„Ти виждал ли си падаща звезда? И пожелавал ли си нещо в този миг?“
В дългите и еднообразни януарски дни имаме потребност от доза ентусиазъм, което да внесе малко хубост в всекидневието ни.
Затова през днешния ден споделяме с вас това необикновено стихотворение на Дамян Дамянов.
Насладете му се!
* * *
“Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този момент?
Очите на жертван виждал ли си,
дочувал ли си в тях обезверен зов?
Живял ли си във дом с срутен покрив?
Стоял ли си във стихия до единствено дърво?
И трясъка връз него чакал ли си
от гръм със гръмотевица в едно?
Ръце протягал ли си след птица?
Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със поглед зареян горе,
отлитаща от стъкнато с обич гнездо?
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?
Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се поради някой,
обричайки се самичък на самотност?
Подавал ли си на голтака свойта риза?
На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил без да мериш,
осмислил си за какво си на света!”
iStock
Затова през днешния ден споделяме с вас това необикновено стихотворение на Дамян Дамянов.
Насладете му се!
* * *
“Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този момент?
Очите на жертван виждал ли си,
дочувал ли си в тях обезверен зов?
Живял ли си във дом с срутен покрив?
Стоял ли си във стихия до единствено дърво?
И трясъка връз него чакал ли си
от гръм със гръмотевица в едно?
Ръце протягал ли си след птица?
Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със поглед зареян горе,
отлитаща от стъкнато с обич гнездо?
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?
Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се поради някой,
обричайки се самичък на самотност?
Подавал ли си на голтака свойта риза?
На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил без да мериш,
осмислил си за какво си на света!”
iStock
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ