В четвъртък на Шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесение Господа

...
В четвъртък на Шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесение Господа
Коментари Харесай

Възнесение Господне

В четвъртък на Шестата седмица след Пасха честваме Възнесение Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

Още до момента в който бил с учениците Си, преди Своите премеждия, Христос им заречен, че ще им изпрати Св.Дух, казвайки: „ За вас е по-добре Аз да замина; тъй като, в случай че не отпътува, Утешителят няма да пристигна при вас " (Йоан 16:7).

А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, с цел да ги увери, че е самият Той -възкръснал. Именно в тия дни (от Възкресение до Възнесение Господне) Господ им изяснявал тайните на Царството Божие.

Този ярък празник Възнесение Господне българският народ назовава Спасовден.

Защо го назовава по този начин? Очевидно в това име, с което е наименуван този огромен християнски празник е вложен бездънен набожен и богословски смисъл. Празникът на славното Възнесение Господне не инцидентно от благочестивия български народ е наименуван Ден на Спасителя, защото с възнесението на Иисуса Христа се приключва делото на спасението, открива се небето за всички повярвали в Него, с цел да могат да станат съобщници на Неговия живот и затова да бъдат изкупени и избавени.

Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло.

С това Той уважи нашата човешка природа и я обожи.
Възнесението на Спасителя не значи овакантяване на света и занемаряване на индивида, тъй като какъв смисъл биха имали тогава Неговите премеждия и гибел, Неговото възкресение, изкупителната Му жертва и успеха над гибелта. Макар възнесъл се на небето и седнал отдясно на Отца, според обещанието Му, Той пребъдвал невидимо със Своите възпитаници, помагал им, подкрепял словото Си с личби, от които то се придружавало. Той бил освен със Своите възпитаници през време на земния си живот, само че и с техните приемници по религия, с приемниците на техните приемници и така нататък Следователно Възнеслият се Иисус е и с нас, които имаме вяра в Него. Затова Иисус основа Своята черква, която освети и обикна дотолкоз, че се пожертва за нея. Той всеки път е в нея, „ тъй като дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях " / Мат.18:20/.

Любовта на Спасителя към индивида е самата Божия обич, а тя е безконечна.

Тя в никакъв случай не секва, тъй като Бог е обич. Любовта на Божия Син обгръща индивида през всички времена, не гасне и не отслабва в никакъв случай. Тя е жива и безконечна, както е жив и безконечен нейният Извор. Възнеслият се всеки път е при вярващите в Него. Вярващите в Иисуса всеки път Го виждат, тъй като те са в общение с Него, те одобряват Неговия живот, одобряват плодовете на изкупителното дело, което Той е направил и всички плодове на Духа, а „ плодът на Духа се състои във всяка добрина, истина и истина " /Еф. 5:9 /. И тъй като имат плодовете на Духа, те виждат Иисуса, виждат Го в своя личен живот, тъй като посредством Него живеят.

Тези, които живеят посредством Иисуса, имат Неговия Дух. А които имат Неговия Дух, имат и Неговата мощ, тъй като в това е животът на Иисуса, усвояван от индивидите: демонстрация на дух и мощ. Поради това те надълбоко и неразривно са свързани с Него. А тия, които са Негови, извършват заповедите Му:

„ По това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници в случай че обич имате между тях " /Йоан 13:35/.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР