може би това е за положително, защото седан с предно предаване, тегло от 1 620 кг и мощ над 200 к.с. не е най-безопасното возило на пътя. За да подчертаят специфичния имидж на “тунингования” си флагман, от Mitsubishi приготвят няколко коли за присъединяване в полицейската драма “Горила”, изпълнена с гневни преследвания.
Независимо от удареното немско рамо и дейния маркетинг обаче, Debonair AMG се оказва цялостен неуспех. Специалната версия коства 4.516 млн. йени, а не предлага безусловно нищо свястно допълнително от общоприетия модел. Най-голямото Mitsubishi и без друго разполага с купища капризи, в това число и електронно регулируемо на височина и неотстъпчивост окачване. Именно поради смехотворно ниския брой продажби обаче през днешния ден японско-германския седан е безспорна необичайност и възможностите да бъде забелязан онлайн клонят към нула.
Въпреки пазарния крах от Mitsubishi не престават съдействието с AMG. В края на 80-те германците приготвят по-мощна с 30 к.с. версия на Galant. Макар и посрещнат с позитивни оценки от експертите, този автомобил също се проваля, защото е по-бавен от серийната топмодификация AWD VR4. През 1990-а пък на AMG е поръчан продължен със 150 мм вид на Debonair. Той не съумява да се оправи против Nissan Cedric Brougham и дефинитивно поставя завършек на флирта сред “Трите диаманта” и популярното през днешния ден тунинг ателие на Mercedes-Benz.
Най-големият и влиятелен модел на компанията се появява през 1964 година Той, несъмнено, има задно предаване, от което японците вземат решение да се отърват в интерес на множеството потребен размер в купето и най-много на задната седалка. За да подсилят юначния имидж на флагмана си, от Mitsubishi търсят помощта на AMG, върху която Mercedes-Benz към момента няма цялостен надзор.
Заслугата на германците за превръщането на Debonair в “нещо по-така” се изчерпва в доставката на не изключително грациозен аеродинамичен пакет, чудноват волан и джанти. Купувачът обаче може да се хвали наляво-надясно с емблемите AMG и да печели завистта на притежателите на “обикновения” модел. Трилитровият V6 остава без промени и може би това е за положително, защото седан с предно предаване, тегло от 1 620 кг и мощ над 200 к.с. не е най-безопасното возило на пътя. За да подчертаят специфичния имидж на “тунингования” си флагман, от Mitsubishi приготвят няколко коли за присъединяване в полицейската драма “Горила”, изпълнена с гневни преследвания.
Независимо от удареното немско рамо и дейния маркетинг обаче, Debonair AMG се оказва цялостен неуспех. Специалната версия коства 4.516 млн. йени, а не предлага безусловно нищо свястно допълнително от общоприетия модел. Най-голямото Mitsubishi и без друго разполага с купища капризи, в това число и електронно регулируемо на височина и неотстъпчивост окачване. Именно поради смехотворно ниския брой продажби обаче през днешния ден японско-германския седан е безспорна необичайност и възможностите да бъде забелязан онлайн клонят към нула.
Въпреки пазарния крах от Mitsubishi не престават съдействието с AMG. В края на 80-те германците приготвят по-мощна с 30 к.с. версия на Galant. Макар и посрещнат с позитивни оценки от експертите, този автомобил също се проваля, защото е по-бавен от серийната топмодификация AWD VR4. През 1990-а пък на AMG е поръчан продължен със 150 мм вид на Debonair. Той не съумява да се оправи против Nissan Cedric Brougham и дефинитивно поставя завършек на флирта сред “Трите диаманта” и популярното през днешния ден тунинг ателие на Mercedes-Benz.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ