Можем ли да казваме НЕ и как да се справим, ако не успяваме
В днешната ера на нестихваща конкуренция и осведомително наводняване всеки желае да му обърнете внимание, да отделите време за него, за неговото предложение, артикул или проблем. В това няма нищо неприятно. Стига да умеете да казвате не. Ако се отзоваваме на всяка покана, в никакъв случай няма да ни остане време за това, което фактически желаеме да реализираме.
Изграждането на ясни граници е една от най-важните качества, които е нужно да овладее човек за своето личностно и професионално израстване. Когато казвате НЕ на нещата, които не ви оказват помощ, вие казвате ДА на нещата, които са положителни за вас. Като казвате не, отваряте пространството, належащо, с цел да кажете „ да ”.
За множеството от нас обаче е извънредно мъчно и неловко да кажат „ не ”, даже тогава, когато знаят, че би трябвало. Искаме да вършим положително усещане на близките и да не ги разочароваме. Казваме „ да ” на прекомерно доста неща – от възприятие за виновност или от предпочитание да се потвърдим.
Важно е изградим ясни граници, тъй че да споделяме да единствено на нещата, които харесваме, които ни движат напред и които не ни откъсват от задачите ни.
Ето няколко съвета, които ще ви оказват помощ:
Дайте си 24-часова пауза, с цел да решите. Преди да приемете покана, професионална или персонална, си дайте едно денонощие време. Не отговаряйте на момента. Помислете дали има смисъл и дали фактически желаете да го извършите. Помислете и за останалите си задължения. Можете просто да кажете: „ Благодаря за поканата! Нека да си погледна графика и да се свържа с вас на следващия ден. “ Ако е нещо, което доста ви се желае, само че просто не можете, се постарайте да предадете това обръщение: „ Благодаря доста за поканата. Не мога сега, само че на драго сърце бих го направил в бъдеще и се надявам да ме потърсите още веднъж. “
Кажете не умерено и твърдо. Знаем по какъв начин да споделяме да само че не знаем по какъв начин да споделяме не, заради което от време на време се въвличаме в лавина от оправдания, изключително в случай че става въпрос за нещо, което не ни се прави. Ако сте помислили върху предлагането и отговорът е не, кажете го учтиво, само че твърдо. Ето по какъв начин можете да го извършите, без да се усуквате на възел от виновност и оправдания:
Ако фактически не желаете да го вършиме: „ Благодаря за поканата. За страдание няма да мога, само че благодаря, че се сетихте за мен! ”
Ако ви притискат за причина, кажете: „ Просто няма по какъв начин да съумея, само че доста ви благодаря! ”
Ако съществено ви притискат, кажете: „ Имам прекомерно доста задължения и просто не съм разполагаем. Но ви благодаря. ”
Не давайте половинчати отговори, „ може би ” или конкретики. Няма потребност да лъжете: не е неистина да кажете, че имате други неща за извършване.
Виж още: Проверете уменията си да лъжете с този 5-секунден тест.
А в случай че фактически ви се желае да приемете поканата и не можете, само че желаете отсрещната страна да ви има поради, посочете това категорично:
„ Благодаря ви доста за поканата. С наслаждение бих се включил/а (помогнал/а и т.н.), само че за жалост сега не мога. Надявам се още веднъж да се сетите за мен! “
Опростете уговорките си. Махнете се от организации, в които членувате без необикновен смисъл. Ако не ви харесва и не ви оказва помощ, откажете се. Нека всеки ангажимент, който поемете, да си коства вашето време. И „ за наслаждение “ е безусловно годна причина.
Създайте си празно място в календара. Кажете не на срещите, обедите, вечерите и всевъзможни събития, които не са ви приятни. Знаете за кои става въпрос.
Обърнете внимание на нещата, които „ е хубаво (би трябвало) “ да вършиме. Ако чувствате някаква доброволна работа като досадно обвързване, което просто „ е добре да се прави “ и тя не способства с нищо за развиването ви, спрете. Участвайте в тези неща, в които виждате смисъл и намирате задоволство.
Определете си граници и се придържайте към тях. Да се научите да казвате не значи да определите границите си, както на работното място, по този начин и вкъщи, и да сте ясни по въпроса. Всеки учи хората по какъв начин да се отнасят с него, тъй че би трябвало да ги приучим да съблюдават нашите граници.
Например, в случай че не желаете да ви безпокоят, просто кажете: „ Съжалявам, само че не мога тъкмо в този момент. Правя нещо друго. Какво ще кажеш за 4 следобяд? ”.
Ако не желаете да работите вечер или в почивните дни, кажете не. Нека хората да знаят по кое време ще бъдете разполагаем, а по-късно не отговаряйте на повикванията, известията или имейлите, до момента в който не пристигна този миг. “ Нужно е да накарате хората да свикнат. Когато се върнете, можете да кажете – „ Съжалявам, не можах да ви върна позвъняването по-рано. Ако не е нещо изключително, не работя през почивните дни. “
За да постигнете задачите си, би трябвало да поставите граници, които ще ви разрешат да се развивате в посоката, в която желаете. Това значи да различавате нещата, които ви водят натам, от тези, които ви отклоняват. Бъдете целенасочени в дейностите си – с цел да кажете да, би трябвало да можете да кажете не.
По материали от сп. Fortune
Инфо: https://5itagor.com
